Трите ни акцента тази седмица отново са избори.

1. Доналд Тръмп и хората, които направиха кампанията му постигнаха поврат, за който мнозина предупреждаваха (и продължават да го правят и след 5 ноември), че ще разтърси из основи американската политика и може да има дългогодишни разрушителни за демокрацията последици за начина, по който са конструирани и управлявани САЩ и света. Дали това ще се случи, тепърва ще видим.

2. Вместо спокойно да кичат коледни елхи и да пекат джинджифилови сладки, в Германия може да се наложи по празниците да се готвят за избори в първата половина на януари и да започнат предизборна кампания. След разпадането на коалиционното правителство графикът на канцлера Олаф Шолц е за вот в средата на март, но може сметките му да не излязат.

3. Молдова продължава да е особено интересен казус и след балотажа на президентските избори миналата неделя. "Дневник" тепърва ще разкаже за схемите на руския натиск да я отклони от пътя към ЕС. Както и за ситуацията, в която местните жители гласуват резултат, противоположен на избора на сънародниците им в чужбина, но побеждава диаспората.

Внимание заслужава и започващата в Баку на 11 ноември финална фаза на световните климатични преговори COP29 и какво лидерите ще изберат на тях. Но за това - в следващ бюлетин. (Когато Тръмп оттегли САЩ от Парижкото споразумение - отново ще обясним.)

През седмицата публикувахме първите реакции и отговори на въпроси около завръщането на Доналд Тръмп, като президент, за което бяха казани доста суперлативи, част от които преувеличени. "Историческата победа", например, е спечелване на малко над 51% от участвалите в изборите или една трета от регистрираните избиратели. В абсолютни измерения и за Тръмп, и за Камала Харис гласуваха по-малко хора, отколкото през 2020 г. за Тръмп и Джо Байдън, и преднината на републиканеца сега е по-малка от тази на Байдън.

По-важен, разбира се, е резултатът и той е убедително спечелване на мнозинство в Електоралната колегия, за която самите американци казват, че не харесват, и потенциал за контрол над двете камари на парламента. Второто, обаче може да се окаже при Тръмп 2.0 с различен смисъл.

През седмицата "Дневник" присъства на няколко срещи за това какво се случва в САЩ и част от изводите звучат така:

● Управлението ще важи в голяма степен от личните разбирания и усещания на Тръмп, който не се е променил спрямо 2016-2020 г. (човек на 78 години отдавна е спрял да се променя). Центърът за решения може силно да се измести към изпълнителната власт и да се опита парламентът да бъде поставен в ситуация само да подпечатва написаното в Белия дом. Личната лоялност е вторият важен за него принцип, а професионализмът идва някъде след това. За разлика от 2016 г., сега той има подготвени доктрини и проекти на реформи, закони и президентски укази. Разпръснали са се (или са разпръснати) разумните съветници и министри, които сдържаха импулсите му в първия мандат. Затова личният достъп до него става още по-важен, тъй като заобикалящите го по-скоро ще представят своя версия на това, което смятат, че иска президентът, а техните тълкувания може да са неверни или той вече да е променил мнението си (прочутото вдигане на мита с 20% за всичко може да се окажат в един момент стъпка от 5%).

● Много е важно кого ще назначи на ключовите постове, а това са на първо място два - министър на правосъдието (постът съвпада с този на главен прокурор) и министър на отбраната. Значение има и първият финансист в администрацията му и дали ще смени председателя на Федералния резерв (засега изглежда той ще остане до края на 2025 г.). Не вярвайте (докато няма реално назначение) на имена, които виждате в медиите или дори които самият Тръмп споменава. Вече знаем кой ще е началник на кабинета му. Но няма да знаем за неформалните съветници или близки, които влизат и излизат от Овалния кабинет. Илон Мъск, например, се оказа, че е влязъл при Тръмп, докато той е разговарял тази седмица с Володимир Зеленски, а милиардерът в момента не би трябвало изобщо да имат достъп до такова ниво.

● Европа трябва се оправя с по-малко Америка. Противопоказни в момента са както паниката, така и отричането, че ще настъпи кой знае каква промяна. Тръмп трябва да бъде приеман сериозно и в повечето случай той казва точно това, което иска да направи. А за него европейците трябва са подготвени - ако предложи веднага преговори с Русия за Украйна, Европа ще трябва да заеме позиция какво приема и какво - не. В партията му се борят три концепции за външна политика, но и в трите приоритетното място на Европа намалява, а алиансите се осмислят по различен начин. Напълно се променя контекста за отношения с Великобритания и Европа трябва да говори с Лондон дори за възможност за разгръщане на ядрения му оръжеен чадър над континента.

След около 70 дни тя ще напусне поста на вицепрезидент на САЩ и за пръв път от 2003 г., когато бе избрана за районен прокурор в Сан Франциско, ще бъде просто обикновен гражданин. На 60 години има пред себе си още възможности, но в момента изглежда, че с политическата кариера на Камала Харис е приключено. Влиянието ѝ сред демократите ще се остане, но Демократическата партия вероятно иска по-бързо да затвори страницата с епохата на Джо Байдън и да продължи напред. И все пак, ето 6 варианта, изброени от Ню Йорк таймс":

Няма особено изненада в избора на 67-годишната Сузи Уайлс за бъдещ началник на кабинета на Доналд Тръмп.

През февруари той каза на среща на група за финансиране на републикански кампании и каузи, че САЩ се нуждаят от дипломати, които се държат като "кучи син" (SOB diplomat), вероятно имайки предвид себе си.

Дори да остане просто съветник, той има доверието на Тръмп и това не е никак малко. Гренел използва влиятелните си връзки и позиции за изнудване и натиск над действащи дипломати на САЩ, казва Фултън Армстрог, бивш старши анализатор в ЦРУ: "Той е много хитър и ефективен. След като проникна в сферата на разузнаването и политиката, знае кой може да бъде прелъстен, изнуден и унищожен".

В деня след изборите в САЩ Bloomberg Billionaires Index постави дневен рекорд при пазарната им оценка от съществуването му от 2012 г.

Инвеститорите смятат, че се задават по-ниски данъци и регулации след победата на Доналд Тръмп. Само Илон Мъск добави 26.5 млрд. долара, следван от Лари Елисън с почти 10 млрд. и Джеф Безос с 3 млрд. Но пък Бернар Арно изгуби 3 млрд. Марк Зукърбърг се лиши от "само" 81 млн. долара, което е нищо за човек с 202 млрд.

1. Илон Мъск $290 млрд. (+10.1%)
2. Джеф Безос $228.3 млрд. (+3.2%)
3. Марк Зукърбърг $202.5 млрд. (0%)
4. Лари Елисън $193.5 млрд. (+5.4%)
5. Бернар Арно $173.2 млрд. (-1.6%)
6. Бил Гейтс $159.5 млрд. (+1.2%)
7. Лари Пейдж $158.3 млрд. (+3.6%)
8. Сергей Брин $149.1 млрд. (+3.6%)
9. Уорън Бъфет $147.8 млрд. (+5.4%)
10. Стив Балмър $145.9 млрд. (+2%).

Канцлерът Олаф Шолц изненадващо показа решителност и прекрати собственото си правителство с уволняването на финансовия министър и оттеглянето на неговата партия "Свободни демократи" от коалицията. В края на годината, което третата по големина икономика в света ще завърши на ръба на рецесията, новината е неприятнна. А началото на сбогуване с канцлера ли е това?

Ако нови избори не бъдат свикани преди края на март (срокът на Шолц), това би означавало, че Германия ще трябва да изчака до юни ново, напълно функциониращо правителство със собствено мнозинство. (т.е. по-малко инициатива, гъвкавост и предвидимост, идващи от Берлин; за това време страната няма да е с водеща роля в Европа). Резултатът от следващите федерални избори може да бъде още по-объркан от това, което имаме сега, казва Янка Ертел, старши сътрудник по политиката и директор на програмата за Азия на ECFR. "Германия не е имунизирана срещу неясни мнозинства в центъра със силни популистки партии, които грабват огромни дялове от гласовете", допълва тя.

Но германците искат избори колкото може по-бързо (84%, според проучването от петък на ZDF Politbarometer). Според допитване на Forsa за RTL/ntv мнозинството (57%) предпочитат ГСДП да предложи министъра на отбраната Борис Писториус за кандидат на социалдемократите за канцлер (срещу 13% за Шолц). Само сред съпартийците им съотношението е 58% към 30%, сред Зелените - единственият партньор, останал в управлението, за Писториус са 66%, а сред опозиционните ХДС/ХСС - 70%.