От бърз край на войната в Украйна, до разрешение Русия да прави каквото иска с членки на НАТО, които не си плащат, до намеци за безразличие към съдбата на Тайван: Доналд Тръмп даде на критиците си достатъчно поводи да се тревожат как ще протече вторият му мандат насред вихър от кризи. Поддръжниците - включително лидерите на държави като Унгария и Аржентина - смятат, че неговият "мир чрез сила" ще успокои "света в пламъци" (както го наричат републиканците) и че предишното ръководство било слабо.

В действителност по много теми, свързани с кризите на деня, непредвидимостта на Тръмп и постоянните му разнопосочни сигнали будят поведе въпроси, отколкото дават отговори, как водещата световна сила ще промени подхода си към света в следващите четири години; дали срещите му със сделки в стила му на бизнесмен, включително със Северна Корея, ще бъдат в центъра, и какво ще донесе това на Европа, Близкия изток и Китай.

Ето и обобщение на първите коментари, направени от Тръмп, лагера му и наблюдатели.

Тръмп твърди, че ако бе на власт през 2022 г., Владимир Путин нямаше да нахлуе в Украйна. Заявявал е и че ще спре войната в Украйна до 24 часа, ако стане президент - и че дори е възможно това да стане преди края на мандата му. Кремъл охлади ентусиазма му още преди изборите, като призова "да бъдем реалисти", а след победата му де предпазлив.

Путин изпращаше различни сигнали: наричаше например Байдън по-предвидим преди изборите, но негови приближени бяха в топли отношения с бившия шеф на кампанията му Пол Манафорт. Книгата на Боб Уудуърд "Война", публикувана през октомври, пък показа, че Тръмп е останал в контакт с Путин и след края на мандата си. Съюзникът му Илон Мъск, според "Уолстрийт джърнъл", също е бил в контакт с Путин.

Решенията на Тръмп ще са тест и за трансатлантическата солидарност, след като Байдън работеше за възстановяване на тези жизненоважни отношения, на които Тръмп нанесе вреди в първия си мандат. От това изпитание Европа излезе по-силна поне по точката, по която бе атакувана от Тръмп четири години (макар и не само заради него, а и заради войната в Украйна): плаща повече за отбрана. Няма да е достатъчно, каза в разговор с "Дневник" миналия месец изследователят Чарлз Купчан, съветвал Бил Клинтън и Барак Обама и специалист по отношенията с Европа.

Тръмп, нещо повече, каза в хода на кампанията, че няма да защитава страните, които "закъсняват" с военните разходи (и ги държат под 2% от БВП), а и ще насърчи Русия да прави "каквото, по дяволите, иска" с тях. Могат ли под ръководството на САЩ Тръмп да откажат да се съобразят с чл. 5 и да се притекат на помощ на нападната страна, е предмет на спор, какъвто е и въпросът дали Тръмп би изтеглил САЩ от отбранителен съюз, от който страната му има полза. За "Ройтерс" обаче Брет Бруен, бивш съветник по външна политика в администрацията на Обама, казва:

Зеленски опитва да се адаптира. Поздравявайки Тръмп в платформата Х, той описа подхода му за мир чрез сила като "принцип, който на практика може да доближи справедливия мир в Украйна".

Тръмп - а и пригласящият му милиардер Илон Мъск - са споменавали като възможни сценарии териториални отстъпки от Украйна в хода на войната с Русия, за да бъде постигнато мирно споразумение, и спиране на помощи.

Докато Израел от година води война с "Хамас" в Газа, а от месец - и сухопътна операция срещу "Хизбула" в Ливан, а хутите в Йемен обстрелват търговски кораби в Червено море, конвенционалната мъдрост гласи, че Тръмп, някога близък с израелския премиер Бенямин Нетаняху, ще заеме страна - дори още по-ясно от досега заемалия поста Джо Байдън.

Тръмп действително подкрепи усилията на Израел да унищожи "Хамас" в Западния бряг, но каза, че Нетаняху трябва "бързо да свърши работата". Бившият и бъдещ президент бе в обтегнати отношения с Нетаняху след ноември 2020 г., когато израелският лидер го вбеси, като честити на Байдън изборната победа. Тръмп го наричаше нелоялен; израелски журналист твърди, че в разговор с него използвал за Нетаняху още по-лоша дума.

Събеседници на "Ройтерс" отчитат, че Тръмп вероятно ще продължи да воържава Израел (чието съществуване, при победа на Харис, според него щяло да е под заплаха) и едва ли ще се ръководи от хуманитарни съображения. Критици на Нетаняху смятат, че Тръмп ще развърже ръцете му да анексира части от Западния бряг; макар че тъкмо по време на Тръмп Вашингтон пресече това в зародиш. Той няма и да защитава агенцията на ООН за палестинските бежанци UNRWA, с която Израел прекрати сътрудничество (но ще помогне ли на Израел да намери алтернатива, за да успява да обслужва хуманитарните нужди на палестинците, след като Тел Авив сам затвори пътя си да го прави?).

Независимо от тези оценки, Израел бързо ще се изправи пред въпроса: дали казаното от Тръмп, че не иска войни, означава дълъг толеранс към израелската? Както отбеляза наскоро журналистът Франклин Фоър, работил по политиката на САЩ за Близкия изток, в Тел Авив далич не приемат за аксиома идеята за ново начало с Тръмп, нито са сигурни, че знаят какво да очакват от него. Освен това самият Тръмп ще е с развързани ръце, за разлика от Байдън: в подхода си към Израел вече не му се налага да се ръководи от електорални съображения.

Тръмп може да се изправи пред нова криза, ако Иран, който засили ядрените си дейности, откакто Вашингтон се отказа от ядрената сделка с Техеран през 2018 г., се впусне в създаване на ядрено оръжие. Иран е "на прага" на това: разполага с нужните технологии и суровини, само не и с бомба. Очакванията още откакто израелски атаки срещу мрежата му в Близкия изток я отслабиха значително това лято са режимът на аятоласите да обмисли създаването на бомба като недвусмислено средство за възпиране.

В тази сложна регионална картина е неизвестно как могат да се разширят Авраамовите споразумения за нормализация, подписани през 2020 г. от Израел с Обединените арабски емирства, Бахрейн и Мароко (а и със Судан, но разногласия и последвала война забавиха прилагането). Те почиваха на идеята Израел първо да се интегрира в арабския свят, след това да реши палестинския въпрос.

Докато администрацията на Байдън, изхождайки от тази логика, опита да постигне нормализация със Саудитска Арабия в хода на мандата си, войната с "Хамас" обърна тази логика с главата надолу. Саудитска Арабия същевременно е важен съюзник на Тръмп от първия му мандат и усилията за нормализация може да продължат.

Пекин изчака, преди да поздрави Тръмп; Си Ен Ен съобщи едва преди малко, като цитира свои източници, че президентът Си Цзинпин му се е обадил. Китайското външно министерство предпазливо заяви сутринта, че страната не коментира чужди избори.

Тръмп центрира кампанията си около твърда позиция спрямо Китай, но това само би надградило подхода на администрацията на Байдън, която, подобно на него, подкрепя технологичната, търговска и военна надпревара между двете сили, оформяща 21 в. Досегашният президент опита да подобри поне един аспект на отношенията, като с преговори възстанови комуникацията между двете армии.

Бъдещият все пак отиде по-далеч. Говореше за 60% мита върху стоките от азиатския гигант (редом с други върху стоки от ЕС). Това действително може да уязви Китай ЛИНк, но да е проблем и за потребителите в САЩ.

От една страна, Тръмп заплашва с по-твърд подход към Китай, отколкото предишния мандат, довел до търговска война (администрацията на Джо Байдън обаче продължи политиките му). Предупрежденията обаче не попречиха на бизнесмена да нарече китайския президент Си Цзинпин "брилянтен", защото управлявал с желязна ръка.

Тръмп също така настоя, че Тайван трябва да плаща на САЩ за отбрана. Но той каза, че Китай никога не би дръзнал да нахлуе в демократично управляван Тайван (който Китай смята за "свой), ако той бе президент. Президентът обвинява Тайпе в кражба на чиповата индустрия.

Китай тълкува отношението му като знак, че Тръмп е готов да "захвърли" Тайван. Нещо, което не може да се предскаже - не и като се има предвид първият мандат да предприемача. Тогава той прие обаждане от тогавашния държавен глава Цай Ин-уън (в разрез с протокола - САЩ формално не признават Тайван) и одобри много оръжейни сделки с островната държава.

Как ще изглежда екипът на Тръмп за национална сигурност? Предстои да се види, но една от тезите е, че няма да работи с ключови републиканци, действали като спирачка в първия му мандат. Изоставиха го междувременно и съветникът по националната сигурност Джон Болтън, и първият началник на кабинета му Джон Кели, определяйки го като негоден за поста.

Споменавани имена за важни позиции в екипа му са Робър О'Брайън, последният му съветник по националната сигурност, и бившият държавен секретар Майк Помпео, който сега може да бъде министър на отбраната. Критиците му виждат риск хора, чиято лоялност е основно към него, в дипломацията и отбраната да му развърже ръцете за радикални промени в политиката и федералните институции, ограничаващи президентските действия в чужбина, казват събеседници на "Ройтерс" от политиката и дипломацията.