Преди месец и половина Газа за кратко отново привлече световното внимание, след като Израел се върна с танкове и удари в Северна Газа дни след като се върна в Ливан. След 100 хил. (или повече) разселени и 1000 - 2000 убити (колкото и от тях да са били въоръжени) палестинци в тази нова фаза от битката с ислямисткото движение "Хамас", расте тревогата в арабския свят, на Запад и в самия Израел.

Визия за бъдещето на опустошената ивица след войната с 43 хил. убити няма. Над 100 израелски заложници, десетки от които вероятно мъртви, не са върнати.

Палестинците се опасяват, че добила известност като "план на генералите" идея означава да бъдат или прогонени, или уморени от глад и убити в домовете си.

Но "План на генералите" има; създателят му наскоро го защити публично в отговор на критична статия, която допуска, че той може да нарушава международното право. Отговорът дали Израел го осъществява дословно или не не облекчава страданието на палестинците, но действията на армията много приличат на него.

Но докато точните намерения на премиера Бенямин Нетаняху остават загадка, а преговорите с "Хамас" отново са застинали в прехода между Джо Байдън и Доналд Тръмп, дори само начинът на говорене по темата в публичното пространство дава аргументи на критичните към властта, които виждат безизходица. Опасяват се, че разговорът за бъдещето се свежда (поне докато Тръмп не влезе в Белия дом) до "тотално изкореняване" на "Хамас", а от него отсъстват палестинците.

През април 2024 г. ген. Гиора Айленд, бивш ръководител на Съвета за национална сигурност, критикува подхода на Израел към войната, включително неизползването на хуманитарните помощи като коз (според него) срещу "Хамас". Планът му (подкрепян и от други военни) включва:

Според плана само военният натиск може да доведе до желаните резултати: досегашната стратегия на сдържане, предприета от 7 октомври, се е провалила.

Целта, изкореняване на групировката (включително ако бойците се предадат), може да отнеме много време. Към момента на обявяване на плана броят на останалите в севера възлизаше на 300 - 400 хил. души (или повече).

Израел така и не е одобрявал официално плана, макар някои в кабинета да са отричали да се работи по него. През септември Нетаняху само прояви интерес.

Миналата седмица израелски източник на американската арабскоезична медия "Ал Хурра" отрече армията да прилага "план на генералите". От месец и половина обаче голяма част от израелските действия следват гореописаната логика.

На 6 октомври започна интензивна операция; цяла Северна Газа стана зона на бойни действия; през май "Хамас" се бе върнала там след предишната сухопътна операция на армията. Цивилното население бе призовано да напусне. Последваха ден по-късно конкретни евакуационни заповеди: в Джабалия, в Бейт Ханун, Бейт Лахия, с точни инструкции за стигане до хуманитарната зона, известна като Ал Мауаси.

През следващия месец се добавяха нови евакуационни райони, вместо (както се предлага в плана) да се даде около седмица за евакуиране. Бомбардировките в някои райони зачестиха; при един от най-смъртоносните удари по блок в Бейт Лахия загинаха 93-ма души.

Силно бяха ограничени и доставките на помощи.

Различни източници дават различни числа.

Много от останалите няколкостотин хиляди палестинци отново бяха разкъсани между страха от бомбардировките и познатите призиви на "Хамас" да не напускат домовете си. Битува страхът от трайно изселване, дълбоко вкоренен в палестинското съзнание.

Не помогнаха бомбардировките в близост до евакуационни маршрути, за които съобщаваха медии. Както обобщи "Канал 13" преди месец, "армията опитва да изтика 200 - 300 хил. души южно от Джабалия, а "Хамас" - да попречи".

Най-малко 100 - 130 хил. са все пак напусналите според ООН; или повече, ако според армията само до началото на ноември от Джабалия са се евакуирали 55 хил. души за няколко седмици. Положението на оставащите представител на международната организация описва с думите: "Обсада в рамките на обсада в рамките на обсада."

Оставащите само в Джабалия, Бейт Ханун и Бейт Лахия обаче може да са над 100 хил. (без град Газа, където всъщност са отишли голяма част от палестинците вместо в претъпканата зона Ал Мауаси), но може и да са много по-малко (10 хил. според "Ал Хурра"). Към средата на октомври под обсада са били 200 хил. души.

Израелската армия повтори многократно, че те не могат да се върнат преди края на войната. Същият източник на "Ал Хурра" смекчи посланието: армията очаква разрешението за връщане на палестинците, когато операцията свърши. Помощи ще се доставят на юг; не и на север, просто защото няма хора.

Израел опитва да отцепи град Газа от останалата северна част, да се прекъснат връзките в мрежата на "Хамас", да изолира бойците на групи, пише "Ню Йорк таймс". Съгласно досегашните схващания във войната трябва да действа, без да задържа земя.

Приложимо ли е това, ако се следва "Планът на генералите"? Както коментира в разговор с "Дневник" бившият главен съветник на израелския премиер Шимон Перес - Нимрод Новик, при липсата на план за Газа военните, без други инструкции, постепенно се приплъзват към окупация.

Ген. Гиора Айленд призовава окупацията да стане официална, докато не бъде ликвидиран врагът и докато не се постигне съгласие с чужди партньори за бъдещата сигурност на ивицата.

Ако се съди по реакции на хуманитарни организации, действащи на терен, най-видимият ефект от израелската операция на север идва от рязкото ограничаване на потока помощи.

Панел, подкрепян от ООН и СЗО, предупреди миналата седмица: "Има голяма вероятност да предстои глад в райони от северната част на ивицата Газа."

Седмица след началото на кампанията в Северна Газа САЩ дадоха на Израел 30-дневен ултиматум (който сами пренебрегнаха) да подобри достъпа до хуманитарни доставки или да рискува спиране на военни помощи. Израел ги послуша само частично.

Очаквано в близкоизточни медии се говори за "риск от геноцид" или "път към етническо прочистване". Базираният в Лондон "Ашарк ал аусат", саудитска собственост, традиционно не пести критики и към "Хамас", но пред вестника палестинец в един от засегнатите от евакуацията квартали изразява мнението си:

Друг казва, че предпочита да умре на север, не да се мести на юг.

Критичният към израелската власт "Аарец" вижда "план за повторно заселване" в напълно опустошени райони. "Израел се готви да задържи района" временно; но "знаем, че в армията нищо не е по-постоянно от временното", а статуквото окуражава заселническите стремежи на крайнодесните партньори на Нетаняху, пишат Амос Харел и Янив Кубович.

Както смята и бившият израелски офицер (споменат и от Флайшман) Арон Брегман, планиращите "Плана на генералите" не мислят за изграждане на селища в Газа, но го предполага обичайната израелската динамика, след като Северна Газа опустее и бъдат изградени военни бази.

Това става, докато специален комитет към ООН се опасява в годишния си доклад, че Израел "използва глада като оръжие" и говори за "възможността за геноцид в Газа", за който напомнят политиките и практиките на Израел. Споменатият "Аарец" допусна, че прилагането на "Плана на генералите" би било военно престъпление.

Айленд, участник във войната от Йом Кипур (1973 г.) и ливанската от 1982 г., сам реагира на публикацията. "Да обсаждаш врага на Израел, не е военно престъпление", се казва в заглавието. Изтъква, че още през пролетта отхвърлял подхода на армията досега. Настоявал за почти херметична блокада на Газа (като в началото на войната или при единствената успешна сделка за заложниците: два камиона да влизат дневно), докато "Хамас" не склони на условията на Израел.

И, най-важното, да се задържи територия като временно решение.

Айленд настоява, че в блокадата и спирането на доставките на "врага" няма военно престъпление. Но той изхожда от предпоставката, че няма "невинни" палестинци в Газа - нещо, за което Западът, арабите и части от израелския елит и общество дълбоко се разминават. Нещо повече, ООН и Червеният кръст възприемат Израел като "окупационна сила" в Газа, а и тя е де факто инфраструктурно и икономически зависима от Израел и това създава отговорности. Отказването на достъп до помощи и насилственото военновременно изселване се смятат за незаконни според международното право. И правят тезата на Айленд, особено пред Европа, силно оспорима.

В предишно интервю за "Таймс ъф Израел" Айленд се защити и с думите, че врагът може да бъде уморен от глад, ако преди това са създадени коридори, през които цивилните да напуснат, и той предлага точно това. Остава споменатият проблем: много цивилни не могат или се страхуват да избягат.

Израелската армия отрича да действа по "Плана на генералите", но се опасява, че след главозамайващите успехи с убийствата на двама лидери в "Хамас" (Исмаил Хания и Яхия Синуар) и един в "Хизбула" (Хасан Насрала) и тежки удари по капацитета на групировките войната се изчерпва и след завършване на още няколко задачи е най-добре да се върви към спиране на огъня. По-добри резултати не са гарантирани, рискът за заложниците и военните расте.

Израелското общество също призовава за край на войната. Проучване на "Канал 12" от петък показа, че 69% от респондентите избират заложническа сделка пред продължаване. И в събота в Тел Авив имаше митинг с това искане; Бецалел Смотрич, крайнодесният финансов министър, заяви, че войната продължава до "заличаването" на "Хамас".

Това ли е посоката на политическия елит? Нетаняху, за когото Международният наказателен съд издаде заповед за арест редом с уволнения му министър на отбраната Йоав Галант, често бива обвиняван, че не приключва войната, за да не се разпадне коалицията му с крайнодесни партньори, когато Палестинската власт се върне в Газа.

Има и много критици на критиците. Необявената цел на войната всъщност е създаване на нова реалност в сигурността и отслабване на Иран и прокситата му, тъй като войната от 7 октомври, след зверствата на "Хамас", е екзистенциална, пише Центърът за стратегически изследвания "Бегин-Садат". Т.е. Израел не може да позволи "терористични армии да съществуват на границите му и да чака да нападнат" и първо трябва да "премахне заплахата, а едва след това да уточни въпросите на "следващия ден". Много от коментаторите, които критикуват с думите, че Израел няма ясен план, показват късогледство.

Аргументът почива на схващането, че организации като "Хамас" и "Хизбула" могат да бъдат напълно смазани. По този въпрос в експертните среди никога не е имало едно мнение. А партньорите на Израел, от САЩ и Европа до работещите отблизо с него арабски страни, се опасяват, че опитите за това само ще създадат вакуум във властта и ще подхранят радикализацията.

От курс към окупация и военно управление на Газа и удар по международната легитимност на Израел впрочем се опасяват и в INSS, мозъчният тръст, с който работи Айленд след кариерата си в армията. И наричат неоснователно твърдението, че тъкмо спирането на потока помощи способствало първата сделка за заложниците.

Индикация дали ще бъдат окупирани части от Газа може да е решението за разпределяне на споменатите хуманитарни помощи. Те, както отбелязва и центърът "Бегин-Садат", са пример за наглед неразрешимата дилема. Ако Израел ги разпределя, де факто ще управлява Газа, а не иска това. Ако не го направи, разрешава на "Хамас" да контролира и помощите, и населението. Анализът предпоставя, че властта на "Хамас" може да се подкопае, но колко ще отнеме? Ако "Планът на генералите" действително се прилага и Израел де факто окупира територии, дилемата може да бъде разрешена, но по начин, който Тел Авив едва ли желае. Израел работи по "среден път": мисли да наеме частна компания за сигурност за разпределяне на помощите.

В пропалестински настроени държави като Испания и Ирландия битува и подозрението, че Израел бърза да създаде статукво на терен до началото на втория мандат на Тръмп. При цялата му непредвидимост и въпреки избора на отчетливо произраелски кадри в администрацията (Марко Рубио, Елиз Стефаник, Майк Хъкаби), никой не може да гарантира (не и след срещата на Илон Мъск с посланика на Иран в ООН), че новата администрация във Вашингтон ще е зад Израел толкова непоколебимо, колкото първата на Доналд Тръмп.

Дори "Планът на генералите" да не е задействан в чистия си вид, сегашните стъпки на Израел тревожат някои критици на властта с посоката си. Израел ще плати "с кръв" за неуспеха да осигури алтернатива на "Хамас", каза миналата седмица Йоав Галант, а начините за ново разпределяне на помощи, които се предлагат, са само евфемизъм за военно управление на Газа.