Идеята за национализирането на "Лукойл" и сливането му в гигантска национална петролна корпорация с "Газпром нефт" и "Роснефт" е на руския енергиен министър, търди "Файненшъл таймс".

Публикацията за Сергей Цивильов, който е и роднина на Владимир Путин, следва тази на "Уолстрийт джърнъл", където за пръв път съобщиха за обмислянето на подобна схема.

Според FT мотивите на министъра са да засили контрола на министерството над енергийните гиганти, които традиционно се управляват от лично близки с Путин хора като Игор Сечин и Алексей Милер. Позовавайки се на четири източника от енергийните среди на страната, изданието смята, че става дума по-скоро за борба за власт над ключов за военната икономика източник на приходи, а не толкова за оптимизиране на дейността на сектора.

Цивильов бе назначен на поста през май, а съпругата му Анна (първа братовчедка на Путин) стана зам.-министър на отбраната през юни, когато роднини на няколко висши чиновници бяха издигнати в администрацията. Двамата натрупаха състояние от търговия с въглища, докато той бе 6 години губернатор на район Кемерово.

По принцип в Кремъл не са много доволни, че енергийното министерство има ограничен контрол над петролните компании и особено върху това какво вършат в чужбина ("Литаско", търговското дружество на "Лукойл", е в Дубай) и валутните им ресурси, държани в места като Хонконг и Обединените арабски емирства, за да заобикалят западните санкции, обяснява FT.

Но и благодарение на Кремъл се е наложила система, в която министърът е по-скоро техническо лице, а петролните магнати действат независимо и разполагат със собствен политически капитал за контакт с Путин и защита на територията си.

От друга страна, ходът на Цивильов, съчетан с призиви като "системата трябва да се подобри, защото родината е в опасност", може да е амбициозен опит на хора от по-широкото семейство на президента да засилят влиянието си върху руската икономика в момент, когато заради преминаването ѝ на военни релси в нея се извършва едно от най-големите преразпределяния на активи след разпадането на бившия СССР.

От "Роснефт" са отговорили на "Файненшъл таймс", че нямат никакви подобни намерения. От Кремъл отричат да има такава идея. Анализатори от руски банки не виждат особена икономическа логика за реализирането ѝ, защото тя първо ще доведе до временно намаляване на производителността в името на някакви бъдещи по-големи добиви, а и би улеснило налагането на санкции, защото те ще са една компания, а не мрежа от всякакви по размер дружества, пръснати по света.