В държава с 2.5 млн. души на няколкостотин километра североизточно от България, край обхванатата от война Украйна, избирателите решават в неделя дали страната им да продължи да гледа на Запад като в последните няколко години и да мечтаят за еврочленство до края на десетилетието. Или се поддадат на страховете, които раздухва у тях Русия. Власт и опозиция охотно представят избора на молдовците пред урните на 20 октомври като най-важния в историята им след студената война.

Резултатът може рязко да ускори евроинтеграцията за пръв път на бивша съветска република, ако не броим балтийските, чието анексиране през 1940 г. така и не бе признато от Вашингтон до януари 1990 г., когато те обявиха независимост.

Президентски избори и референдумът за еврочленството - десет месеца след решението от декември 2023 г. Молдова да започне преговори с ЕС - са изпитание за президента Мая Санду, която води тази пролет битка за едновременното провеждане на двете гласувания с надеждата те да мобилизират всички онези желаещи Молдова да избяга от орбитата на Москва. Целта е присъединяването към ЕС да се превърне в стратегическа цел, вписана в конституцията. Русия обаче не я споделя, както напомнят операциите на Москва, видимо насочени срещу вота, за които съобщават европейски представители.

Според проучванията Санду все пак ще спечели, а мнозинство избиратели ще гласуват с "да" на референдума. Но подводните камъни са много, тъй като залогът - и за Кишинев, и за Москва - е най-високият за последните 30 години: може ли Русия да попречи на още една държава в постсъветското пространство да се откъсне от орбитата ѝ и да погледне трайно на Запад.

Властите обвиниха Русия и нейни обичайни говорители и агенти на влияние, че опитват да повлияят на изборния процес, като плащат в брой на десетки хиляди, за да се гласува против Санду и ЕС. Върховният външнополитически представител на блока Жозеп Борел също заяви тази седмица, че Русия не пести усилия да повлияе на вота.

Забранени или с ограничени функции от съображения за национална сигурност се оказаха и две от партиите на избягалия бизнесмен Илан Шор.

Известен отпреди управлението на Санду с връзките си със схемата около някога най-богатия човек Владимир Плахотнюк, известна като "кражбата на века", източила милиард долара преди десетилетие, той бе осъден през 2017 г. на седем години и половина затвор. Шор, тогава високопоставен директор в "Банка да економии" (една от най-големите в страната и потърпевша от схемата), обаче се укрива в чужбина. Години по-късно Шор е в друго амплоа: властите твърдят, че той предлага да плаща на хора, за да убеждават други да гласуват с "не" на референдума и да подкрепят съперник на Санду, както и да извършват неуточнени други "задачи".

Заради тази роля, в която Шор отрича да влиза, той е санкциониран от САЩ за предполагаема изборна намеса в полза на Русия. Москва харчи милиони долари в подкрепа на предпочитания от нея кандидат, затова Вашингтон работи с Кишинев в опит да изобличи руското влияние, заяви във вторник говорителят на съвета по сигурността в Белия дом Джон Кърби, без да навлиза в подробности.

За основен опонент на Санду, който все пак би могъл да ѝ отнеме победата на първи тур при по-малко от 50% подкрепа според проучванията, обаче се смята Александру Стояногло, главен прокурор по времето, когато започнаха процесите за "кражбата на века", а днес - и главен говорител сред кандидатите на кампанията за гласуване с "не". В референдума той вижда хитрост за повишаване на популярността на Санду. По-слаб резултат на Санду, дори тя да спечели, би я уязвил преди парламентарните избори, които трябва да са догодина; на предишните нейната Партия за действие и солидарност (ПАС) спечели 52% от вота и почти две трети от местата в парламента със 101 депутати.

Партията на социалистите в Република Молдова (ПСРМ), издигнала Стояногло, е и тази на бившия президент Игор Додон, загубил от Санду и изтъквал постоянно близостта си с Русия, а по-късно задържан в разследване за корупция (и освободен в очакване на процес).

Една от последните анкети сочи тъкмо това: Стояногло ще остане много далеч зад Санду със своите малко над 10%, но тя ще вземе едва 36. Уловката в тези данни: първо, високият дял на нерешилите (почти 22%). Второ, Мая Санду взе 36.1% от вота и на първи тур през 2020 г., когато разликата с Додон бе под четири процентни пункта.

Сметките на всеки с визия за Молдова, различна от тази на проевропейския лагер, може да се объркат и от активността. В проучване на Международния републикански институт от юли се твърди, че 90% от възрастните респонденти са заявили, че е много вероятно или в известна степен вероятно да гласуват. Повечето от тях гледат към Санду; а 53% - и към ЕС. за сравнение, през февруари така са отговорили 48%. Крехкото мнозинство казва "да" и в градски, и в селски райони, а сред младите (18 - 35 г.) и жителите на Кишинев делът достига почти две трети.

Друга възможна тактика на противниците на членството е да призовават за бойкот, който би намалил активността до под една трета от гласовете и би направил референдума невалиден. Но при условие че привържениците на ЕС не гласуват масово.

Кремъл описва отношението си по друг начин: прессекретарят му Дмитрий Песков настойчиво отрича да има руска намеса в Молдова, но на брифинг тази седмица обясни, че много молдовци искат добри отношения с Москва и не е редно да им се отказва правото на такива медии и политици, каквито искат (това е дискурс, различен от обичайния от последните години за редица държави от България до Армения, според който народът бил проруски, но елитът го дърпал в друга посока).

Версията на Оазу Нантой, депутат от ПАС, за желанието на Русия: да се появи политически пейзаж като в Грузия - по документи страна -пкандидат за ЕС, също от декември 2023 г. (като Молдова), но с обтегнати отношения с ЕС след извадените като от руски учебник (според Запада) закони за "чуждите агенти" и "ЛГБТ пропагандата". След като първият закон доведе до замразяване на над 120 млн. евро, Европа заплаши със спиране на всякакви средства при нечестни избори, седмици преди вота на 26 октомври.

Молдова ще се наблюдава внимателно. Победа на управляващите в Тбилиси или на опозицията в Кишинев според подобна интерпретация ще покаже, че Москва още упражнява контрол.

Москва иска и да представи битката в Молдова като борба за ценности. За това помага и познатата дезинформация: неотдавна в интернет бе разпространен документ, според който знамето на ЛГБТ общността в цветовете на дъгата ще се вее над министерства 12 дни в годината, ако Молдова стане еврочленка. "Уверението", което вървеше с "документа", е, че бил издаден от Европейската комисия. Освен това Кишинев издавал нов указ за привличане на мигранти от Близкия изток, за да се справи с дефицитите на пазара на труда.

В полза на такива истории е и твърдението, че гласуване, подкрепящо ЕС, ще обрече Молдова да свърши като Украйна, разтърсена от конфликт.

Русия вероятно ще нарече това "европейска намеса", но председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен отлетя за Кишинев миналата седмица, за да се срещне със Санду и да призове молдовците да участват в гласуването и обяви 1.8 млрд. евро финансова подкрепа. Това е най-големият пакет еврофинансиране за Молдова, откакто тя обяви независимост.

Залогът е голям и за Европа, която също като Молдова би искала да избегне конфликт в непризнатото дори от Русия Приднестровие (въпреки че го смята за част от Молдова), обаче Москва държи там най-малко 1500 военни. Санду отправя призиви руснаците да се изтеглят, но те не са единственият лост за натиск: в региона е основната работеща на газова електроцентрала на страната и това помрачава облекчението от европейските доставки, заместили руските след началото на инвазията в Украйна. Инструмент за натиск е и идеята за референдум за анексиране от Русия, до който, на "спешен" конгрес тази година така и не се стигна въпреки заплахите.

Приднестровието иска в последните дни да свика друг, собствен референдум за отношенията с ЕС. Аргументът е, че Кишинев не давал да се отворят секции (заради риска от манипулация) и игнорирал правото на "приднестровския народ" гласът му да бъде отчетен (всъщност избирателни секции ще има - просто на контролирани от властите на Молдова места).

И без руска намеса споменатото мнозинство на Санду е поставено на карта. От лятото на 2021 г., когато бе парламентарният вот, Молдова премина през трудности: от последиците от коронавирусната пандемия до тези от войната в Украйна и рязкото намаляване на доставките на природен газ. Бежанците от войната бяха тежко бреме. Антивоенните протести, подхранвани от Шор, се подпомагаха и от недоволството от все по-трудния живот - като на много други места в Европа, но с разликата, че Молдова е бедна, извън ЕС и НАТО, но с внушителната 1222 км граница по суша и вода с Украйна. ЕС, чиято финансова, политическа и дипломатическа помощ в голяма степен помогна на Молдова да се задържи на крака след войната, може само да продължи да помага.

Референдумът не е правно обвързващ, но ще постави под въпрос посоката на страната, и то точно преди изборите за парламент, след които при поражение Санду не би могла да управлява ефективно (затова и свика предсрочни, когато дойде на власт през 2020).

Затова Съветът на ЕС запази за седмицата на вота решението да бъдат санкционирани още молдовски длъжностни лица и организации, увеличавайки списъка, воден от април 2023 г., до 16 души и 2 организации. В него се добавиха вече санкционираната от САЩ Евгения Гуцул, която управлява Гагаузия, за насърчаване на сепаратизма в региона, заместникът ѝ Михаил Влах и още две длъжностни лица, Юрий Кузнецов и Илия Узун.

Гагаузия се смята от експерти за друг инструмент за въздействие на Кремъл. Гуцул, подобно на Додон, демонстрира интереса си към Русия и се срещна с руския президент Владимир Путин в Сочи през март.

Сигнал от Европа бе и символичното начало на преговори с Молдова и Украйна на 25 юни. Предстои да се види дали молдовците насред икономическите трудности и натиска ще оценят този и други сигнали като достатъчни. И дали действително приемат посланието на президента, че има знак за равенство между Мая Санду и пътя към ЕС.