Осем години след миграционния пакт, подписан с Брюксел, получилата от Европейския съюз близо 11.5 млрд. евро Турция все по-често използва средствата, иначе предназначени за нуждите на избягалите от родината и интегрирането им, за превръщането си в непреодолима преграда по пътя към съюза. Мрежата от центрове за задържане, финансирана от ЕС, все повече се превръща в част от система за издевателства над мигранти и принудително депортиране в Сирия и Афганистан с евросредства.

Това съобщава група от десет медии, работила в последните десет месеца по темата и включваща издания като "Ел Паис", "Шпигел" и "Политико". В услуга на този процес според изданията са най-малко 200 млн. евро, платени за центровете, от общо 1 млрд. заделен за "управление на миграцията и границите", докато блокът отново опитва да ограничи миграционните потоци към границите си насред нова вълна на популизъм, във и извън властта, издигнала темата високо в дневния ред. Нещо повече, източници в ЕС твърдят, че финансирането само ще се увеличи, защото вътрешната политика подтиква държавите още по-усилено да се борят с миграцията. Въпросът е кой каква цена плаща.

Медиите разказват истории на избягали от родината си и достигнали на прага на ЕС, а след това върнати на границата от Турция, някои от тях са загинали или са се укрили с мисълта да избягат отново. Някои опитали да влязат в ЕС през България.

Един от тях, Дауд, разказва пред "Ел Паис", че е бил част от "Сините каски" - проопозиционна група за гражданска защита в хода на войната - и че бил задържан, когато опитал да избяга от Турция в България. След това бил затворен в центъра в Къркларели (първо замислен като приемен), изграден с 6.7 млн. евро европейски средства в бюджета и познат на затворените вътре с бруталните служители; на него и други обитатели крещят: "Върнете се в Сирия", "Като животни сте", "Писна ни от вас", бият ги с бухалки. Там починал през юли един от задържаните, сириецът Ибрахим Иззиддин, на когото според свидетели нанесли брутален побой и била отказана медицинска помощ, докато не станало твърде късно.

Още един задържан в Къркларели: Гани, афганистанец, хванат през януари, когато опитвал да влезе в България. Гани, превеждал за британската армия в родината си (далеч не всички помагали на Запада бяха евакуирани при изтеглянето въпреки опасността да бъдат преследвани от талибаните), казва пред "Политико", че бил вкаран в мазе, пълно с насекоми, на чиито стени също имало надписи "Финансирано от Европейския съюз." За център, издигнат изцяло с евросредства в Кайсери, говори и сириецът Абдул Ейсе, на когото при пристигане в центъра полицай казал: "Добре дошли в ада."

Друг афганистанец, служил седем години редом с американските военни в страната, разказва как опитал да избяга през Гърция, след като били попарени надеждите му, че САЩ ще изпълнят обещанието си за евакуация на него и много други, работили с тях. Едва от десетия път (девет бива върнат от Турция в Иран) успява да прекоси територията на страната и да стигне на запад, да плати на трафикант, но операцията се проваля и той се озовава в център за задържане в Одрин, а след това - в Бинкилич (недалеч от Истанбул). "Там бях подложен на обиди и мъчения."

Медиите разговарят с над 100 събеседници в Турция, Сирия, Афганистан и европейски държави, получават достъп до документи и анализират сателитни снимки, за да разберат как работи системата за екстернализиране на управлението на миграцията и какво всъщност знаят в ЕС, докато показват задоволството си от нея.

Турция е задържала за шестте години на споразумението два милиона чужденци, повечето афганистанци (700 хил.) и сирийци (400 хил.) според данните на вътрешното министерство. През последната година полицейските операции в квартали с повече чужденци в големите градове за проверка на документи зачестиха. А при този процес се използва информационна система, финансирана от ЕС. В много случаи според правозащитници биват арестувани и хора, чиито документи се подновяват в момента поради оплаквания на турски граждани.

Сред историите на мигранти е и тази на 26-годишния Сами, постъпил в турска болница край границата с дълго нелекувана туберкулоза, предизвикала усложнения, закопчан с белезници за легло, когато полицаи влизат в лечебното заведение и го отвеждат в Сирия въпреки протестите на лекарите. Преди това, през декември 2023 г., за пръв път е задържан, след като пристига с майка си през 2019 г. в квартал в Истанбул, и след бой попада в системата на лагерите. "Знамето на ЕС е навсякъде: на вратите, по прозорците, на опаковките за сапун, дори на матраците и възглавниците."

Цялата мрежа побира под 19 хил. души, а всеки месец биват задържани 15-25 хил. - в резултат те са претъпкани. В някои случаи настанените там спят по двама на легло, без чаршафи (в други хората трябва да спят прегърнати, за да им стигнат завивките и да не замръзнат). Когато центровете станат твърде претъпкани, задържани спят на двора, дори при лошо време (кубинка разказва, че стояла пет дни на открито със съпруга и детето си в център в Одрин и били задължавани да седят на определено място, изложени на слънце, през август). В повечето хигиенните условия са тежки, критикувани дори от внимателни в коментарите си правозащитни агенции към властта в Турция. Често се стига до бой между обитателите - за достъп до вода или до ред да се обадиш по телефона.

Европейският съюз инспектира съоръженията така, както го правят турски организации съгласно разпоредбите на вътрешното министерство. Европейски дипломат същевременно признава, че вероятно тези посещения се организират, "за да се направи така, че условията да изглеждат по-добри, отколкото са." Кубинската събеседничка на "Ел Паис" потвърждава: стаята за деца отваряла само когато идвали гости от ЕС. Сириецът Сами, с туберкулоза, също веднъж е местен, за да го види делегация.

Известният активист Таха Елгази (разговарял миналата година в "Дневник" за живота на сирийците в Турция) разказва, че обитателите на тези центрове, на които често се конфискуват телефоните и които имат ограничен достъп до телефонните кабини в центровете, а понякога биват прехвърляни без предизвестие в други (Анкара потвърждава, но твърди, че е, за да облекчи капацитета), на практика са "на ръба на изчезването по насилствен път".

Част от автобусите, с които се прехвърлят мигранти, също са придобити с еврофинансиране. Това, пише "Ел Паис", създава парадокса, при който блокът финансира подобряването на защитата на бежанците през проекти с ВКБООН и турски институции и едновременно подпомага инструментите, които им отнемат защитата.

Малтретирането, за което говорят повечето от събеседниците сред адвокатите, активистите и задържаните в миналото, се доказва трудно, защото според тях обикновено става далеч от камерите за видеонаблюдение (а в някои центрове има специални помещения; например в Къркларели, където хора биват събличани, преди да им се нанесе побой). Властите твърдят, че имат нулев толеранс към насилие в тези центрове, а наблюдението е денонощно. Много потърпевши мълчат, според един от адвокатите, защото се опасяват, че ако признаят, това ще се отрази негативно на процедурите им за убежище. А целта на това насилие: да се пречупи волята на задържаните.

Както твърди, че са направили с него преводачът Гани. Пречупването улеснява "доброволното връщане", което много често е депортация. Делът на депортираните от Турция се е удвоил за последните три години спрямо средното за предходните 5: 130 хил. случая за миналата година при 120 хил. по-миналата.

Тази година само до септември се говори за 93 хил. депортации, а министър Йерликая се хвали, че Турция върви към нов рекорд. В числата дори не влизат сирийците, тъй като и турското законодателство забранява депортиране на страна, която е във война; така че сирийците минават в графата "доброволно връщане". От 2016 г. насетне 715 хил. от тях са се върнали. Източник на "Ел Паис" при пункта "Баб ел Хауа" между Турция и Сирия казва, че около половината действително са доброволни връщания; другата половина обаче са случаи на "принудителна депортация". Един от сирийците, с които разговаря медията, твърди, че той и сънародници биват принуждавани с бой да подпишат формуляри за депортиране (разкази, които изникват в медиите вече над половин десетилетие).

Турция отхвърля обвиненията, като казва, че всички доброволни връщания се осъществяват съгласно турското законодателство и това, че "никой не бива да бъде връщан на място, където може да бъде подложен на мъчения, наказания или унизително и нечовешко отношение". Известно е обаче и за "доброволно върнати", които са екзекутирани в родината.

Документи, прегледани от медиите, сочат, че ЕС е запознат с голяма част от казаното. Източник на "Ел Паис" казва, че дори в евроинституциите да е имало спорове за тези връщания, еврокомисията плътно стои зад досегашния комисар за разширяването и добросъседството Оливер Вархеи, който подкрепя тези практики и смята, че ситуацията в центровете и последващата съдба на задържаните са теми, в които не е нужно ЕС да навлиза.