Един от най-издирваните в терористичния списък на САЩ опитва като министър в правителството на талибаните в Афганистан да убеди властта да допусне момичетата в училище след шести клас и да върне жените на работа в институциите.

Нещо повече, създалият подобна на мафия сенчеста империя Сираджудин Хакани може да се окаже в необичайна роля в управление, белязано от вътрешни разделения: да е най-голямата надежда за промяна. Това разказва "Ню Йорк таймс" след интервю със страховития стратег, поел от баща си мрежата "Хакани", сраснала се с талибаните.

Визиите в движението за бъдещето на страната са в конкуренция помежду си и изправят ултраконсервативния емир Хайбатула Ахундзада срещу "по-прагматични" фигури като Хакани, които поставят под въпрос крайната интерпретация на шариата, но са обвързани от абсолютната вярност към върховния си водач, завзел тотален контрол. Правата на жените, изглежда, са сред спорните теми, след като талибаните не спазиха обещанието си да не затварят жените и момичетата по домовете им тъкмо по начина, по който това се случи при предишното управление.

А днес "Ню Йорк таймс" описва Хакани като самотен глас на инакомислие в момент, когато повечето негови съюзници са накарани да мълчат. Глас, какъвто той според други медии бе още когато талибаните опитваха да си разпределят властта преди три години.

Но след изтеглянето на САЩ през 2021 г. и завръщането на талибаните Хакани се представя за нещо различно: прагматичен държавник, надежден дипломат, глас на относителна умереност в правителство, пропито от религиозен екстремизъм, продължава вестникът.

Днес Хакани е създал дипломатически връзки с държави в Европа и Персийския залив, както и с Русия и Китай, както и със страни с предимно мюсюлманско население - макар и без никоя от тях да признава властта на талибаните. Залогът за него не е въпрос на лични възгледи, а на прагматизъм, продължава вестникът: ако се направи обещание да се възвърнат правата на жените, това може да привлече западните страни, а и подкрепа от местните лидери, особено в градски райони, оказали по-голяма съпротива на завръщането на талибаните.

Впрочем ООН през юни временно го извади от списъка със забрана за пътуване - той посети Абу Даби (и там бе първата му среща с държавен глава, президента на ОАЕ) и бе в Мека за поклонението хадж.

Хакани, изглежда, се опитва да бъде противотежест на този почти пълен контрол, опитва да изложи в дипломатически обиколки по-приемлива визия за Афганистан, включително за действията срещу (други) терористични групировки на афганистанска земя - тема, по която той, за разлика от правата на жените, има своята тежест. "Хакани обещава да ограничи заплахата не само от "Ислямска държава" (враг на талибаните", но и "Ал Кайда", с която мрежата още поддържа връзки. Хакани настоява, че "Ислямското емирство (Афганистан на талибаните - бел. ред.) контролира всяко кътче на страната".

Сред цитираните му думи в интервюто е послание, напомнящо на това, с което дойдоха талибаните през 2021 г., преди да започнат да се самоопровергават в твърденията, че са се променили:

Скептицизмът на Запада е очакван; много дипломати, шокирани от трансформацията му, се чудят може ли да му се вярва. Мистерията около него, "едновременно жаден за власт политически апаратчик и пропит с кръв заклет джихадист", остава - дори не се знае кога и къде е роден.

Някои американски представители са разделени дали все пак не бива да се ангажират с него, за да не повторят грешките от миналото. Някои гледат на него като на фигура с потенциал да преобрази живота в Афганистан по време на талибаните и отношенията им със света.

Това действително е изненадващ посредник, отбелязва разговарялата три часа с него една вечер "тази година" (не се посочва кога) Кристина Голдбаум; "Човек, отговорен за за смъртта на стотици, ако не хиляди по време на водената от САЩ война в Афганистан."

В разговора той, изглежда, опитва да вдигне завесата: израснал сред афганистански бежанци в Пакистан, роден около съветската инвазия през 1979 г., от малък си спомня как посещава муджахидински лагери, за да види баща си, как го посочват за приемник на организацията, сражавала се срещу съветите с пари от арабите, Пакистан и Запада. Като лидер се гордее, че не е бил убит от американските сили, сменял местонахождението си понякога 10 пъти на нощ, никога не използвал едни и същи коли и охранители повече от веднъж.

За войната говори свободно, с носталгия; за международната политика думите му изглеждат по-премерени, включително заради сложното му положение в баланса на силите на талибаните. Разказва как отказвал да се среща с емира на събрания в Кандахар в знак на протест срещу решението да се ограничи образованието за момичета през пролетта на 2022 г. Вестникът припомня за реч от миналата година, в която Хакани заяви, че ръководството на талибаните "монополизира властта" и "уронва репутацията" на правителството. Опитът на емира да затегне гайките, който последва, кара много съюзници на Хакани да замълчат.

Сираджудин Хакани рядко говори пред медиите и с всяка от тези ограничени появи се вижда промяната в отношението му.

През януари 2022 г., под половин година след като талибаните си върнаха контрола върху почти цял Афганистан, Хакани, чието лице САЩ твърдяха, че не знаят как изглежда и за информация за когото предлагат отделна награда от 5 млн. долара, даде интервю пред телевизия "Ал Джазира". Тогава той обясни, че САЩ колективно наказват афганистанците, като не признават правителството на талибаните, не преразглеждат терористичния списък и блокират средства от централната банка на страната.

Оттогава бе давал само едно интервю на западен журналист. През същата година, на церемония за завършили полицейска академия, бе и първата му публична проява.

Близо 3 години по-късно "Ню Йорк таймс" публикува снимка, направена по време на интервюто. И все пак той остава "глобален терорист" в списъка на САЩ, които, отбелязва журналистът Кристина Голдбаум, не са толкова нетърпеливи да взаимодействат с него, макар някога да са го правили.

А може би Хакани изобщо не преминава през "шокираща трансформация", а винаги е търсил стратегическо партньорство.

Както напомня Голдбаум, сем. Хакани - Сираджудин и починалият му баща Джалалудин Хакани (основател на едноименната мрежа), отдавна си говорят със САЩ. "Хакани" бе сред групировките, сражавали се със силите на САЩ, НАТО и Ислямска република Афганистан през 2001 - 2021 г., но преди това Джалалудин Хакани получава пари от чужбина, за да се сражава във войната със Съветския съюз. Близък е с пакистанските и саудитските служби. В контакт е обаче и с ЦРУ, а като президент Роналд Рейгън го нарича борец за свобода.

А и с Осама бин Ладен, който по-късно създава "Ал Кайда".

В началото на американската инвазия в Афганистан сем. Хакани (съюзник в първото "емирство" на талибаните, 1996 - 2001 г.) опитва да се помири със САЩ, но без успех. Вестникът разказва необичаен епизод: в началото на американската инвазия Джалалудин Хакани изпратил конвой с десетки близки и съюзници в Кабул, за да покажат подкрепа за подкрепяния от САЩ Хамид Карзай като президент. Автомобилите били поразени от американски въздушен удар, преди да стигнат града. Последващ опит да се протегне ръка към Карзай през 2004 г. е пренебрегнат. Бившият началник на кабинета на Карзай Умер Даудзай казва по този повод:

Към 2006 г. талибаните вече са преминали успешно към режим на бунтовническа съпротива. "Хакани" помага за това; добива печална известност със самоубийствени атентати с много цивилни жертви на изток, а Джалалудин след "успехите" си става заместник на емира, като отговаря за националната военна стратегия. Заради тези атентати през 2012 г. САЩ класифицират "Хакани" като чуждестранна терористична организация - единствена група сред талибаните с подобно обозначение.

Около 2010 г. разменя писма с американски длъжностни лица, а чичото на Сираджудин, Ибрахим Омари, се среща с американски представители в Дубай през 2011 г. според двама събеседници на медията, запознати с въпроса. Четири години по-късно в европейски град Омери разговарял с американци в търсене на изход от войната; семейството му искало мир.