Путин може да влее "Лукойл" в гигантска държавна компания

Русия обмисля да слее най-големите си петролни компании в гигантска корпорация, която в света ще отстпъва само на саудитската "Арамко". Една от руските компании, които може да бъдат погълнати в този проект, е "Лукойл".
Това твърди "Уолстрийт джърнъл" с уточнение, че това е един от сценариите, обсъждани през последните месеци, според източници на изданието.
Ако се реализира, този план за единствен национален гигант ще подсили хватката на Владимир Путин над глобалните енергийни пазари и руската военновременна икономика и ще издържа по-лесно на санкциите, коментира "Уолстрийт джърнъл". Но също така разговорите, предизвикани от агресията на Путин срещу Украйна, можело да имат за цел да подготвят Русия и за това да има силна позиция при евентуално затопляне на икономическите отношения с чужбина, когато войната приключи.
- В статията не става дума за рафинерията на "Лукойл" в България. Ако ПАО "Лукойл", собственикът - през Litasco - на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и "Лукойл България", бъде реприватиризан в Русия евентуална продажба на най-големия производител на горива и петролни продукти на Балканите (компанията отрече да са верни публикациите по този въпрос от тази седмица на "Файненшъл таймс" и "Капитал") почти сигурно ще стане много по-трудна.
- "Капитал" отбелязва, че обвързващи оферти се очакват до края на ноември, но и че "компанията просто може да потупа топката и да симулира излизане" от България.
- За 2023 г. "Лукойл Нефтохим Бургас" има приходи от 8.6 млрд. лв, което я прави най-голямата компания в страната.
Сценарият предвиждал доминираната от държавата "Роснефт" да погълне държавната "Газпром нефт" и частната "Лукойл" - и трите са под западни санкции. Възможно е общата продукция да се продава с помощта на "Литаско" - търговско дружество на "Лукойл", което постепенно премести дейността си от Швейцария в Дубай.

"Файненшъл таймс": "Лукойл" е избрал купувач за рафинерията си в Бургас
Източници, запознати с хода на събитията, описват, че е имало срещи между правителствени лица и ръководители на трите компании и водещата роля била на Игор Сечин - ръководител на "Роснефт", санкциониран още през 2014 г. след незаконното анексиране на Крим и един от най-лоялните на руския президент хора.
Резултатът би бил корпорация, добиваща три пъти повече от Exxon Mobil, най-голямата американска петролна компания. Национален шампион, както наричат в бизнеса такива гиганти, би позволил на Москва да налага по-високи цени на клиенти в големи потребители като Китай и Индия, от която след 2022 г. страни от ЕС купуват преработени горива. Износът на петрол (и горива) и газ носят около една трета от бюджетните приходи на Русия. |
Разговорите от последните месеци са на етап, в който може изобщо да не се стигне до сделка или параметри от плана да се променят, уточнява "Уолстрийт джърнъл". Някои ръководители на "Роснефт" и "Лукойл" не били съгласни с такъв сценарий, а и имало проблеми с това ,че трябва да се намерят доста пари, за да се плати на акционерите на "Лукойл" при одържавяването.
Говорител на "Роснефт" казва, че твърдението в статията е невярно, доколкото знае. Колегата му в "Лукойл" посочва, че нито компанията, нико акционерите ѝ водят преговори за сливане "с каквито и да е страни, защото това не би било в интерес на компанията". От "Газпром нефт" не са отковорили на запитването за коментар.
- "Лукойл" има активи в Близкия изток, Африка, двете Америки и Русия, бензиностанции и рафинерии и е листвана на борсата в Москва.
- Равил Маганов, председател на борда, загина, падайки от прозореца на болница в Москва половин година, след като Съветът на директорите призова с открито писмо към акционери, клиенти и служители да се прекрати войната в Украйна.
- Бившият съветски зам.-министър, дългогодишен шеф на компанията и неин най-голям акционер Вагит Алекпеов бе санкциониран от Великобритания през април 2022 г. и дни след това подаде оставка.
Не е ясно дали Игор Сечин ще оглави евентуалната мега компания, казват част от източниците на "Уолстрийт джърнъл". Като алтернатива се посочва Александър Дюков, ръководител на "Газпром нефт" и посочен като въвел най-авангардните технологии за добив на петрол в Русия.

Той е на 56 години, но много по-млад се прочу около превземането на "Сибур" от най-големия му акционер "Газпром", включително чрез арестуването на 2002 г. на Яков Голдовски, който в предходните три години я бе превърнал в най-големия петролно-химически холдинг на Русия. Дюков през 2003-2006 г. бе президент на компанията, след което оглавява "Газпром нефт".
Идва от Санкт Петербург, където веднага след мандата като зам.-кмет на града на Владимир Путин и едва на 30-ина години става финансов директор и генерален директор на Петербургския нефтен терминал (през 2000-2003г. е председател на борда му, а през 1998-1999 г. е генерален директор на Морското пристанище на Санкт-Петербург.
Най-големите акционери в "Сибур" са хора, свързани с Путин: Леонид Михелсон и Геннадий Тимченко, а освен китайско участие дялове имат самият Дюков, Юрий Ковалчук (вероятно най-приближеният му съмишленик), Кирил Шамалов (бивш зет на президента) и Михаил Шеломов (племенник на президента).
Анализаторът на петролно-газовия сектор Михаил Крутихин коментира в Moscow times, че има не една причини описаният план да е далеч от възможност да се реализира, включително защото Дюков разполага с административен ресурс и наистина е близък с Путин и не би искал да предава компанията в ръцете на Игор Сечин.

Собственикът на "Лукойл Нефтохим" отрича да има избран купувач за рафинерията в Бургас
Има поне две причини да се бърза със сделка, описана от "Уолстрийт джърнъл", казва Крутихин:
"Сечин вероятно разбира изключително неудобната ситуация, в която се намира руската петролна индустрия днес. При настоящите цени на петрола и при настоящите данъчни условия в страната има оставащи около осем години жизнеспособни петролни резерви за търговски добив и ако цените паднат (което новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп обещава да постигне), този период ще бъде значително съкратен.".
Второата е, че финансирането на войната изправя руския бюрократичен "елит" пред необходимостта "да намери допълнителни източници за напълване на джобовете си". Когато егоистичните интереси надделяват над военно-политическите, всички средства са добри, казва московското издание.