"Тийзърът" на европейска 3D карта на Вселената показва впечатляващи детайли

"Тийзърът" на европейска 3D карта на Вселената показва впечатляващи детайли

Първата част от бъдещата най-голяма 3D карта на Вселената, правена досега, бе показана от Европейската космическа агенция (ESA). С нея 14 млн. галактики (като десетки милиони звезди са само в Млечния път) са на показ в невероятни подробности. Според съобщение на ESA това е мозайка от 208 гигапиксела, покриваща само 1% от това, което ще бъде окончателната карта, на базата едва на две седмици наблюдения.
Първите снимки от телескопа, започнал мисията си през 2023 г., дойдоха през ноември 2023 г., а след това - отново през май 2024 г. Дори при увеличаване 600 пъти спрямо "оригиналната" мозайка се виждат впечатляващи детайли. Публикуваното, отбелязва ESA, е само "тийзър" за всичко предстоящо.
Телескопът "Евклид" (Euclid), пуснат от ESA и с принос на НАСА, цели да подпомогне създаването на триизмерна карта на Вселената във времето и пространството.
Начинанието е част от опита да се изясни еволюцията на Вселената и да се изследват по-добре явления като тъмната материя.
Очаква се картата, за следващите шест години работа на "Евклид", да обхване милиарди галактики на разстояние до 10 млрд. светлинни години.
"Тийзърът" на европейска 3D карта на Вселената показва впечатляващи детайли
Скрийншот esa.int
Според ESA светлосините региони в огромната мозайка са като галактически перести облаци от газ и прах между звездите в Млечния път, отразяващи оптичната (видима, ултравиолетова и инфрачервена) светлина.
Галактика, видима при шестотинкратно увеличение на оригиналното изображение на картата
Скрийншот esa.int
Галактика, видима при шестотинкратно увеличение на оригиналното изображение на картата
Първото изображение по-долу е резултат от комбинирането на данните от Euclid с и другия мисии на агенцията, телескопът Gaia и Planck и бе публикувано преди няколко години. В него се намества работата на "Евклид", който ще проучи една трета от небето отвъд Млечния път (отбелязано в оранжево на втората снимка). На третата е фрагментът, представляващ публикуваната сега мозайка; на четвъртата се виждат по-добре споменатите сини участъци.