Ракетният обстрел на Иран срещу Израел, наподобяващ мащабната атака от април, показва колко ценна, но и недостатъчна би била противоракетната отбрана на САЩ и съюзниците при потенциален конфликт с Китай в Индийско-Тихоокеанския район, твърдят анализатори.

Разликите между двете събития ограничават поуките, които могат да бъдат извлечени. Но е факт, че близо 400-те различни по тип ракети, изстреляни от Иран по Израел през годината, предлагат на САЩ и Китай известна представа за това кои от тях вършат работа в реални военни условия.

За Вашингтон основният извод от иранското нападение на 1 октомври - най-голямата досега атака с балистични ракети срещу съвременните системи за отбрана, може да бъде, че ракетите на Пекин ще бъдат още по-трудни за прехващане от иранските и че запазването на възможността за ответен удар ще е нужно, за да се противодейства на масова атака, сподели Колин Кох от "Център за международни изследвания - С. Раджаратнам - Сингапур" (RSIS).

Няма непосредствена опасност от подобен конфликт в Индийско-Тихоокеанския район. Разстоянията там са по-големи от тези в Близкия изток. Китайските оръжия са по-усъвършенствани и включват маневриращи бойни глави и прецизно насочване. Целите на потенциални удари са разпръснати из целия район и това затруднява масивна атака.

Армията на Китай проведе нови военни учения край Тайван, като заяви, че това е предупреждение за "сепаратистките действия на силите за независимост на Тайван". Източник от тайванските служби за сигурност заяви, че няма информация за изстрелвани ракети.

През годината САЩ разположиха нови оръжия за противодействие срещу Китай в района, които включват ракети от типа "въздух-въздух" AIM-174B с голям обсег и наземната ракетна батарея Typhon, разположена във Филипините, която може да изстрелва ракети SM-6 и Tomahawk.

От друга страна, по-доброто информиране за това как функционират нападателните и отбранителните системи (особено след ракетните удари на Иран, голяма част от които бяха неутрализирани) увеличава вероятността да се избегне конфликт, каза Анкит Панда от базираната в САЩ фондация "Карнеги" за международен мир.

Многопластовата система за въздушна и противоракетна отбрана на Израел включва системите за далечен обсег на действие "Стрела" и "Железен купол", който е предназначен за справяне с по-бавни и не толкова сложни атаки. Те съвкупно са съобразени със заплахите, пред които е изправен Израел, а именно управляемите балистични ракети на сили като Иран, смесени с обикновени ракети, които биват изстреляни непосредствено до границите на страната.

Картината в Индийско-Тихоокеанския район за САЩ и нейните съюзници изглежда по друг начин. Там те използват различни противоракетни системи като "Пейтриът" на "Локхийд Мартин" и "Райтеон", THAAD и разположената на кораби система "Еджис".

За разлика от китайските снаряди, иранските като "Фатах-1" на теория са по-точни, могат да поразяват цели с точност в рамките на едва няколко десетки метри, но са и с много по-малък обсег на действие. Броят на тези нови ракети не е публично известен, но генералът от Военновъздушните сили на САЩ Кенет Маккензи заяви

миналата година пред Конгреса, че Иран разполага с повече от 3 хил. балистични ракети от всеки вид.

Възможностите на китайските модели превъзхождат тези на Иран по други параметри, сподели Малкълм Дейвис, старши анализатор в Австралийския институт за стратегическа политика. Предполагаеми ракетни удари най-вероятно биха били координирани и с атаки по сателитни съоръжения и мащабна кибератака, като и двете имат за цел да усложнят възможността за защитата.