Светът изостава с плановете за биоразнообразието до 2030 г.

На живо
Заседанието на Народното събрание

Светът изостава с плановете за биоразнообразието до 2030 г.

Изследователска база със симулатори за отглеждане на круши на Университета в Хаселт, Белгия, свързани с промените на климата.
Reuters
Изследователска база със симулатори за отглеждане на круши на Университета в Хаселт, Белгия, свързани с промените на климата.
  • Едва 31 от 195 страни в света имат стратегически планове за биоразнообразието.
  • Дърводобивът и прекомерният улов унищожават природата.
  • Необходимо е финансиране от милиарди долари в световен мащаб.
През 2022 г. бе поставена амбициозната цел да бъде спряно разрушението на биоразнообразието в природата до края на десетилетието. Две години по-късно страните в света изостават с обявените планове. 200 държави се срещат днес на двуседмичен форум на ООН за биоразнообразието (COP16) в Кали, Колумбия.
Най-големият проблем пред държавите и компаниите е как да отделят средства за консервация, като целта е на срещата да се обсъдят нови инициативи за постъпления за запазване на природните феномени.
"Имаме проблем", каза Гавин Едуардс, директор на неправителствената организация Nature Positive.
"COP16 е възможност да станем по-активни и да напомним на всички за техните ангажименти преди две години, като видим къде сме се отклонили, ако искаме да се доближим до постигането на целите за 2030 г.", каза Едуардс.
Степента на унищожаване на природата чрез дейности като дърводобив или прекомерен улов не намалява, докато правителствата пропускат крайните срокове на своите планове за биологичното разнообразие, а финансирането за опазване е на милиарди долари разстояние от постигането на целта до 2025 г.
Срещата на върха в Колумбия, отбелязваща 16-ата среща на нациите, подписали оригиналната Конвенция за биоразнообразието от 1992 г., се очертава да бъде най-голямата за биоразнообразието досега. Ще се включат 23 хил. делегати.
Най-ясният знак, че страните изостават, е, че повечето държави не са предоставили национални планове за консервация, известни като Национални стратегии и план за действие, въпреки че бе постигнато съгласие те да се готови преди началото на поредната среща. Едва 31 страни от 195 са подали документи в службата на ООН за биоразнообразието.
По-богатите страни внесоха своите планове, сред тях много европейски страни, Австралия, Япония, Китай, Южна Корея и Канада. САЩ участват във форума, но никога не са ратифицирали Конвенцията за биоразнообразието, така че те нямат задължението да предоставят плана си.
Други 73 страни се опитаха да предоставят по-малко амбициозни цели, без подробности как точно ще ги постигнат.
Освен плановете на страните друг приоритет за срещата на COP16 е нови източници на финансиране за по-бедните страни, за да изпълнят своите планове за биоразнообразието.
На форума COP15 през 2022 г. преговарящите си поставиха за цел фонд от 20 млрд. долара годишно до 2025 г., за да помогнат на развиващите се страни за биоразнообразието.
Около 15.4 млрд. годишно са вложени до 2022 г. по данни на ОИСР през септември. Оценките са, че целта за идната година е постижима, въпреки че според някои тя може да е по-амбициозна.