"Като 1984 г.": Грузия избира между пътя към Европа и капана на страха от война с Русия
"Слагат дамски превръзки в мъжките тоалетни. Казват, че мъжкото мляко е същото като женското. Устройват оргии по улицата. Настояват жената да не се нарича жена, мъжът - мъж. В детските градини има сексуално образование."
Това не е обикновен списък с руски опорни точки за Европейския съюз. Възпроизведе го в интервю най-богатият човек в Грузия дни преди парламентарните избори на 26 октомври, превърнати от неговата партия "Грузинска мечта" във вододел за бъдещето. Бидзина Иванишвили увери, че европейски представители му предложили да повоюва 3-4 дни с Русия.
Дни след пировата победа на президента Мая Санду на референдума за ЕС думите му напомниха залога: може ли да има работеща демокрация, устремила се към ЕС, на южната граница на Русия. И в Брюксел се опасяват колко далеч ще стигне Иванишвили, за да предопредели отговора.
Опозицията обещава връщане към Европа, властта - да забрани опозицията (и на нейно място щяла да дойде по-добра) и да гарантира мир, иначе войната идвала ден след смяна на правителството. Пътят към ЕС от юни е затворен заради спорен закон по руски образец, "практически замразил" според Брюксел евроинтеграцията, а с нея - и десетки милиони евро институционална помощ. САЩ замразиха 95 млн., Великобритания - диалога между министри, за пръв път от 10 години.
Първите избори след като Грузия стана кандидат за ЕС, но и първите след закона за "чуждестранните агенти", са решаващи за страната, ключов пътен възел между Европа и Азия. "Вероятно най-решаващите избори в Грузия", каза за "Дневник" Теона Сехниашвили, координатор за свободата на медиите в International Press Institute, която наскоро бе на мисия в Грузия. "Толкова много неща зависят от тях в страна, дълго смятана за лъч на демокрацията и надеждата за развитие в Южен Кавказ или дори в "Източното партньорство", преди ситуацията да се промени драматично", продължава тя.
Същевременно "има възможност за коалиционно правителство на опозицията", докато "Грузинска мечта", доминирала десетилетие в грузинската политика, може да получи едва около една трета от гласовете, казва Гиорги Бадридзе, бивш дипломат и изследовател в Georgian Foundation for Strategic and International Studies.
Русия разшири безвизовия режим за Грузия две седмици преди изборите ѝ
Последното може да е вярно, ако изборите са свободни и честни. А за това в Европа има съмнения: буди ги лицето, което показа правителството на Грузия в последните няколко години.
На почти два стола
Изборите няма да са лесни за "Грузинска мечта", свикнала с парламентарно мнозинство. На първия изцяло пропорционален вот в Грузия (откакто спря да е полупрезидентска република през 2018 г.) пет партии имат шанс да прескочат бариерата (5%). Според проучване от тази седмица на британската компания "Саванта" - макар мнозина да оспорват надеждността на тези анкети - "Грузинска мечта" може да получи 35%. Повечето от останалите четири се обединиха зад т.нар. Грузинска харта, издигната от президента Саломе Зурабишвили, включително "Коалиция за промяната" (с 19%) и "Единство - национално движение" (16%), доминирано от партията на бившия президент (днес хвърлен в затвора) Михаил Саакашвили.
Зурабишвили е последният пряко избран президент на Грузия; към декември 2018 г., когато започна петгодишният ѝ мандат, партията на Иванишвили още я подкрепяше. Днес пред "Файненшъл таймс" заявява, че страната ѝ се управлява от "руско правителство". Обвинява "Грузинска мечта", че оказва натиск върху държавни служители. Парламентът се опитва да я отстрани.
Посоката на страната е Европа и "няма нищо по-ценно от свободата", каза Зурабишвили на многохиляден митинг в Тбилиси през почивните дни; тя и разпокъсаната досега опозиция обещават да отменят закона за "чуждите агенти", дълбоки реформи в правосъдието и борбата с корупцията, край на зависимостите на централната банка.
Залогът на вота обаче не е само "Европа или Русия": за критиците на Иванишвили той ще покаже дали една дълбоко окопала се във властта партия изобщо може да я пусне.
"Грузинска мечта" говори за икономическа стабилност и удвоен БВП (до 30.5 млрд. долара към 2024 г.) за 12-те години на власт (подпомогнат от ръста на търговията с Русия и миграцията на руснаци заради войната). На каква цена, пита опозицията, след ударите по демокрацията.
Партията изтъква, че Тбилиси стана кандидат-член на ЕС през декември 2023 г., година и половина след като подаде заявка. Че подписа Споразумение за асоцииране през 2013 г. (същият документ възпламени Украйна след отказ на Виктор Янукович от него). Три години по-късно, с влизането на споразумението в сила, дойде свободната търговия, след още малко над година - безвизовият режим. Евроатлантическата интеграция бе записана в конституцията.
Преди месец посланикът на ЕС в Тбилиси обвърза с изборите въпроса дали свободното пътуване ще отпадне. В очакване на подобен сценарий Русия изпрати различен сигнал преди три седмици, като облекчи собствените си визови изисквания за южната си съседка.
Почетният председател пое по пътя на Лукашенко – какво се случва в Грузия
Грузия дълго изглеждаше за пример на запад, а и жителите ѝ не питаят топли чувства към северния съсед. Не и след 16 дни война през август 2008 г., в която срещу Тбилиси се изправиха Москва и изплъзналите се от грузински контрол Абхазия и Южна Осетия; всяка власт обещава да намери начин да ги върне.
Необратимостта на посоката на Грузия се оказа привидна.
Четири години след войната Иванишвили стана премиер. Партията му, "Грузинска мечта", обещаваше едновременно по-добри връзки с Русия и евроатлантическа перспектива.
"Много години той имитираше успешно този курс, докато у дома градеше нещо, което наричам властова вертикала в руски стил. Това притесни много наши западни партньори, и то често разбираемо", обяснява Гиорги Бадридзе. "Да се преструва, че отива на Запад, му носеше ползи. Първо, ЕС и САЩ оказаха много сериозна финансова и политическа подкрепа. Второ, мнозинството грузинци винаги са били "за" ЕС и НАТО."
Когато обаче ЕС предложи да приеме Украйна, Молдова и Грузия пълноправно, първите две, продължава дипломатът, направиха възможното да започнат да покриват критериите. А Грузия направи обратното. Така ЕС се сблъска със здравия контрол на "Грузинска мечта" върху институциите, от който Иванишвили няма да се откаже.
Само европейските грантове за Грузия възлизат на 85 млн. евро на годишна база.
Действията на Иванишвили не просто са в съзвучие с руските интереси, а може да има и пряка връзка между него и хората в Москва. Но това е и естествената му позиция. Европейските изисквания към Грузия са несъвместими с личните му олигархични интереси, както олигархията – с европейския демократичен стил. Олигархията може да имитира демократични реформи донякъде или поне стремежа към тях, а да прави обратното.
Фасадата
Проблемът е в начина, по който се окопа Иванишвили, продължава дипломатът: с обвинения към европейските институции, че опитват да вкарат Грузия във войната в Украйна. "После дойде типичната крайнодясна пропаганда за идентичността, как ЕС опитва да вземе грузинската същност от душите ни, да ни направи гейове." (Впрочем миналия месец бе приет и съответният ЛГБТ закон.)
В една от редките си появи на митинг в столицата в подкрепа на "закона за чуждите агенти" (вече наричан "За прозрачност на чуждестранното влияние"), на 29 април Иванишвили упрекна НАТО, че не пуснала грузинците, оставила ги навън. Посланието е ясно: Грузия е сама.
Всички подобни решения се вземат от Партията на глобалната война, която има решаващо влияние върху НАТО и Европейския съюз и която гледа на Грузия и Украйна само като на пушечно месо.
Украйна се оказа необичайно плашило за страна, в чиято столица много сгради са изпъстрени с украински знамена или послания (някои - откровено цинични) към Русия и президента ѝ Владимир Путин. "В Грузия го имаше разказа, че грузинци и украинци са братя и имат общ враг", казва Теона Сехниашвили. "Грузинска мечта" днес опитва да увери две неща: че ако не бъде избрана, ще има война, и че е единственото правителство, при което Грузия не е влизала във войни." А според "Грузинска мечта" Украйна и "глобалната партия на войната" искали Грузия да отвори "втори фронт" заедно със Запада.
Коя точно е "Глобалната партия на войната" така и не се обяснява, но и този разказ за опасността се представя като ясна мотивация зад всички опити на "Грузинска мечта" и поелия поста премиер през февруари Иракли Кобахидзе да "спаси" Грузия.
Законът влезе в сила въпреки ветото на президента Саломе Зурабишвили, преодоляно от парламента, и въпреки многохилядните протести.
Оказа се почти пълно копие на проект от 2022 г., който за кратко съдържаше "чуждестранни агенти", а впоследствие взе на прицел "чуждестранното влияние". Изготвен от по-малка партия "отцепници" от (а всъщност верни на и наскоро върнали се в) "Грузинска мечта", текстът предвиждаше регистриране на всички НПО и медии с над 20% финансиране от чужбина, отделни финансови декларации, сериозни глоби.
Всичко в кампанията в последните месеци и години е директно взето от руския учебник: опит да се унищожи гражданското общество, да се заличат НПО, както направи Русия. Дори законът за чуждите агенти е копиран от Русия, както и да се казва.
Миналата година под натиска на улицата опозицията и Запада (тъй като решението за кандидатурата на Грузия предстоеше) Тбилиси временно оттегли законопроекта, обещавайки отново да го внесе - и спази думата си.
"Изобщо не е руски": закон за "чуждите агенти" отдалечава Грузия от ЕС
Да пречупваш гражданското общество стъпка по стъпка
В Русия законът за "чуждите агенти", вдъхновил вече не един политик в Източна Европа, има пагубни последици върху гражданското общество. В Грузия ефектите от него се усещат и без още да е влязъл в сила, макар не повече от 1% да са регистрирали, следва от разказа на Теона Сехниашвили за мисията за установяване на факти на IPI миналия месец,
- Някои организации отказват да получават чужди грантове: не знаят какво ще правят с тях; или мобилизират всички свои налични средства за изборите.
- Други се опасяват, че ще трябва да затворят, направили са го или обмислят сливане с по-големи организации.
- Неясните формулировки будят опасения, че ако някой получава безплатно съдържание от големи чужди медии, накрая ще трябва да се регистрира.
- Част от организациите вече са получили писма от правосъдното министерство с уведомление, че трябва да го направят; грузинка дори е вписана принудително.
- Журналистите виждат риск от натиск да разкрият източниците си, ако се регистрират (текстът задължава да се дава информация на правосъдното министерство при поискване).
- Разследващи журналисти виждат в редакциите надраскани стени, надписи "чужд агент", изпотрошени коли. До разследвания не се стига. Биват дехуманизирани и обиждани.
"А сега все повече атакуват медиите, малки, независими онлайн медии с добра репутация", казва Сехниашвили. Нападат се и опозиционери и правозащитници - от познатите в цялото постсъветско пространство "Титушки", дори с електрошокови палки. Има случаи, при които журналисти отиват на терен с придружители. "Документирахме 20 случая на нападения само при сегашните демонстрации срещу закона за чуждото влияние", казва Сехниашвили. Има и жертви: оператор почина на протест срещу отмененото "Прайд" шествие през 2021 г.
Мнозина вече мислят какво какво ще правят след изборите, защото има очакване, че законът ще влезе в сила тогава. Някои медии и НПО вече се регистрираха в чужбина, някои затвориха, защото са сигурни, че ще влезе в сила и ще трябва да плащат много високи глоби, които не могат да си го позволят.
Този страх, бавно пропиващ медиите и гражданското общество, неизбежно ще влияе на гласуването. За част от 3.4 млн. избиратели в Грузия натягането на гайките, последвало години институционален упадък, ще е и сигнал да гласуват по определен начин. "Мнозина зависят от "Грузинска мечта", за да имат работа, държавният сектор е най-големият работодател", казва Гиорги Бадридзе. "Не биха помислили за неподчинение." Той все пак изрази надежда, че част от евроатлантически настроените, гласували в миналото за партията, ще размислят, "след като ЕС показа, че при "Грузинска мечта" Грузия няма европейско бъдеще, а същото се отнася и за НАТО и партньорството със САЩ, водещ партньор на Грузия".
Има безнаказаност и журналистите работят в климат на страх. Когато питам дали някой е разследвал случая им, те се смеят и казват: "Шегуваш ли се?"
Национална травма
Част от обществото няма да се почувства пряко засегната от стъпки като спиране на евросредства.
У други Иванишвили напипа тънки струни: не само страхът от нова война, но и упоритата болка от загубата на Абхазия и Южна Осетия, една пета от територията. Бизнесменът и партията му заявиха неколкократно, че Грузия трябва да се извини на осетинците и абхазците, че Саакашвили навремето започнал войната. Независимо че Русия потвърди наличието на план за конфликт с Грузия, изготвен много преди напрежението и обстрелът да прелеят в пълномащабен конфликт.
Внушението, което опитва да направи Иванишвили: "Грузинска мечта" и само тя може, ако внимава с Русия, да издейства връщането на Абхазия и Южна Осетия.
Проучване през 2020 г., проведено от Carnegie Europe, сочи, че 75-80% приоритизират възвръщането на контрола над тези две територии пред евроатлантическа интеграция. Застъпниците на идеята напомнят, че през 2016 г. Путин не изключи напълно връщането. Противниците дават по-пресен пример: този на външния министър Сергей Лавров, който е за диалог между "държавите" - не и реинтеграция.
"Това е един от изтърканите трикове", казва Гиорги Бадридзе. Помня в края на 1993 и 1994 г., вече бях в дипломацията, когато с руска помощ Грузия бе победена в Абхазия и бе завлечена със сила в ОНД."
Едно от основните послания на тогавашното правителство беше идеята: сега се караме с Русия, но когато се сдобрим, Русия ще ни върне Абхазия. Този филм сме го гледали.
"Става като в романа "1984 г." Там казват: "Не могат да проникнат вътре в теб." Само че накрая го правят", обобщава Теона Сехниашвили. "Може би затова повтарят, че Украйна е лошата страна. Да променят нагласата на хората, 80% от които поддържат интеграцията в ЕС и НАТО."
Но грузинците са травмирани, защото се чувстваха изолирани през войните и не особен подкрепяни. И се страхуват: омръзнало им е от толкова войни и много хора си казват: добре, ще гласувам за когото и да било, стига да има мир.