Ударите, с които Израел отговори на Иран за атаката на 1 октомври и които, изглежда, са поразили военни обекти в ислямската република, подтикнаха Съвета за сигурност на ООН да се събере днес спешно, но не предизвикаха реакции на безпокойство за задаваща се война.

Зад сдържаните израелски и ирански реакции и относителното затишие въпреки заплахите, че Техеран щял да използва "всички възможни средства" в отговор, обаче се крие тревогата на арабските сили за региона и на някои експерти. Безпокойството е от нарастващия риск Иран да направи всички оставащи крачки към създаване на ядрено оръжие, тъй като другите инструменти не сработват. Това повдига и въпроса какво точно означава "всички възможни средства".

Историческите първи атаки по иранска територия, за които Израел открито пое отговорност - и първи, в които чужда държава го прави от войната с Ирак на Саддам Хюсеин насетне - бързо създадоха усещане, че двете страни искат да сметнат случая за приключен. Засега.

Иранските лидери бяха уверили преди атаката в неделя (за която Израел отрича да е предупреждавал), че ще си запазят правото да отвърнат, но тонът му бе много премерен в последвалите 48 часа, и то в момент на подновени преговори в Доха за примирие между Израел и "Хамас", подкрепяна от Техеран дипломатически, военно и (през годините, под носа на Тел Авив) финансово.

Израел увери, че ударите са нанесли сериозни щети на отбранителните способности на Иран и по способностите за производство на ракети. Ирански и израелски представители казаха пред "Ню Йорк таймс", че системи за противовъздушна отбрана, пазещи важни енергийни обекти, са поразени - но не и самите обекти. Според "Уолстрийт джърнъл" са ударени заедно с военните бази "Парчин" и "Паранд" и руски установки С-300.

Въпреки това върховният водач аятолах Али Хаменей предупреди, че последиците от атаката не бива "нито да се раздуват, нито да се омаловажават", и не призова за отговор. Това не означава окончателно решение, но се смята, че Хаменей и армията са най-силните гласове в съвета по сигурността на ислямската република, който изработва основните позиции на страната. Президентът Масуд Пезешкиан, реформист, каза, че страната ще "отговори на всяка глупост с мъдрост и стратегия".

Израел даде да се разбере, че ударите са приключили незабавно след края им, а Иран отвори въздушното си пространство, докато САЩ (и Израел) го предупредиха да не отвръща. "Използвахме само част от способностите си", каза на свой ред началник-щабът в Израел ген.-лейтенант Херци Халеви.

По-рано "Вашингтон пост" писа за разговор между Нетаняху и американския президент Джо Байдън, в който израелският лидер обещал, че ударите ще са насочени по военни, а не по петролни или ядрени съоръжения в ислямската република.

Седмица по-късно сред първите коментари за течовете бяха, че въпреки все по-ясния ангажимент на Израел да се откаже от идеята да напада петролни или ядрени обекти в Иран станалото показва степента на недоверие от страна на Белия дом към Тел Авив година след началото на войната в Газа. САЩ се притесняваха от ефекта на мощна атака по енергийни обекти върху изборите.

Проблемът пред Иран е, че с атаките Израел показа уязвимостта му и насочи вниманието към стратегическата дилема: да отговори и да рискува още по-тежък удар ли, или да се въздържи с риска да изглежда слаб?

Техеран е държава на прага на ядрените оръжия: смята се, че има капацитета и материалите, но все още не е създала такива. Двата ѝ основни механизма за сдържане в Близкия изток, отправящи на думи тежко предизвикателство към Израел - посредниците като "Хизбула" и внушителният арсенал от ракети и дронове - се оказаха по-слабо ефективни, отколкото ислямската република очакваше. Затова експерти говорят от седмици, че създаването на ядрено оръжие изглежда като логично развитие след серията военни постижения на Израел.

С последната атака и ударите по противовъздушната отбрана, както и мощности за производство на ракети Техеран не може да произвежда повече от балистичните ракети, изстреляни по Израел на 1 октомври, а замяната с китайски или други компоненти може да отнеме година. Затова, пише "Ню Йорк таймс", зад тактическите успехи се крие дългосрочно опасение: от четвърт век американските стратези искат да избегнат иранско ядрено оръжие, а днес това изглежда възможно.

Техеран, който вече разполага с големи запаси от почти достатъчно обогатен уран (а според Международната агенция за атомна енергия може да произведе три до четири оръжия), след технологични подобрения от последните няколко години все още би имал нужда от 18 месеца, за да превърне горивото в ядрена бойна глава (освен ако не получи помощ от Русия или Северна Корея). Подобна стъпка обаче не е немислима, когато държавите се чувстват уязвими.

Иран се отказа да повтаря, че ядрената му програма е само за медицински цели, както правеше години наред - още преди да му бъдат наложени международни санкции. Рискът да направи стъпката е и причината в Израел да се чуват критики за решението да се атакуват само конвенционални военни цели: дали Израел не е пропуснал златна възможност да унищожи иранската ядрена програма. Няма обаче гаранции, че това би спряло Техеран; а последиците за региона биха били непредвидими. Дебатът се вихри още от дните, когато Израел поведе операцията срещу "Хизбула": да се удари ли "октоподът" в сърцето вместо само "пипалата" му.

Няма и индикации решението в Техеран да е взето, но каквото и решение да бъде взето, то ще се ръководи от факта, че (по думите на журналиста Цви Бар'ел от "Аарец") Иран се стреми към регионални стратегически постижения, не размяна на удари с Израел.

След като "кордонът от милиции" на Иран около Израел се оказа недостатъчен, за да му помогне, Иран формира "дипломатически" кордон. Това става, докато съседите на Израел като Египет и открити партньори като Обединените арабски емирства, както и Саудитска Арабия, която изглеждаше на ръба да нормализира отношенията миналата година, все по-ясно показват безпокойството си.

И през април, когато Иран изстреля залп от ракети в отговор на атака, унищожила част от иранското консулство в Дамаск, а Израел отвърна, случаят изглеждаше приключен. След това еврейската държава подгони лидерите на "Хамас" - включително в Техеран - и "Хизбула", а ескалацията със създадената от Иран групировка повиши градуса и даде повод и за иранската атака по Израел на 1 октомври. Офанзивата в Ливан продължава и тревожи арабския свят.

Саудитска Арабия осъди необичайно остро бомбардировките и заяви "твърдото си отхвърляне" на всякаква регионална ескалация. Това стана дни след като Рияд и Техеран участваха във военно обучение в Оманско море - нещо немислимо дори в месеците след като миналата пролет бе постигната нормализация, с китайска помощ, между регионалните съперници.

Обединените арабски емирства, които успяха да опазят отношенията си с Израел въпреки смъртта на десетки хиляди в Газа, осъдиха остро атаките и изразиха "дълбокото си притеснение от продължаващата ескалация и въздействието и върху регионалната сигурност и стабилност" и призоваха за "максимална сдържаност".

Египет - чиито отношения с Иран се затоплят тази есен с първо от години посещение на иранския външен министър Абас Арагчи - се върна настойчиво към опитите за примирие в Газа. Това се смята за една от причините египетският президент Абдел Фатах ас Сиси да предложи ново споразумение с поне няколко дни прекратяване на огъня и размяна на заложници срещу затворници, отварящо път към по-сериозни преговори за мир. Тезата на Египет, а и на другия посредник Катар, е, че край на огъня в Газа е разковничето за успокояване на Близкия изток.

С наближаването на американските избори този разговор изглежда важен и за Катар, и за Египет, и за самия Израел, след като ръководителят на "Мосад" Давид Барнеа - смятан за приближен на Нетаняху - остана в Доха след първия ден на преговори в неделя, където пристигна и директорът на ЦРУ Уилям Бърнс, а подновяването им се очаква до дни.