Какво не ни казаха социологическите проучвания за изборите в САЩ

Забравете за социологическите проучвания и пазарите за прогнози - ако искате да измерите политическата температура в САЩ преди президентските избори, вижте какво става с акциите на фирмите с най-големите частни затвори. При избирането на Тръмп през 2016 г. те бяха водещите по поскъпване в рамките на един ден и сега те залагат всичките си пари, че той пак ще бъде избран - през октомври акциите на GEO Group са с 24% нагоре, а на CoreCivic - с 15%, защото републиканецът обещава най-голямото откриване и изгонване на имигранти в историята на страната.
Историята разказва Бианка Тайлек, изпълнителен директор на неправителствената организация Worth Rises за Фондация "Томсън Ройтерс". Но наистина ли е толкова зле положението със социологическите проучвания по политически въпроси в САЩ?

Политическите социологически проучвания в САЩ заприличаха на чудовище
Анкетите за политическите нагласи до последно не посочват кой ще победи на изборите за президент във вторник и от седмици разликите между Камала Харис и Доналд Тръмп в седемте най-оспорвани щата са в границите на статистическата грешка. Освен това в неделя вече бяха гласували над 78 милиона американци или близо 50% от всички с право на глас, т.е. повечето от тях отдавна са решили за кого да пуснат бюлетина.
Тогава какво ни казват проучванията?

Начинът, по който се правят те през последните години, поставя големи въпросителни над този процес. Те ни казват моментната снимка за предпочитанията на избирателите, но работят с 1% от стотиците хиляди, попитани дали ще участват в анкетата. Останалото са методи за разширяване на отговорите над всички американци и премахване на деформациите. Но само шепа социолози влизат в подробности като например разпознаване в категорията "републиканци" какво мислят тези от тях, които не харесват Тръмп.
Прочутата платформа 538, например, събира данни от много проучвания, придава им тежест според методологията на всяко едно от тях и прави 30 хил. симулации. В началото на годината реалните допитвания дават 35% от крайната оценка, докато днес този дял е над 98%. Но пък, както стана дума, много от анкетираните напоследък вече са пуснали бюлетините си, така че прогнозният смисъл за финалната права намалява. В неделя от 538 обявиха, че при 53 от 100 сценария побеждава Тръмп.
И тогава дойде проучване, според което Харис води в смятания за клонящ към републиканците щат Айова. Ако тя наистина спечели този щат, изчисленията на 538 се променят драстично и демократите печелят Белия дом в 99 от 100 сценария. Причината за такава тежест на щат със само 6 членове на Електоралната колегия, избираща президент, е, че използваният модел групира щатите по сходни показатели и когато се случи нещо подобно в един от тях е вероятно така да се променят предпочитанията на избирателите и в останалите в групата - изцяло или частично.

Отговорността на обработващите анкетите е огромна, защото може да създадат очаквания, които не са основателни и избиратели и кандидати остават разочаровани и с по-малко доверие към допитванията. Така стана през 2016 г., когато на симпатизантите на демократите бе внушено, че победата на Хилъри Клинтън е сигурна и част от тях просто не отидоха да гласуват, а тези на Тръмп се мобилизираха още повече.
Разминавания с резултата от вота имаше и преди четири години, след което социолозите започнаха да си правят изводи и корекции.

Милиони в САЩ се съмняват в изборите, а българите – масово
Една от особено популярните теории за обясняване на разминаването е, че анкетиращите просто не успяват да достигнат с въпросите си до най-слабо ангажираните политически, а те са избирателите на Тръмп. Затова и познават повече на междинните избори (на тях участват предимно гласуващи избиратели, ангажирани с предизборна и партийна дейност), но подценяват Тръмп на президентски избори.
Социолозите започнаха да включват подробности за образованието на анкетираните, защото се доказа, че тези без завършен колеж са симпатизантите на Тръмп. Това са и избирателите, които отказват участие в допитвания, включително заради насажданото от него недоверие към институциите и непрекъснатото повтаряне, че изборите ще бъдат манипулирани и откраднати.

Засили се вниманието към нерешилите за кого да гласуват, към тези, които в последния момент решават да участват в изборите, както и към предпочелите трети канддат. В първите две категории обичайно има доста избиратели на Тръмп. Причината те да не бъдат "разкривани" от социолозите често е това, че в последните дни от кампанията почти не се правят сложни и дълбинни проучвания, в които те биват обхванати.
Известен е и проблемът със слабата готовност на избирателите да отговарят на анкетьори. На изборите през 2020 г. тя им изигра лоша шега заради пандемията. Блокирани у дома от ограничителните мерки, те станаха по-достъпни за телефонни и онлайн допитвания и социолозите ликуваха. В действителност така правеха предимно демократите (увеличение с 20%), докато симпатизантите на Тръмп отказваха дори да носят маски и излизаха навън, въпреки забраните. Анкетите не обхващаха достатъчно републиканци и в тях имаше парадоксални с мащаба си грешки, надценяващи подкрепата за Джо Байдън. Резултатът бе, че в щатите с на-много случаи на COVID-19 имаше и най-много грешки, като на места неточностите на социолозите достигнаха 40-годишен връх.
Накрая, медиите далеч не винаги представят достатъчно точно и изчерпателно публикуваните социологически проучвания - заради надбягването кой да го направи пръв, защото нямат време да се заровят в страници и страници с таблици и данни или защото не знаят как се прави това. Така един ден обявяват, че води Камала Харис и след 3 дни - че преднина има Доналд Тръмп, докато картината е малко по-сложна. |
Особено когато става дума за допитвания с национален обхват - общите данни те не вършат работа в избирателна система, в която решаващо е печеленето на конкретни колебаещи се щати. По-рано тази година такива бяха 10 щата, там разликата между двамата бе често под 1 процентен пункт и през есента само в 2-3 от тях преднината на единия от кандидатите се беше увеличила малко.

Медиите, които могат да си го позволят, промениха отразяването на изборния ден и масово се инвестира в показването на максимално детайлна информация - до конкретна община и различията в рамките на кварталите на един по-голям град.
Границата на грешката е критично важен компонент в допитванията и честа е неразбрана от обществото и медиите. Обикновено тя е 3-4 процентни пункта, но е доста по-висока, когато трябва да се навлезе в конкретни групи като младежи, бели мъже, такива от латиноамерикански произход...Изследване на Университета на Калифорния в Бъркли твърди, че за 95% точност на изводите, грешката трябва да е близо 6%. И отново - това е показател, който изобщо не върши работа при почти изравнени резултати на Харис и Тръмп. Защото, когато в допитването е записана прогноза от 54% за един кандидат, това може да означава 48% и 60%. А 12 пункта "коридор" не помага особено.
Затова има ръст на популярността на агрегатори на допитвания като споменатата платформа 538. Както и на тези за политически залози като Polymarket, за които Илон Мъск твърди, че са по-точни от социолозите, но това не е доказано и има сериозни притеснения, че там може да се манипулира с наливането на залози за конкретна кауза.

Ето как от "Ройтерс", чието проучване Reuters/Ipsos е често цитирано от "Дневник", обясняват как го провеждат.
- То е с национално покритие - като географски обхват и демографска картина - и по различни теми, включително одобрението всеки месец за президента и институции като Конгреса и Върховния съд на САЩ.
- Измерва възгледите на респондентите в конкретен момент.
- Обхваща американци на 18-години и по-голяма възраст.
- Извадката се прави по пощенски адрес
- Допитването е онлайн, а за тези, които нямат интернет - с таблети (анкетираните не плащат нищо)
- Данните са претеглени така, че да отразяват националното преброяване на населението, включително разбивка по пол, възраст, раса, латиноамерикански произход (това е втората по големина етническа група), образование, доходи на домакинството. Възможно е и добавяне на политически симпатии според доброволно заявяване как са гласували на последните президентски избори или на коя партия са последователи.
- Извършва се 6 пъти годишно сред поне 4 хил. респонденти в рамките на една седмица.
- Границата на грешката тук е 1.5%, като тя нараства при по-малки извадки в подгрупите.
- През годината Reuters/Ipsos прави и поне 24 (т.е веднъж на две седмици) допитвания за одобрението към президента. В тях се обхващат поне хиляда души в рамките на няколко дни и грешката е 3.5%.
Правят се разлики между "регистрирани избиратели" и "вероятни избиратели", като от първата група през 2020 г. гласуваха две трети, необичайно висок показател, а при втората има силно субективен елемент, защото това са хора, заявили към момента на анкетата някаква степен на ентусиазъм да отидат до урните в изборния ден.
Винаги се прави уточнението, че националното проучване Reuters/Ipsos не показва ясно кой може да стане президент заради посочените по-горе нюанси в колебаещите се щати. "Ройтерс" напомня, че от началото на век два пъти президент е спечелвал Белия дом, докато е губил подкрепата на американците като общ брой - Джордж Буш през 2000 г. и Доналд Тръмп през 2016 г.