Преднината на молдовския президент Мая Санду на президентските избори беше едва пет пункта при по-малко от половината преброени гласове, а лагерът срещу вписването на евроинтеграцията в конституцията на страната имаше 56% при около 40 на сто преброени.

Това сочеха към 23 ч. местно и българско време първите резултати от двете допитвания, жизненоважни за бъдещата посока на страната. Уловката е, че според местни журналисти в това преброяване се включваха едва 30% от данните от Кишинев и общо 2% от смятаната за в голяма степен прозападна диаспора (на която Санду в известна степен дължеше победата си през 2020 г. и част от която, например в САЩ, гласува и към този час). Малко след 22:30 ч. сайтът на комисията спря да заррежда при проверки на "Дневник" и стана невъзможно да се проследяват резултатите.

Санду водеше към този момент с около 35%, при около 30% за бившия главен прокурор Александър Стояногло. Трети е бизнесменът Ренато Усатии с близо 15%. По-късно съотношението стана 36% срещу 29% в полза на Санду, но това така или иначе почти сигурно означава балотаж на президентските избори.

По прогнози на CBS-Axa Centre for Sociological Research, цитирани от "Файненшъл таймс", трябваше Санду да получи 35.8%, а водещият ѝ опонент - 9%. Същото допитване очакваше проевропейската част от избирателите да бъде 62%, а те изглежда ще се се окажат около 44%.

Според Би Би Си е рано да се правят заключения, защото над половината избиратели са живеещите в чужбина предимно проевропейски настроени молдовци. Според Централната избирателна комисия заради опашките от желаещи с 2 часа е удължена възможността да се гласува в Москва и Букурещ и с един час в Брашов в Румъния.

В понеделник в 10 часа ЦИК ще даде подробности на брифинг в Кишинев, но към момента е известно, че на територията на Приднестровието са гласували едва малко над 16 хил. души от общо 1.657 млн. регистрирани избиратели.

Законът определя, че за референдума ЦИК трябва да внесе крайните резултати в Конституционния съд и той в рамките на 10 дни да ги потвърди или отхвърли. За президентския вот ЦИК представя резултатите до 48 часа след затварянето на последните секции.

Изборите се разглеждаха като тест дали страната ще разчита на подкрепа от молдовците по пътя към ЕС в момент, когато ръководството в Кишинев се опитва да избяга от орбитата на Москва.

Проучванията сочеха ясна преднина на Санду, но не бе сигурно дали може да вземе над 50% от гласовете, за да избегне балотажа на 3 ноември и да се изправи на него срещу 57-годишния Стояногло, бивш главен прокурор.

На референдума се решаваше дали в преамбюла на конституцията да бъде включена клауза, определяща присъединяването към ЕС като цел. Както и евентуално бъдещо присъединяване на малката република към оновополагащите договори на ЕС да става с одобрение на мнозинство от "конституционния състав на парламента". За валидност на референдума трябваше да гласуват поне една трета от имащите право на лас, докато по предварителни данни участвалите в тази част от днешния вот са 49.81%.

Категорично "да" би подкрепило стремежа на Санду да се присъедини към блока до 2030 г., докато "не" би било голяма пречка - особено преди парламентарните избори догодина, където запазването на мнозинство може да е трудна задача.

Общо петима кандидати призоваха да се гласува с "не" на референдума или да се бойкотира, за да стане той невалиден (и Стояногло бе сред тях). Според полицията много молдовци са получили текстови съобщения от чужбина с такива призиви. Тази цел обаче не бе постигната: изборната комисия обяви 42% процента активност още към 18 часа на допитването, над необходимия праг.

Големи опашки с гласуващи бяха показани в Москва. Външното министерство заяви, че две избирателни секции за молдовци в чужбина са били "изкуствено" пренаселени и може да има незаконни опити за вкарване на гласоподаватели с автобус. Същевременно такива струпвания имаше и пред мисии в други държави, където живее голяма част от молдовската диаспора, като Румъния. В друга секция - в Болоня - избирателна секция временно спря да приема избиратели след сигнал за бомба.

Общо 190 хил. души от диаспората бяха гласували към 19 ч. местно (и българско) време, като изключително висока бе активността, редом с Москва (където струпванията се определяха като "изкуствени"), и в Белгия, Германия и Великобритания, по други данни, към края на изборния ден в Молдова (когато още можеше да се гласува в Западна Европа и САЩ), броят им достига 200 хил. души.

В навечерието на гласуването държавното радио в Кишинев призова хората да не гласуват за пари и ги помоли да докладват за всякакви подобни предложения на властите. В четвъртък правоохранителните органи съобщиха, че са разкрили програма, в която стотици хора са били отвеждани в Русия, за да преминат обучение за организиране на безредици и граждански вълнения. Русия отрича да се намесва и обвинява правителството на Санду в "русофобия".