Мозъкът на днешните птици улеснява ниво на когнитивна мощ и поведенческа сложност, сравнимо само с това при бозайниците. Но как птичият мозък е еволюирал в продължение на милиони години от прародителска форма на динозавър отдавна озадачава учените. Откритие на вкаменелости в Бразилия хвърля повече светлина върху развитието.

Изследователите откриха черепа на неизвестен досега вид птица с размерите на скорец, наречен Navaornis hestiae, който е толкова добре запазен, че беше възможно да се възстанови цифрово анатомията на мозъка и вътрешното й ухо въз основа на формата на мозъчната кутия. Navaornis hestiae е обитавала суха среда преди около 80 милиона години по време на периода Креда, последната глава от ерата на динозаврите.

Птиците са еволюирали от малки пернати динозаври през юрския период. Откритието на Navaornis запълни празнина от 70 милиона години в разбирането на еволюцията на невроанатомията на птиците, датираща от най-ранната известна птица археоптерикс, която е живяла в Европа преди около 150 милиона години.

Черепът на Navaornis, с модерна геометрия по отношение на формата на клюна и големи очни кухини, изглежда външно като този на малък гълъб. Мозъкът му е мозайка от модерни и архаични черти и някои, които са междинни между тях.

Според палеотолога Даниел Фийлд от университета в Кеймбридж учените дълго са чакали вкаменелост, която да ги насочи към отговори за развитието на уникалните мозъци и забележителната интелигентност на птиците.

Мозъкът на Navaornis - с размери около 10 милиметра, е по-малък спрямо размера на черепа, в сравнение със съотношението, наблюдавано при съвременните птици, но по-голям и по-сложен от този при археоптерикса.

Мозъчната структура, която при живите птици помага за координирането на двигателния контрол по време на полет, е бил по-малък, отколкото при днешните птичи видове и е по-скоро като този на археоптерикса. Но мозъкът му е бил свързан с гръбначния мозък по начин, подобен на съвременните птици, за разлика от археоптерикса и динозаврите, от които птиците са еволюирали.

Имаше някои черти, междинни между археоптерикса и съвременните птици. Междинният размер и форма на главния му мозък, структура, която при съществуващите птици съдържа областите, участващи в комплексното познание, предполага, че е бил по-напреднал когнитивно от най-ранните птици, но по-малко от днешните птици.

Navaornis проявява някои уникални характеристики като вестибуларен апарат, органът за равновесие във вътрешното ухо, е по-голям от всяка друга известна птица.

Запазените вкаменелости от ранните етапи на еволюцията на птиците са малко, заради крехкостта на костите на птиците. Уникалността на бразилското откритие е, че този череп е триизмерно запазен, а не смачкан. Фосилът, който включва 80% от скелета на птицата, показва, че тя е била умел летец.

Даденото име на останките "птицата на Нава" е в чест на Уилям Нава, ученият, открил вкаменелостта през 2016 г. в щата Сао Пауло в югоизточна Бразилия.

Navaornis е принадлежала към птичата група enantiornithines, която била във възход през периода Креда, но е унищожена при астероидния удар преди 66 милиона години, който обрича динозаврите, но пощадява птичия род. Това означава, че Navaornis не е прародител на днешните птици, чиито съвременни черти са се развили отделно от тези на предшествениците им.

Клюнът на Navaornis е тънък и деликатен, което предполага, че тя се е хранела с насекоми и семена, които е можела да поглъща цели. Живяла е редом с огромните растителноядни динозаври с дълги вратове и големите месоядни динозаври.