Дълъг списък с теми в предизвикателен геополитически момент очаква Европейския съюз и арабските монархии от Персийския залив на първата им среща в Брюксел: очакванията са трийсет и трима европейски и арабски лидери - включително саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман - да говорят за създаването на палестинска държава, но да не са особено склонни да чуят още съображения за затягане на санкционната хватка около Русия заради Украйна.

Глобалните предизвикателства, икономическото сътрудничество, енергетиката, свързаността, климатът, контактите между хората са част от обявените от ЕС теми за форума, насрочен за 16 октомври и съпредседателстван от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и ротационно оглавяващия Съвета за сътрудничество в Залива шейх Тамим бин Хамад Ал Тани. Блокът представя срещата като възможност за "по-тясно партньорство" със Съвета и членките му (Обединените арабски емирства, Бахрейн, Оман, Катар, Кувейт и Саудитска Арабия), но единството по най-сложните въпроси вероятно ще се изплъзне на участниците, докато страните от Залива стават все по-важни играчи в Близкия изток, в Северна - но и Източна - Африка, а част от тях държат да запазят връзките с Русия.

Няма да е така с енергетиката, след като двете страни потвърдят, че ще задълбочат отношенията си във възобновяемата енергия, водорода и споделените ангажименти по Парижкото споразумение за климата от 2015 г. (опит за овладяване на средните температури) и климатичните срещи на оон COP29 (миналогодишната бе в Дубай). Може да ги раздели обаче геополитиката.

Съвет на ЕС и Съвета за сътрудничество в Залива заседава редовно, но никога от формализирането на отношенията им през 1989 г. не е водил до среща на върха в подобен формат, който често може да е силно символичен с демонстрацията на единство и задълбочаващи се връзки. Генералният секретар на ССЗ Джасем ал Будейуи нарече срещата исторически момент в отношенията.

В последната утвърдена от него програма за сътрудничество се посочват сфери като търговия и инвестиции, изменение на климата, зеления преход, инициативи, свързващи хората, борба с тероризма. Отношенията между блока и региона се ускориха в последните две години, откакто Русия нахлу в Украйна. През юни 2022 г. ЕС одобри стратегическо партньорство със Залива с конкретни стъпки за по-тесни връзки, а от юни 2022 г. има своя специален представител в Залива - бившия италиански вицепремиер Луиджи ди Майо.

Ако се разгледа в цялост, ЕС е вторият по големина търговски партньор за държавите от Залива с обмен 170 млрд. евро през 2023 г., но във вноса от региона преобладават (75%) изкопаемите горива, като от 2020 г. насам се е увеличил над три пъти предвид усилията за ограничаване на зависимостта в Русия, след като тя нахлу в Украйна.

Последната тема обаче звучи като деликатна в отношенията със Залива, включително ако се съди по публикацията на "Политико" от вторник: ангажименти като призив да не се помага на Русия или да се ограничи избягването на санкции (през трети страни - и това включва например ОАЕ) се оказват твърде силни, за да влязат в дневния ред на форума. Поне това сочи проект на съвместното комюнике, което те трябва да обявят след срещата.

Заливът например, според "Политико", настоява на много по-неясен език: всички да бъдат призовани да спрат да изпращат оръжия в Украйна. В резултат е предложено въпросният параграф напълно да отпадне.

И все пак Украйна ще влезе в комюникето, макар и във вид на осъждане на ударите по украинската енергийна инфраструктура с наближаването на зимата (дори да е без споменаване на Русия).

Арабските гости ще очакват да се заяви силна подкрепа за решаването на палестинския въпрос чрез създаване на палестинска държава (т.нар. решение с две държави). Темата се налага силно в дневния ред на срещата, където се очаква да бъде дадена поддръжка за международен алианс, който Саудитска Арабия формира (в края на септември) и който да помогне за осъществяване на такава идея, пише преди срещата "Аш Шарк ал Аусат".

Цитиран е разговарялият с медията посланик на ЕС в Саудитска Арабия, Бахрейн и Оман, Кристоф Фарно, според когото има съгласие между Залива и ЕС за нуждата от прекратяване на огъня в Газа и Ливан, освобождаване на заложниците в ивицата и за нуждата от създаване на палестинска държава. По думите му за последното има "принципно" съгласие, а това и непризналите такава държава да променят позицията си (след като още няколко го направиха през изминалата година) било "въпрос на време", а някои обмисляли подходящия момент.

Въпросният алианс, обявен на 25 септември от саудитския външен министър Фейсал бин Фархан, включва редица арабски и мюсюлмански държави и техни европейски партньори (но пълен списък няма). Известно е, че сред тях е нечленуващата в ЕС Норвегия, гарант на споразуменията от Осло от 1993 г.

Заливът неизбежно ще е разговаря с ЕС за Близкия изток и Украйна и по още една тема: зачестилите контакти с Иран, след споразумение за нормализиране със Саудитска Арабия миналата година, предвид риска от ескалация с Израел и ролята на Техеран като доставчик на оръжия за Русия във войната с Украйна. В частта за Украйна от проектокомюникето ЕС предлагаше и Иран да бъде осъден за това, че дава ракети и дронове на Русия, които тя да използва във войната.

Има и някои различия по търговски въпроси. ЕС все още искаше общо търговско споразумение с региона, но идеята пропадна през 2008 г., и ако Саудитска Арабия подкрепя идеята тя да се върне на масата, ОАЕ по-скоро подкрепя двустранния подход, приет сега от Брюксел: да се стреми към споразумения с държавите поотделно.

В Залива също така се надяват на опростяване на визовия режим, за да пътуват жителите на страните по-лесно в Шенгенското пространство, макар и сегашните правила - петгодишни визи за многократно използване - да дават сериозни възможности предвид високия процент на одобрени заявки.

Безвизовият режим същевременно може да продължи да се изплъзва и на най-авторитетните членове на ССЗ. Емирът на Катар, шейх Тамим бин Хамад Ал Тани, пристига като съдомакин много скоро след скандала, известен като "Катаргейт", тежко уязвил репутацията на страната му най-малкото в европарламента. През 2022 г. Ева Кайли, бивш зам.-председател на парламента, бе замесена в случая, обвинена, че е приелала пари в брой, за да хвали "успехите" на Катар в трудовите права.