След година на анулирани проекти, повредени турбини и изоставени продажби на лизинг световната офшорна вятърна индустрия вече няма много шансове да постигне високите цели за борба с климатичните промени, поставени от правителствата по целия свят.

Технологията представлява голяма част от правителствените стратегии за напредък на възобновяемата енергия и декарбонизиране на глобалната енергийна индустрия, тъй като може да генерира огромни количества ток в близост до гъсто населени крайбрежни региони.

Това кара компаниите да се оттеглят. Миналия месец "Бритиш петролиум" заяви, че обмисля продажбата на дял в своя офшорен вятърен бизнес, а "Екуинор" по-рано тази година се отказа от инвестиции във Виетнам, Испания и Португалия. Междувременно "Вернова" един от водещите доставчици на турбини в индустрията, не приема нови поръчки.

Световните правителства си поставиха глобална цел миналата година за утрояване на общото използване на възобновяема енергия до 2030 г., нещо, което Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) каза, че ще изисква офшорният вятърен капацитет да скочи до 494 GW до края на това десетилетие от 73 GW в момента.

Генералният директор на IRENA Франческо ла Камера каза пред "Ройтерс", че изоставането в целите е с около една трета, докато три други известни изследователски фирми предвиждат, че светът ще достигне 500 GW от офшорни вятърни инсталации едва след 2035 г.

Правителствата в Европа, Америка и Азия се стремят да подкрепят сектора с национални цели, насочени към привличане на големи световни енергийни компании, които да отворят джобовете си като "Екуинор", RWE и "Ибердрола".

Съединените щати например си поставиха за цел през 2021 г. 30 гигавата офшорна вятърна енергия до края на това десетилетие, но имаха по-малко от 200 мегавата, работещи към май тази година, според Националната лаборатория за възобновяема енергия.

Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън в оставка издаде разрешения за 15 GW проекти, проведе шест продажби на лизинг и разшири данъчни кредити за индустрията.

Но офшорната вятърна енергия в САЩ е притеснена, че новоизбраният президент Доналд Тръмп ще изпълни обещанието си от предизборната кампания да разруши напредъка на индустрията, вероятно чрез спиране на търговете за наем.

.

Компанията за енергийни изследвания Rystad очаква Съединените щати да постигнат по-малко от половината от целта си за 2030 г.

Карл Флеминг, партньор в адвокатската кантора McDermott Will & Emery, който съветва Белия дом относно политиката за възобновяема енергия, каза пред "Ройтерс", че САЩ ще пропуснат целта си, независимо кой е в Белия дом.

В Европа Петра Мануел, анализатор на офшорна вятърна енергия в Rystad, очаква страните с най-високи цели за офшорна вятърна енергия - Обединеното кралство, Германия и Нидерландия, да постигнат около 60% до 70% от своите цели. Страните с по-малко амбициозни цели като Белгия, Дания и Ирландия също няма да успеят.

Индустриалната търговска група WindEurope заяви, че очаква ЕС да разполага с 54 GW офшорни вятърни мощности до 2030 г. - около половината от обещаните 120 GW от държавите около Северно море.

Еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон каза пред "Ройтерс", че не могат да бъдат изключени закъснения в постигането на целите, макар никоя държава да не е официално обявила това.

Великобритания, вторият по големина пазар на офшорна вятърна енергия след Китай, също ще пропусне целта си от 60 GW до 2030 г., смята Деймиън Захлод, управляващ директор на разработчика на офшорна вятърна енергия EnBW Generation UK. Великобритания проведе своя най-добре финансиран търг досега през септември, като добави споразумения за 4.9 GW. Но бъдещите търгове ще изискват много по-големи обеми, за да достигнат навреме обещаните 60 GW.