Това е начинание, което погълна дотук над 4 млрд. долара, за да научат американците и светът в ранните часове на 6 ноември кой е новият президент на САЩ. Само че надпреварата се оказа толкова оспорвана, че - ако се вярва на социологическите проучвания - броенето на гласовете, както и чакането на крайния резултат, може да продължи дни наред. А след това почти сигурно ще се похарчат още милиони долари за адвокати и дела при оспорване на резултата.

Едва ли в оставащите около 100 часа до 5 ноември, денят на вота, нещо ще се промени в най-трудните за прогнозиране президентски избори в САЩ от десетилетия.

Един срещу друг се изправиха 78-годишен мъж от германо-шотландски произход и 60-годишна жена от ямайско-индийско семейство.

Наследил милионите и имотната компания на баща си и прочута светска личност от години, той спечели през 2016 г. президентските избори без нито един ден да е бил на изборна длъжност, в публичната администрация или армията.

Тя е отгледана от самотна майка от тамилски произход и се издига до американката, заемала най-висок публичен изборен пост в историята на страната.

Той е осъден престъпник, извършител на сексуални посегателства, измамник в бизнеса, образованието и благотворителната дейност, отричащ валидността на потвърдени от съда изборни резултати и наричащ "ден на любов" подстрекаваният от самия него щурм на парламента във Вашингтон, в който загинаха полицаи и протестиращи и 174 униформени бяха ранени.

Тя твърди, че познава достатъчно добре такива като него, защото веднага след завършването започва да работи като прокурор, 9 години е главен прокурор на Сан Франциско, 6 години е министър на правосъдието и главен прокурор на Калифорния, 4 години е сенатор от щата във Вашингтон и от 2021 г. е вицепрезидент на САЩ.

Гласуването е в ход от седмици насам и към момента са регистрирали избора си близо 60 млн. души. То започна по пощата на 6 септември, от 16 септември се добави и ранното гласуване, като някои щати приемат писмата с изпратени бюлетини до 19 ноември. На 17 декември Електоралната колегия гласува кой да е следващият президент. Мандатът започва с полагане на клетва на 20 януари 2025 г.

Много важно е коя партия - Републиканската на Тръмп или Демократическата на Харис - ще контролира парламента, защото двете му камари могат да подпомагат, спират или обезсилват законодателните инициативи и реформите на Белия дом и администрацията. Както и да пренасочват трилиони долари от бюджета в една или друга посока.

Засега изглежда, че републиканците ще си върнат контрола над Сената (в момента е 51:49 в полза на демократите и решаващ глас на Камала Харис). Но за Камарата на представителите прогнозата е неясна. Ако демократите я спечелят отново, за пръв път в историята на САЩ в едни и същи избори двете камари ще са сменили доминиращата политическа сила. Но ако при такава ситуация Камала Харис влезе в Белия дом, за пръв път от 1890 г. републикански Сенат ще действа срещу долна камара и президент на демократите.

Въпреки лошата репутация на парламента сред американците, Конституцията му дава права да сдържат обещания (особено предизборни) и планове на президента. Тръмп видя в първия си мандат (2017-2019 г.), че не е лесно да прокара дневния си ред, дори когато партията му контролира изцяло Конгреса.

Сега бившият президент обещава драстични икономически промени, тотални мита, масово депортиране на милиони незаконно влезли имигранти, дори ако трябва да използва за това армията, ограничаване назаконните пътища за работа и миграция, събиране на разделени семейства, отнемане лицензи на медии... Само че за това трябват законодателни промени и милиарди долари, а преди години парламентът не му даде пари за прочутата стена по границата с Мексико. Същото важи за разширени и нови социални програми на Камала Харис, обещанията ѝ да се бори с неоправдано надуване на цените на храните, субсидиране първа покупка на жилище...

Икономическите идеи и на двамата са критикувани най-вече като заредени с потенциал да увеличат в добре развиващата се икономика инфлацията, малко след като тя започна да намалява (и може да струва победата на Харис). Но хората около Тръмп може да предизвикат истинско сътресение в икономиката и регулаторите на САЩ и вторичните трусове да поразят както съюзници, така и съперници и врагове на страната по теми от свободна търговия до климатични политики и реформиране на международни институции.

Що се отнася до администрацията, при победа на Харис тя ще продължи с приблизително същите хора, с които работи сега президентът Джо Байдън. Може би само с по-силно присъствие на хора от кръга на Барак Обама. Но Тръмп е подготвил - и не го крие - че едно от първите неща ще е да започне да сменя хиляди служители, от които на първо място (по-скоро на второ, защото първо би трябвало все пак да са професионалисти) ще се изисква лоялност лично към него. Големият проблем, за който всички говорят, е не че той никога не е бил отборен играч и не обича да му се противоречи, а че сега около него са изчезнали разумни хора, които омекотяваха ефекта от импулсивните му решения и заповеди.

Звучи по-лесно, отколкото да се направи реално, включително защото трябва да намери десетки хиляди симпатизанти с квалификация, както и защото бюрокрацията притежава естествен рефлекс да брани привилегиите си. Първите сменени, по които ще си проличат намеренията на Тръмп, ще бъдат министърът на правосъдието (той е и главен прокурор в САЩ) и министърът на отбраната. Миналия път и двамата трябваше изрично да напомнят на служителите си, а това бе сигнал и към самия него, че клетвата им е да спазват и защитават Конституцията, а не капризите на човека в Белия дом.

Първите сигурни номинации за министри и шефове на федерални регулатори и агенции би трябвало да се появят най-рано следващата седмица, но напълно е възможно някои постове да са празни и седмици, след като новият президент встъпи в длъжност на 20 януари. Те трябва да минат през изслушвания и одобряване в Конгреса, който се събира в новия си състав на учредително събрание на 3 януари.

Какво ще означава избирането на Тръмп или Харис за света?

За разлика от всички избори от 1945 г. насам, основните принципи на отношенията на САЩ с останалия свят са под въпрос. Републиканската партия предлага на практика пълно прекъсване на ролята на САЩ в международната общност, в сравнение със запазване ангажиментите и съюзите - включително да продължат да играят значителна роля в НАТО - при Камала Харис и демократите.

Тръмп, който обаче планира да повтори оттеглянето на Вашингтон от Парижкото споразумение за изменението на климата, да отмени мерките за опазване на околната среда, въведени от Джо Байдън, и да разреши неограничената експлоатация на петролни и газови залежи в САЩ чрез дерегулиран фракинг. Плановете на Тръмп биха добавили тонове и тонове допълнителен въглерод в атмосферата, ако бъдат изпълнени, и вероятно значително ще подкопаят глобалната работа по изменението на климата.

Също така спорен за изборите през 2024 г. е ангажиментът на САЩ да защитават своите приятели и съюзници от враждебни държави. Като член на НАТО САЩ са длъжни да се притекат на помощ на другите членове съгласно член 5, ако друга държава ги нападне. Има подобни договори с Япония и Южна Корея. Администрацията на Байдън накара НАТО да подкрепи Украйна с военна и финансова помощ, за да предотврати пълното ѝ подчинение на руската окупация.

За разлика от него, Тръмп посочи, че ще прекрати тази подкрепа и ще окаже натиск върху Киев да приеме мир при условията на Москва. Вместо да вижда мрежа от съюзи като основа на сила и влияние, Тръмп ги възприема като източник на риск и бреме. Със сигурност той не харесва ЕС, защото смята, че търговските отношения през Атлантика са изключително неизгодни за Америка и е готов на търговска война. Харис не е толкова крайна, но е смятана за прагматична и това означава защита икономическите и корпоративни интереси на страната с ясното разбиране, че дори чисто американските продукти в повечето случаи имат вносни суровини, части и компоненти.

Много бивши служители, като бившия съветник по националната сигурност Джон Болтън, подозират, че Тръмп ще се опита да напусне НАТО през втория си мандат или да отслаби ефективността му чрез ограниенна подкрепа. В Азия неотдавна той коментира, че "Тайван трябва да ни плаща за отбрана. Знаете ли, ние не сме по-различни от застрахователна компания", предполагат отслабване на ангажимента на САЩ към острова.

Китай привлича огромна част от вниманието на републиканците, готови да пренасочат в тази посока усилия, войски и ресурси. За Европа една от първите задачи ще е да задържат това внимание към Стария континент, който и да победи на 5 ноември. Промяната ще се случва, въпросът е, че при Тръмп обещава да е доста бърза, докато при Харис може да се предвиди плавен преход, продължаващ години.

В Европа и за Европа ключова остава политиката към Русия.

Изборите във вторник носят значителни залози за Кремъл и там изглежда възприемат ситуацията като избор между две непривлекателни за Русия възможности. Нито един от двата варианта не обещава много за подобряване на отношенията, които са достигнали най-ниската си точка от Студената война насам. Харис зае твърда линия срещу Русия, но като цяло Тръмп изглежда фаворит, защото е по-скоро известна за руснаците величина.

Какво ще стане с помощта за Украйна?

Смята се, че Харис е вероятно да продължи масивната военна и икономическа подкрепа на администрацията на Байдън за Украйна, тъй като инвазията на Русия продължава вече трета година."В противен случай Путин щеше да седи в Киев с поглед към останалата част от Европа. Започвайки с Полша", каза тя. Харис не е уточнила как нейната позиция ще се различава от тази на Байдън. Но за това ще трябва благосклонен Конгрес, който да одобри такава подкрепа.

Тръмп два пъти избегна в телевизионния дебат с нея отговор на въпроса дали е за украинска победа. Но се хвали, че отношенията му с Путин и уважението му от украинския президент Володимир Зеленски са толкова силни, че той може да договори край на войната "за 24 часа". Няма подробности как е възможно да стане това - особено да докара Путин на масата за преговори - но един от вариантите е готовност да отмени санкции срещу Русия като стимул за уреждане на конфликта.

Как ще се отрази НАТО?

Тръмп настоява другите членове на НАТО да изпълнят договорените нива на разходи за отбрана. Той каза, че като президент е предупредил лидерите, че не само ще откаже да защитава страни, които не изпълняват тези цели, но и че Русия може да "прави каквото си поиска" с тях. Въпреки такива думи, републиканецът едва ли ще доведе нещата до това САЩ да заплашат или да напуснат алианса, а и това не става с президентско решение. Но пък Белият дом има правомощия с укази да променя дислокацията на американските войски (с Европа вече го прави при Войната в Залива) и Тръмп може с един подпис да изведе хиляди американски военни, докато запазва непроменени складовете и техниката. Наричат това привеждане на НАТО в "спящо състояние".

И последно, но не на последно място.

Тези избори също имат значение, защото много лидери и хора по света наблюдават способността на САЩ да проведат свободни, честни и безспорни избори и мирно предаване на властта. Ако това е под въпрос, то с какво основание Вашингтон ще го изисква от останалите страни?

От първото си участие в първичния процес на Републиканската партия през 2016 г. Тръмп никога не е приемал резултатите от избори, които е загубил. По-забележителното е, че той убеди мнозинството от републиканските избиратели да застанат на негова страна в твърдението, че изборите през 2020 г. са били откраднати, а само една трета вярват, че изборите са били легитимни.

За първи път разделенията изглеждат по-важни за много избиратели отколкото уважението към американските демократични институции и традиции. По-фундаментално е, че много граждани на САЩ изглеждат неспособни да приемат резултата от демократичния процес и последващата легитимност на победителя. Кой печели изборите и как САЩ се управляват в резултат на това, сега е по-важно за повече хора от всякога.

Само че когато вярата в изборния процес е толкова подкопана, е трудно да се види как обществото в САЩ може да се обедини, за да бъде по-лесно управлението след изборите.