Руските фермери казват, че ще сеят по-малко пшеница след тежките загуби тази година, преминавайки към по-доходоносни култури като грах, леща или слънчоглед.

Такива решения ще имат пряко отражение върху глобалните цени на пшеницата и инфлацията в големи купувачи като Египет, тъй като Русия е най-големият износител на зърно в света. Тя е и основният фактор в определянето на цените в т.нар. Черноморски зърнен пул, към който принадлежи и България.

Тенденцията представлява предизвикателство за плана на Владимир Путин да разшири износа и да затвърди позицията на Русия като селскостопанска суперсила, давайки ѝ по-голямо международно влияние на фона на конфронтация със Запада заради действията й в Украйна, коментира "Ройтерс".

Въпреки че Русия изнася пшеница с почти рекордно темпо през последните месеци, експортът се очаква да се забави поради лоша реколта и ограничения на износа, насочени към удържане растежа на вътрешните цени, включително очаквано намаляване на експортната квота с две трети от януари 2025 г. .

Във ферма в района на Омск в Сибир, която беше засегната от проливен дъжд по време на пика на сезона на прибиране на реколтата, фермерът Максим Левшунов се възползва от рядък слънчев ден, за да събере това, което остава в полетата, разказва "Ройтерс".

Той се смее, докато взема житни класове, поникнали рано поради влагата. Сега повечето от неговите култури са подходящи само за храна на животни, което означава, че фермата ще получи малка част от цената, на която се е надявала.

Тъй като тазгодишната кампания за прибиране на реколтата приключва, руските фермери оценяват загубите си от изключително лошото време и обмислят следващите си стъпки на фона на намаляващите маржове на печалба от пшеницата, основният селскостопански износ на Русия.

Министърът на земеделието Оксана Лут се пошегува, че фермерите може да се молят на свети Илия, покровител на времето в Русия, за подобряване на условията за зимните култури. Шегата не се хареса на производителите, които обмислят по-прагматични варианти.

Някои казват, че вече са решили да сеят по-малко пшеница през следващата година. Други чакат да видят как ще се представят световните цени на пшеницата през следващите няколко седмици, преди да вземат окончателно решение.

Нарастващите разходи за оборудване и гориво, високите износни мита, повишаващият се референтен лихвен процент, който достигна 21% през октомври, докато централната банка на страната се бори с инфлацията, и премахването на някои селскостопански субсидии, също намалиха маржовете на печалбата.

Лисовски твърди, че високото експортно мито за зърнени храни, въведено през 2021 г., както и нарастващите транспортни разходи за региони без пряк достъп до морски пристанища, също са фактори за ниските маржове. "Затова от днес фермерите не сеят зърно не поради есенната суша, а защото чакат да видят каква ще бъде цената и все още не са взели решение", добави Лисовски, имайки предвид пролетната сеитба на пшеница.

В най-плодородния Краснодарски регион на Русия рентабилността на пшеницата все още е около 10%, но някои големи местни ферми също обмислят промяна на стратегията, тъй като сушите стават все по-тежки всяка година.

Нишевите култури имат потенциала да се превърнат в нови успешни износни начинания със съюзниците на Русия сред страните от БРИКС, подпомагайки правителството в постигането на целта на Путин за увеличаване с 50% износа на селскостопански продукти до 2030 г.

Русия изпревари Канада тази година като най-големият износител на грах за Китай, докато регулаторите в Индия, водещият вносител на леща, използвана за производството на даал, основна храна за милиони хора, дадоха зелена светлина на руския внос.

Русия се гордее с това, че е най-големият износител на пшеница в света, като по-старото поколение си спомня недостига на храна от съветската епоха и унизителния внос на зърно от врагове от Студената война като САЩ и Канада.