Защо всички очакваха лидерът на "Хамас" Яхия Синуар да е заобиколен от заложници, със сериозна охрана, в последните си часове преди да бъде убит от израелски военни, които осъзнали самоличността му едва ден след фаталната за него размяна на огън, а нямаше следа от тях? Това означава ли, че ислямистката групировка в момента пази заложниците по-добре от Синуар и дава ли надежда, че ликвидирането на враг номер едно ѝ отваря път да смекчи позициите си както се надяват някои наблюдатели (и както впрочем е правила и в миналото)?

Отговорите на тези и други въпроси ще мъчат Израел, САЩ и всички държави които имат свои граждани сред пленените 101 (колкото и от тях да са живи) в Газа, след като дори израелският премиер Бенямин Нетаняху, чакал Синуар да бъде убит години наред (и по възможност докато той е на власт), бе сравнително въздържан и не обяви "тотална победа" в изявленията си пред израелците и света снощи. И даде да се разбере, че фокусът на усилията в Газа вече е върху заложниците - живи и загинали - които Израел вече година не може да върне.

Под нарастващия натиск разговори за освобождаване на заложниците може да са по-близо, отколкото се очакваше.

Някои израелски медии вече пишат за предстояща среща на Нетаняху с участието на министри и служители по сигурността в Тел Авив, за да се обсъдят изгледите за напредък по застиналите от седмици преговори за заложниците (не е известно дали това означава, че крайнодесните министри като този на националната сигурност, Итамар Бен-Гвир, ще участват в срещата, ако форматът не е известният "кабинет за сигурност"). "Дават се нови идеи. Трябва да действаме бързо, така и ще направим", казва пред "Канал 12" високопоставено длъжностно лице от Израел; сред част от управляващите битува разбирането, че сега, докато "Хамас" е отслабена и объркана, има шанс следващият ѝ управник да приеме сделка.

За разлика от удара по Хасан Насрала, акцията срещу Синуар не бе грижливо подготвена и независимо че Израел дълго се стремеше към убийството му, той внезапно се оказал в схватка с израелски войници, маскиран като обикновен боец. Скрил се в сграда в Рафах след размяна на огън с израелски военни, той е показан във видеоклип на израелската армия как, при прелитане на минидрон над главата му, той опитва да го замери с пръчка, изглежда, от отчаяние. Военните оставят телата на тримата убити в сряда вечерта; когато се връщат в четвъртък, осъзнават поразителната прилика. Към този момент връзка с охраната му не е имало от дни; а с тях, поне ако се съди по досегашната информация, не са се придвижвали заложници.

Неочакваният успех изкара семейства на оставащите 101 заложници в Газа - между една трета и половината от които според израелската армия може да са загинали в плен - в центъра на Тел Авив, за да поискат от Нетаняху незабавно да започне нови преговори за освобождаването им.

Форумът на семействата на заложниците бързо публикува изявление, в което се казва оценява "значимото постижение", убийството на Синуар, но се изразява отново "безпокойството за съдбата на 101 заложници". Затова постижението трябва да бъде използвано като коз незабавно.

Темата е деликатна, година по-късно израелското общество остава много чувствително. От политическата буря, завихрена от смъртта на шестима заложници преди месец и половина, правителството бе пощадено в известна степен заради изместения фокус на север, към "Хизбула".

Година след войната израелците вече са разделени и по-малко от тях искат тя да продължи според проучване на Израелския институт за демокрация. Общо 53% от респондентите смятат, че е дошло време за края ѝ (36% не смятат). Все повече вярват, че връщането на заложниците трябва да е приоритет. Общо 56% от евреите и 45% от арабите, поддържащи първата теза, посочват съдбата на заложниците като водеща причина да се спре войната.

Това не означава, че дори близките на заложниците не са разделени; Форумът "Тиква" в последните месеци призовава военният натиск да се усили като средство за постигане на мир.

Снощи Нетаняху използва първото си обръщение след новината, за да отбележи колко погрешни се оказали всички призиви да бъде прекратена войната по-рано, предвид ликвидирането на враг номер едно. Някои израелци обаче го обвиняват, че целеше да продължи войната, за да отложи деня, в който който ще понесе отговорност за провалите, довели до 7 октомври, и да отложи началото на процеса по обвинения в корупция. Той отрича и настоява, че само "тотална победа" ще донесе сигурност на Израел (негови политически опоненти и наблюдатели поставят тази теза под въпрос).

Кой обаче решава в "Хамас" в момента? Това е само една от пречките пред бъдещите опити за преговори по въпроса.

САЩ ще се опитат да подновят дипломатическите усилия, застинали, след като през септември Израел насочи вниманието си на север, към ливанската граница и започналата обстрел в знак са "солидарност" "Хизбула". Последната групировка обеща нова фаза на ескалация след смъртта на Синуар; предстои да се види как подобна ескалация ще се отрази на преговорните усилия.

Американският президент Джо Байдън видя възможност за "ново начало" в Газа без "Хамас", вицепрезидентът и кандидат за президент Камала Харис видя възможност за мир. Министърът на отбраната Лойд Остин заяви, че смъртта на Синуар създава възможност за край на "ужасната война". Държавният секретар Антъни Блинкен обеща САЩ да положат още по-големи усилия за мир.

Какви са козовете на Байдън в последните месеци от мандата му обаче, и то в момент на преплитащи се кризи в региона като тази с "Хизбула" и израелската сухопътна операция в Ливан или рискът от конфликт с Иран, се пита в анализ на "Ройтерс". Нетаняху според някои анализатори може да предпочете да изчака следващия президент, който и да е той - особено след като вече спечели от всички поети рискове. Администрацията на Байдън сочи с пръст Синуар като неотстъпчив и отказващ компромис, но критикуват и Нетаняху далеч от светлините на прожекторите.

За пътя пред самия Нетаняху се очертаха две различни тези: според едната Нетаняху печели нужната възможност да бъде гъвкав и да ускори края на войната с преговори след убийството на Синуар, но другите виждат препятствие в крайнодесните му коалиционни партньори, които досега отхвърляха условията на сделки за примирие, невключващи пълен разгром на "Хамас" и други спорни точки.

Кой ще наследи Синуар? И, нещо повече, след смъртта на толкова ярко оформяла хода на войната фигура - ограничила до себе си и още няколко души кръга на знаещите какво точно се готви на 7 октомври - кой ще преговаря и кой ще притежава нужния авторитет, за да взема решения? Нещо повече, постижимо ли е изобщо примирие на практика в сегашното състояние на командната верига на "Хамас"?

В уравнението същевременно се появи ново, несвързано с "Хамас" неизвестно, след като в сряда египетският президент Абдел Фатах ас Сиси смени могъщия шеф на службите Насър Камел - ключов събеседник в преговорите, с които Вашингтон, Кайро и Доха опитват да убедят двете страни да прекратят войната. Все още не е известно дали той е понижен или повишен (ще бъде специален пратеник и съветник на президента и координатор на службите за сигурност), нито каква ще бъде ролята му, но той работеше тясно и с директора на ЦРУ Уилям Бърнс, и с премиера на Катар Шейх Мохаммад бин Абдуррахман ал Тани в усилията за край на конфликта.

.