Караджич като поет и психиатър: пренаписани учебници по история в Босна са рецепта за криза

На живо
"Черна писта" накара МВР да си свърши работата: Мартин Атанасов в подкаста "Дума на седмицата"

Караджич като поет и психиатър: пренаписани учебници по история в Босна са рецепта за криза

Радован Караджич при военни край Пале, 4 август 1995 г. Както отбеляза в разговор с "Дневник" колега на Караджич от САЩ, правил му психопрофил през 90-те, зародишът на разрухата, оставена след него през 90-те, може да се долови още в това стихотворение, когато мисълта за зверствата изглежда далеч от него.
Скрийншот, YouTube
Радован Караджич при военни край Пале, 4 август 1995 г. Както отбеляза в разговор с "Дневник" колега на Караджич от САЩ, правил му психопрофил през 90-те, зародишът на разрухата, оставена след него през 90-те, може да се долови още в това стихотворение, когато мисълта за зверствата изглежда далеч от него.
"Чувам стъпките на унищожението. Градът гори като тамян в църква. В дима виждам съвестта ни." Това е свободен превод от стихотворение за Сараево, написано през 1971 г. Авторът му, първо психиатър, след това затворник и политик, се "прочува" с едно от по-късните си занимания, за които е осъден в Хага за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид като президент на босненската Република Сръбска.
Трийсет години след войната учебник за 9-и клас в Република Сръбска опитва да зачеркне пред децата присъдата му за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството от трибунал на ООН, както и тази на командващия босненските сръбски сили Ратко Младич за военни престъпления, за да заличи и последното подозрение, че геноцид с 8 хил. жертви в Сребреница може и да е имало; да каже, че Караджич е просто поет, психиатър и политик. Направи го по все по-популярен в тази част на света начин: чрез нови учебници по история за 9 клас, с които "Дневник" се запозна в Баня Лука, главния град на Република Сръбска, и Сараево през септември. Те са само върхът на голям айсберг.
Конституционният съд в Босна отмени преди дни тази част от учебния план, но кризата, заложена в образователната бомба със закъснител още след войната със 100 хил. жертви и 2 млн. разселени на 500 км западно от България, може да е необратима без трайни промени. Дори Република Сръбска да се съобрази със съда, който не признава, това няма да реши проблема.
Случаят с учебниците, в момент на продължаваща три години кампания за изграждане на паралелни институции в Република Сръбска и заплаха с отцепване (и следователно риск от нов конфликт) в Босна, повдига въпроса за състоянието, в което за трийсет години достигна разделното образование: децата на сърбите, бошняците и хърватите, израстват с три различни истини, които не се напасват така, че картината, която пресъздават, да показва Босна и Херцеговина. Разделение и отчуждение, опасно за бъдещето.

Какво точно пише в учебника

Петнайсетина страници урок за разпадането на Югославия (десет конкретно за Босна и войните) са в края на учебник за историята на края на XIX и XX в. (озаглавен "Република Сръбска, Босна и Херцеговина и пространството на Бивша Югославия в края на XX и началото на XXI в.").
Текстът застъпва редица тези или частични истини, маскирани като факти:
  • оказва се натиск върху Република Сръбска политически и икономически, а международната общност подкрепя само бошняците;
  • изграждането на национални босненски институции се разглежда като посегателство;
  • бошняците искат да централизират страната;
  • в босненския конституционен съд "чужди съдии" се налагат на сръбски и хърватски по важни въпроси, включително оспорвайки 9 януари като национален празник (деня на провъзгласяване на независимост, подхранил пламъците на войната);
  • за войната е виновен Алия Изетбегович, бившият босненски президент;
  • Федерация Босна и Херцеговина или ФБиХ, една от двете основни съставни части (т. нар. ентитети), е създадена от САЩ;
  • "въпреки всичко", Република Сръбска има широко самоуправление и "представлява по-стабилната част от Босна и Херцеговина", а "майка" ѝ е Сърбия.
Справките за Радован Караджич и Ратко Младич споменават, че и двамата се озовават пред съда в Хага, но не се разбира защо, а само че са били важни за родината (но не Босна).
"Радован Караджич, психиатър, поет и политик. като основател и лидер на Сръбската демократическа партия има изключително важна роля в създаването на Република Сръбска, чийто първи президент е. Властите в Сърбия го предават през 2008 г. на Международния наказагелен съд в Хага, който през 2019 г. го осъжда на доживотен затвор." Справката за Ратко Младич, имал "важна роля за отбраната на сърбите", също свършва с изречението: "Властите на Сърбия го предават на Международния наказател съд в Хага през 2011 г."
"Радован Караджич, психиатър, поет и политик. като основател и лидер на Сръбската демократическа партия има изключително важна роля в създаването на Република Сръбска, чийто първи президент е. Властите в Сърбия го предават през 2008 г. на Международния наказагелен съд в Хага, който през 2019 г. го осъжда на доживотен затвор." Справката за Ратко Младич, имал "важна роля за отбраната на сърбите", също свършва с изречението: "Властите на Сърбия го предават на Международния наказател съд в Хага през 2011 г."
Доста по-охотно се изтъкват прегрешенията на Изетбегович, иначе спорна фигура със своя отговорност във войната, чиято смърт прекрати разследване за военни престъпления, водено в Хага. Изтъква се активността му "в прохитлеристката организация "Млади мюсюлмани", за което е в затвора след Втората световна война" (и западни медии са писали, че бил раздвоен между свързано с Waffen SS подразделение и комунистите, но тази теза не е еднозначно приемана).
В последния урок, озаглавен "Република Сръбска в дейтънската Босна и Херцеговина", списъкът с въпроси и задачи започна с две точки: "Защо е оказван натиск на Република Сръбска от Сараево и чужбина и след 1995 г.?" и "Кои са двете институции, служещи за подриване на компетенциите на Република Сръбска и централизация на Босна и Херцеговина"?
В последния урок, озаглавен "Република Сръбска в дейтънската Босна и Херцеговина", списъкът с въпроси и задачи започна с две точки: "Защо е оказван натиск на Република Сръбска от Сараево и чужбина и след 1995 г.?" и "Кои са двете институции, служещи за подриване на компетенциите на Република Сръбска и централизация на Босна и Херцеговина"?
За "тъмното" у Караджич и Младич обаче няма нито дума. Не само липсва терминът "геноцид", който Република Сръбска отхвърля (независимо че Додик някога нямаше проблем да го произнася); внушава се, че те просто са защитавали Република Сръбска.
На референдума за оставане в Югославия през 1991 г., довел до провъзгласяване на Република Сръбска в Босна на 9 януари 1992-ра, отговаря друг, в бойкотиран от сърбите, на който 99.4% гласуват за независимост на 29 февруари и 1 март. Действително, сръбските членове на президентството предупреждават за противоконституционността на гласуването, тъй като за промяна на статуквото е нужен консенсус между трите групи. Според учебника обаче "плебисцит" е наричано само гласуването на сърбите. Свиканото от Изетбегович допитване не се определя; изречението е: "мнозинството мюсюлмани и хървати гласуват на 29 февруари и 1 март 1992 г. за независимост". Справката за Изетбегович освен това отправя спорното твърдение, че той искал държава, основана на Корана.
На референдума за оставане в Югославия през 1991 г., довел до провъзгласяване на Република Сръбска в Босна на 9 януари 1992-ра, отговаря друг, в бойкотиран от сърбите, на който 99.4% гласуват за независимост на 29 февруари и 1 март. Действително, сръбските членове на президентството предупреждават за противоконституционността на гласуването, тъй като за промяна на статуквото е нужен консенсус между трите групи. Според учебника обаче "плебисцит" е наричано само гласуването на сърбите. Свиканото от Изетбегович допитване не се определя; изречението е: "мнозинството мюсюлмани и хървати гласуват на 29 февруари и 1 март 1992 г. за независимост". Справката за Изетбегович освен това отправя спорното твърдение, че той искал държава, основана на Корана.

Как се стигна дотук

Проблемът с паралелното образование засяга и сърби, и бошняци, и хървати.
"Две училища под един покрив" например трябваше да е временна следвоенна схема във Федерацията.
Разселванията в много случаи направиха обширни райони на Босна етнически хомогенни. Три етнически разделени кантона във ФБиХ приложиха мярка, с която различни етнически групи, учили често в къщи, барове, ресторанти в хода на войната, да се учат в една сграда, но "без езикова бариера". Предвид изключителната езикова близост това бе формален повод, но на практика отлагаше решаването на трудни въпроси, докато етническите лидери опитваха да идеологизират класната стая и да наложат "своята история"; а се смяташе и за начин да се насърчи връщането на разселени в родните им места. Никой не взе решение кога и как това да спре.
Така "временното" стана постоянно. Децата влизат от различни входове. Часовете на различните "народи" започват по различно време. В Травник училище е разделено наполовина в различни цветове (като едната половина е ремонтирана), а дълги години - и с ограда до средата на двора.
Тази схема, по която десетки училища в три кантона работят и до ден днешен, се сблъсква със съпротивата на изследователи и някои млади активисти, но институциите отказват да я прекратят. Дори където училищата не са сегрегирани, програмите в тези и другите седем кантона може да остават такива. В Травник например в известната гимназия "Петер Барбарич" сегрегацията бе прекратена с изграждането на друго училище, в което се преместиха повечето бошняци.
В новото училище обаче те продължават със старата програма: властите изоставят "две училища под един покрив" само когато строят нови училища само за един етнос. Всеки кантон във ФБиХ определя програмите самостоятелно, защото има собствено образователно министерство. "Етнически базирани" са остават четири предмета, които в Босна са наричани "национални": религия, история, география, майчин език и литература.
За разлика от тях в съседния ентитет Република Сръбска над милион сърби и десетки хиляди все още живеещи там бошняци и над милион сърби учат по една програма. С една уловка: това е сръбската програма.
През 2013 и 2014 г. десетки семейства в Република Сръбска протестираха за правото децата им да учат бошняшките версии на националните предмети. Година по-късно новопристигнал американски посланик разгневи Република Сръбска с коментара (в публикация с "първи впечатления" от страната), че "всички деца трябва да ходят на училище заедно и да учат по обща програма".
Образованието, побърза да отвърне Баня Лука, е в ръцете на ентитетите.
Вярвам, че децата трябва да посещават училище заедно и да учат по една учебна програма, за да се опознаят и в същото време да придобият необходимите умения, за да дадат конкретен принос за бъдещето на своята страна.
В отказа да се решат въпросите на разделението - от което печелеха политици и от трите групи - имаше единство за още една мярка, теоретично замислена да се предпазят децата. "Идеята беше децата да не учат за войната, независимо в кой ентитет са, докато не се постигне консенсус между сърби, бошняци и хървати", каза пред "Дневник" Сърджан Пухало - активист, изследовател и колумнист, критикуван, нападан и заплашван за поставянето под въпрос на публичния дискурс от "чужди" и "свои".
Днес в Босна имаме три истории - сръбска, хърватска, бошняшка. А това е пагубно за всяка държава, камо ли за Босна и Херцеговина. Тук историите са създадени така, че да говорите само за престъпленията на другия.
За войната те лесно могат да научат в публичното пространство, където политиците се заливат с обвинения всеки ден. Могат да научат и от родителите си. Но нямаше непременно да утвърдят познанията си в училище. Нито например могат да го направят до ден днешен в Музея на Република Сръбска в Баня Лука.
Двата етажа на Музея на Република Сръбска помещават артефакти от неолита, Средновековието, османско, австроунгарско и югославсо време, болезнени спомени от усташкото, зала със снимки на природа и препарирани животни и дори (временно, към момента на посещението на автора) снимки с рок идолите на Западна Европа от 70-те и 80-те. И нито дума по същество за войната, с която е свързано самото създаване на "републиката".
Двата етажа на Музея на Република Сръбска помещават артефакти от неолита, Средновековието, османско, австроунгарско и югославсо време, болезнени спомени от усташкото, зала със снимки на природа и препарирани животни и дори (временно, към момента на посещението на автора) снимки с рок идолите на Западна Европа от 70-те и 80-те. И нито дума по същество за войната, с която е свързано самото създаване на "републиката".
От този консенсус обаче минаха 25 години, преди, в края на миналото десетилетие, кантон Сараево (където е столицата) да направи първата крачка, въвеждайки войната в учебната си програма. Последваха и други кантони, както и и Република Сръбска. "В Босна, ако погазиш дадено правило, трудно може да очакваш друг да се придържа към него", каза Пухало.
"Виждаме, че (Радован Караджич - бел. ред.) е осъден на доживотен затвор, но не се казва защо", дава пример Пухало, разлиствайки учебника, донесен му за срещата в центъра на Баня Лука. Но проблемът според него надхвърля учебниците, чийто последен урок, в последната година от основното образование, може да не получи сериозно внимание: "историята, която ще се намери в плановете, програмите и учебниците, вече е разказана в нашето общество: за нея говорят интелектуалците, придържащи се към линията на властта. Чуваме я на възпоменателни тържества, политически събития, в медиите. Тук (в учебниците - бел. ред.) няма да научат нещо, което не знаят от сънародниците си".
Това е систематичен подход - създаване на поколение, за което Босна не значи нищо като държава. За което народът му има приоритет пред държавата.
Дебат за писането на учебници в Република Сръбска и Босна изобщо няма, продължав той. Неудобните въпроси се прескачат. "Ако някой каже нещо, което не е в съответствие с публичния доминантен дискурс, или ще го игнорират, или ще го нападнат. Просто ще видиш как те подминават, наричат те национален предател, оказваш се "лош историк" и може да загубиш работата си поради обществен натиск."
Кутията на Пандора изглежда отворена и при разходка по улиците на Баня Лука; в компактния център, срещу основния булевард край катедралната църква "Христос Спасител" висока почти 50 метра кула, се издигат монолити на възпоменание, още заобиколени от ограда под зоркия поглед на майстори: мемориал за загиналите в Република Сръбска. Дори не е нужно да се споменават бошняци и хървати.
Кутията на Пандора изглежда отворена и при разходка по улиците на Баня Лука; в компактния център, срещу основния булевард край катедралната църква "Христос Спасител" висока почти 50 метра кула, се издигат монолити на възпоменание, още заобиколени от ограда под зоркия поглед на майстори: мемориал за загиналите в Република Сръбска. Дори не е нужно да се споменават бошняци и хървати.

Защо точно сега

"Надговарянето" за войната, започнало преди години в учебниците в Босна, естествено води до босненския сръбски учебник за 9 клас. А защо темата изплува тъкмо сега? Свързано е със "сръбския свят" и декларираната от Белград пълна взаимна подкрепа в защита на сърбите в региона. Роля играе и опитът за съпротива срещу резолюцията за геноцида в Сребреница, и много интензивната кампания на Додик и Вучич (включително в България) за доказване, че "сърбите не са геноциден народ", каза Таня Топич от Фондация "Фридрих Еберт" в Баня Лука.
Случаят "напомни за специалната връзка между Сърбия и Република Сръбска" - включително в образованието, където от няколко години има съгласие за обща учебна програма. "Така че няма нищо ново; просто темата за фактите за ролята на Караджич и Младич предизвиква чувствителност в медиите", смята Таня Топич. Припомня за Общосръбския събор, дни след като ООН гласува резолюцията, обозначаваща ден за възпоменание на геноцида; срещу този документ Сърбия и Република Сръбска водиха продължителна кампания, включително (според събеседници на "Дневник") и в България.
На този събор Додик направи още крачки към утвърждаване на сръбската идентичност вместо (несъществуващата според Баня Лука) национална: закони бяха променени, за да се изтъкнат химнът и гербът на Сърбия и Република Сръбска като "общосръбски символи" (гербът и химнът бяха обявени за противоконституционни преди 18 години).
Додик се опитва да покаже, че Босна и Херцеговина не е функционална държава; или че - в случая с Върховния представител, който е германец - германците са против сърбите - независимо, че хиляди босненски сърби сега живеят в Германия и издържат с парите, изкарани там, роднини, семейство и други.
Топим обаче не вярва той да иска отцепване засега: целта му, продължава, е да защитава богатството и капитала си, подкрепян от хора с мислене отпреди 20 години. "Додик знае, че е голям в Република Сръбска, но в Сърбия би бил малкият брат от провинцията." Същевременно амбициите му може да надхвърлят тези в Република Сръбска - независимо че с Вучич имат много общ, семеен бизнес.
"Мисля, че нещата се промениха, след като ООН прие резолюцията", казва в интерзю за "Дневник" и Чамил Дуракович, вицепрезидентът на Република Сръбска (а и бивш кмет на Сребреница), възразил срещу учебния план. "Опитват се да национализират образованието просто защото бъдещата идеология на сърбите в официална Сърбия и сърбите в Босна е Велика Сърбия." Помолен да коментира обвиненията от Република Сръбска, че първи с тези корекции започват бошняците, той отговаря: "и за това критикувах, когато се запознах с темата".
Кой политик, за Бога, прие да се водят преговори за истината? Имаме една история, една истина и не може да има две истини и две истории. За съжаление тук, в тази държава, имаме три истории и три истини, три народа. И това е най-лошото нещо, което беше прието от международната общност в нашата страна.
Вечния отбранителен дискурс на Република Сръбска лесно отклонява вниманието и от националните теми. При разходка из Баня Лука, дни преди местните избори, плакати с очевидно национални послания изпъстряха улиците, независимо за коя партия става дума. Но доминират националните теми, казва Таня Топич. "Не говорим за канализация, инфраструктура. А само кой е по-велик: сърбите, хърватите или бошняците."
Вечния отбранителен дискурс на Република Сръбска лесно отклонява вниманието и от националните теми. При разходка из Баня Лука, дни преди местните избори, плакати с очевидно национални послания изпъстряха улиците, независимо за коя партия става дума. Но доминират националните теми, казва Таня Топич. "Не говорим за канализация, инфраструктура. А само кой е по-велик: сърбите, хърватите или бошняците."

Никой не е безгрешен

Промяната на учебниците в Република Сръбска бе само последната капка - крайно проявление в силно травмираното общество; за вредата върху децата наблюдатели предупреждават от години.
"Мисля, че тези над 8000 жертви в Сребреница заслужават поне да бъдат споменати", <a href="https://www.instagram.com/p/C_8AdFyND7g/?utm_source=ig_embed&utm_campaign=loading#dmid=00000000-0000-0000-0000-000000000000" target="_blank">написа</a> известният пътешественик от Баня Лука Роберт Дацешин, който не взема често отношение по тези теми, а публикува снимки от приключенията си. "Не знам какви са учебниците (във ФБиХ - бел. ред.)... но преди всичко не е честно към децата, които се раждат в Република Сръбска."
"Мисля, че тези над 8000 жертви в Сребреница заслужават поне да бъдат споменати", написа известният пътешественик от Баня Лука Роберт Дацешин, който не взема често отношение по тези теми, а публикува снимки от приключенията си. "Не знам какви са учебниците (във ФБиХ - бел. ред.)... но преди всичко не е честно към децата, които се раждат в Република Сръбска."
Учебниците и на трите "перспективи" в Босна са политизирани, напомня анализ на сайта от Република Сръбска "Бука" на историка от Сараевския университет Мелиса Форич Пласто, председател на Асоциацията на професорите и учителите по история (оригиналното име на организацията е с три думи за "история" - на сръбски, хърватски и босненски). Бошняците премълчават за лагерите, в които са държани сърби и хървати. В хърватските се споменава Сребреница, но така и не се разбира, че е извършен геноцид. За присъди срещу "своите" никой не иска да говори.
А най-обезсърчаващо, продължава Пласто, е, че от почти напълно липсва човешката перспектива в разказа за войната. Всички релативизирах жертвите на другия.
ЕС поиска преди няколко години край на сегрегираното образование. Според ОССЕ училищата в момента пречат на помиряването, увековечават разделенията, пречат на икономическото развитие и "застрашават дългосрочната стабилност и сигурност". Призивите им обаче нямат адресат. Босна има 13 образователни министерства: 10 в кантоните, едно на Федерацията, едно за Република Сръбска, едно в окръга със специален статут, Бръчко. Не и национално.
"Ако някой реши да направи от тази страна нормална страна, ще трябва да променят историята", каза Сърджан Пухало. Ако не го направят, тази страна просто няма бъдеще. Защото няма страна в света с три различни и сблъскващи се истории, където можете да очаквате някакво бъдеще."