Русия обмисля да слее най-големите си петролни компании в гигантска корпорация, която в света ще отстпъва само на саудитската "Арамко". Една от руските компании, които може да бъдат погълнати в този проект, е "Лукойл".

Това твърди "Уолстрийт джърнъл" с уточнение, че това е един от сценариите, обсъждани през последните месеци, според източници на изданието.

Ако се реализира, този план за единствен национален гигант ще подсили хватката на Владимир Путин над глобалните енергийни пазари и руската военновременна икономика и ще издържа по-лесно на санкциите, коментира "Уолстрийт джърнъл". Но също така разговорите, предизвикани от агресията на Путин срещу Украйна, можело да имат за цел да подготвят Русия и за това да има силна позиция при евентуално затопляне на икономическите отношения с чужбина, когато войната приключи.

Сценарият предвиждал доминираната от държавата "Роснефт" да погълне държавната "Газпром нефт" и частната "Лукойл" - и трите са под западни санкции. Възможно е общата продукция да се продава с помощта на "Литаско" - търговско дружество на "Лукойл", което постепенно премести дейността си от Швейцария в Дубай.

Източници, запознати с хода на събитията, описват, че е имало срещи между правителствени лица и ръководители на трите компании и водещата роля била на Игор Сечин - ръководител на "Роснефт", санкциониран още през 2014 г. след незаконното анексиране на Крим и един от най-лоялните на руския президент хора.

Разговорите от последните месеци са на етап, в който може изобщо да не се стигне до сделка или параметри от плана да се променят, уточнява "Уолстрийт джърнъл". Някои ръководители на "Роснефт" и "Лукойл" не били съгласни с такъв сценарий, а и имало проблеми с това ,че трябва да се намерят доста пари, за да се плати на акционерите на "Лукойл" при одържавяването.

Говорител на "Роснефт" казва, че твърдението в статията е невярно, доколкото знае. Колегата му в "Лукойл" посочва, че нито компанията, нико акционерите ѝ водят преговори за сливане "с каквито и да е страни, защото това не би било в интерес на компанията". От "Газпром нефт" не са отковорили на запитването за коментар.

Не е ясно дали Игор Сечин ще оглави евентуалната мега компания, казват част от източниците на "Уолстрийт джърнъл". Като алтернатива се посочва Александър Дюков, ръководител на "Газпром нефт" и посочен като въвел най-авангардните технологии за добив на петрол в Русия.

Той е на 56 години, но много по-млад се прочу около превземането на "Сибур" от най-големия му акционер "Газпром", включително чрез арестуването на 2002 г. на Яков Голдовски, който в предходните три години я бе превърнал в най-големия петролно-химически холдинг на Русия. Дюков през 2003-2006 г. бе президент на компанията, след което оглавява "Газпром нефт".

Идва от Санкт Петербург, където веднага след мандата като зам.-кмет на града на Владимир Путин и едва на 30-ина години става финансов директор и генерален директор на Петербургския нефтен терминал (през 2000-2003г. е председател на борда му, а през 1998-1999 г. е генерален директор на Морското пристанище на Санкт-Петербург.

Най-големите акционери в "Сибур" са хора, свързани с Путин: Леонид Михелсон и Геннадий Тимченко, а освен китайско участие дялове имат самият Дюков, Юрий Ковалчук (вероятно най-приближеният му съмишленик), Кирил Шамалов (бивш зет на президента) и Михаил Шеломов (племенник на президента).

Анализаторът на петролно-газовия сектор Михаил Крутихин коментира в Moscow times, че има не една причини описаният план да е далеч от възможност да се реализира, включително защото Дюков разполага с административен ресурс и наистина е близък с Путин и не би искал да предава компанията в ръцете на Игор Сечин.

Има поне две причини да се бърза със сделка, описана от "Уолстрийт джърнъл", казва Крутихин:

Второата е, че финансирането на войната изправя руския бюрократичен "елит" пред необходимостта "да намери допълнителни източници за напълване на джобовете си". Когато егоистичните интереси надделяват над военно-политическите, всички средства са добри, казва московското издание.