COP29: Възможно ли е финансово споразумение за субсидии за климатичната криза
На световния форум за климата на ООН COP29 в Баку темата за парите е водеща в дискусиите в изтичащите часове на двуседмичния форум и опитът за финално споразумение.
Страните имат задачата да се споразумеят за нова финансова цел, за да помогнат на развиващите се страни да се справят с пагубния ефект на глобалното затопляне и промените на климата, като за целта според ООН може да са нужни 1 трлн. долара до края на десетилетието.
Първоначелен проект предвижда цел за 250 млрд. долара годишно в подкрепа на развиващите се страни до 2035 г. Средствата ще бъдат набирани от множество източници - публични и частни, двустранни и многостранни, включително алтернативни източници, се посочва в документа.
Същевременно страните в света продължават да харчат трилиони долари и да поддържат производството и използването на изкопаеми горива, като субсидират цената на производство на петрола.
През 2022 г. в света са похарчени над 1.5 трлн. долара за субсидии за изкопаеми горива като въглищата, петрола и газа, показва доклад, публикуван през септември от американския институт Earth Track, който проследява субсидиите в ущърб на околната среда. |
В Бразилия лъвският дял на подкрепа от правителството отива за субсидиране на изкопаеми горива вместо за ВЕИ, заяви Елена Спиритус, ръководеща прехода към ВЕИ в WWF.
"Това е причината, поради която изкопаемите горива продължават да се използват, така че ВЕИ нямат това конкурентно предимство", заяви още Спиритус на COP29.
По думите й, въпреки че на форума не се споменават изрично субсидии, не е възможно да се осъществи преход от твърдите горива към ВЕИ без повече вложения и субсидии в тази сфера.
Вече на няколко климатични форума на ООН бяха отправени ред призиви за спиране на субсидиите за изкопаеми горива.
Срещата на Г-20 в Рио де Жанейро тази седмица пое ангажимент да се изключат "неефективните" субсидии в декларация на лидерите, като първият такъв призив бе отправен през 2009 г.
На практика обаче световният напредък е ограничен. Субсидиите упорито продължават да са високи, а намаляването им е трудно заради зависимостта на потребителите от тях.
Нациите от Г-20 отделят близо 1 трлн. долара за субсидии на изкопаеми горива за потребителите през 2022 г., по данни на друг анализ на Международния институт за устойчиво развитие (IISD). |
Правителствата от т. нар. Глобален Юг средно са похарчили 439 млрд. долара на година между 2016 до 2023 г., сравнено със само 10 млрд. годишно, отделени за ВЕИ под формата на публични инвестиции, показва доклад на правозащитната група ActionAid.
Цифрите на субсидиите показват, че световните финанси се движат в грешната посока, като много повече пари се отделят за подгряване на климатичната криза, отколкото да се взимат мерки за преодоляването й.
Дупките в реформата
Стремежът за намаляване на субсидиите за изкопаеми горива в много страни е възпиран от вътрешни икономически опасения за нарастващ дълг или големи разходи за енергия, а не като мярка за справяне с изменението на климата, каза Якоб Сковгаард, старши преподавател в университета Лунд в Швеция.
Опитите да се премахнат субсидиите може да увеличат разходите за транспорт и напояване, което пък ще окаже влияние върху работниците и по-бедните, освен ако не се вземат мерки за тяхната защита.
"Всеки опит за реформа или премахване на субсидии може да се окаже твърде спорен", заяви той.
Протести срещу увеличаващите се цена на горивата избухнаха в Ангола и Нигерия, където задлъжнелите правителства се опитват да орежат субсидиите. Така политиците избягват да предприемат по-нататъшни непопулярни икономически мерки.
Масовите протести, които свалиха премиера на Бангладеш Шейх Хасина през август тази година, бяха провокирани от високите цени на горивата, които засегнаха малкия бизнес, фермерите и потребителите.