Ден след като изрази идеята за алтернативна платежна система на обединението БРИКС, руският президент Владимир Путин направи крачка назад, като заяви, че смята съществуващата инфраструктура на трансгранични плащания за достатъчна. Това стана в края на срещата на върха, на която бе домакин в руския град Казан и чието комюнике на думи подкрепи проекта.

С тези коментари по време на пресконференцията, в която той също не отрече да има севернокорейски войски в страната му, Путин опроверга очакванията още отпреди срещата: две инициативи - създаването на обща зърнена борса, което и без това би могло да отнеме години, и платежната система - бяха основни в списъка на руските предложения. Говореше се за мрежа от национални търговски банки, свързани една с друга чрез централните банки на членките на БРИКС.

Закъсненията в плащанията за търговия с основните партньори на Русия като Китай или Турция, където банките са подложени на натиск от западните регулатори да проверяват транзакциите с Русия, се превърнаха в основно главоболие за руските компании и банки.

Същевременно дедоларизацията тревожи членки на БРИКС като Бразилия и Индия, които с нарастващата си тежест на световната сцена не искат обединението, на което са съоснователи, да се самокапсулира като проруско, прокитайско или антизападно. Липсата на напредък по системата намери израз в твърде двусмисления език на комюникето, издадено вчера.

Два дни по-рано се разбра, че БРИКС няма да приема нови членове тази година, нито обща валута (макар Путин да показа прототип на последната и дори да я размаха шеговито пред управителя на централната банка Елвира Набиулина). Вместо това ще има "държави партньори", какъвто обяви, че става Беларус; окончателният списък обаче предстои да бъде оповестен. Изглежда, той ще включва още Алжир, Боливия, Куба, Индонезия, Казахстан, Малайзия, Нигерия, Тайланд, Турция, Уганда, Узбекистан и Виетнам.

Путин обсъди и войните в Украйна и в Газа и Ливан, като обвини отново Киев, че не желаел мир и обясни, че Москва била готова да обсъди всяка възможност за край на конфликта, но само ако е реалистична. Преди пресконференцията, седнал до него, китайският му колега Си Цзинпин отново насочи вниманието към нуждата от политическо уреждане и усилията на Китай и Бразилия за мир (инициативата им към момента се разглежда от Украйна като фаворизираща Русия).

Путин приветства и изявлението на бившия президент Доналд Тръмп за край на войната в Украйна, ако бъде избран, и изтъкна, че разследвания показали как той нямал никакви връзки с Русия. "Ако САЩ са склонни на нормални отношения с Русия, и ние ще направим това." Същевременно припомни за твърдения (които отрече) за разговор с Тръмп, в който - както последният бе заявил пред "Уолстрийт джърнъл" - се чула заплаха, че САЩ ще нанесат удар по Москва, ако бъде нападната Украйна.

Той освен това прояви интерес към посредническа роля в Близкия изток, тъй като никой в региона не желаел "голяма война". "Степента на конфронтация между Израел и Иран рязко се увеличи. Всичко това прилича на верижна реакция и поставя целия Близък изток на ръба на пълномащабна война."