Румъния ще опита тази седмица да избегне "български сценарий"
Румъния навлиза в деликатен момент, който ще определи какъв модел ще следва управлението ѝ, а това може да се окаже съдбоносно за доста години напред. Един такъв модел, който страната ще опита да избегне, е българският, каза Мариус Гинча, специалист по сигурността.
В първия ден след неделните парламентарни избори трябва да се случат няколко важни неща:
- ЦИК трябва да обяви резултата от нареденото от съда повторно преброяване на гласовете от първия тур на президентските избори.
- Съдът трябва да съобщи дали касира първия тур от този вот и ако не го направи, ще са ясни двамата кандидати, които отиват на балотажа в неделя.
- Ще са ясни официални резултати от неделното гласуване за двете камари на парламента, включително с гласовете от чужбина, които снощните прогнози не отчитат.
Конституционният съд още не е валидирал резултата от първия президентски вот, поради което официално не са ясни двамата претенденти, отиващи на балотаж, и на никого не е разрешено - на Джорджеску и Ласкони включително - да води предизборна капания.
Румънците запазиха шанса националистите да не влязат във властта
Първата картина за състава на бъдещия парламент снощи показваше, че около 60-70% от избирателите са гласували за продължаване на проевропейския курс. При повече от половината преброени бюлетини четирите партии от тази група имаха над 56% за долната камара и повече от 57% за Сената.
Но една трета или малко повече са застанали зад популистки националистически и крайнодесни формирования. Такава е например Партията на младежите (POT), вече разпознавана като организацията на почти непознатия Калин Джорджеску, победил на първия тур от президентските избори. Тази "партия" няма политическа програма, разпространява конспиративни теории и послания срещу Запада, глобализацията, абортите и ваксините.
Четири сценария, зависими от това кой ще е президент
Ден преди парламентарните избори Гинча, който работи в университета ETH в Цюрих и в Института на Европейския университет във Флоренция, описа за в."Адевърул" четири сценария за Румъния според това кой ще управлява и кой ще е президент. Той изтъква колко съдбоносно важен е парламентарният вот и ги нарича български, чешки, полски и молдовски.
Български сценарий
- Много фрагментирана законодателна власт с три политически блока: суверенисти - системни - либерално-прогресивни представители. Рискуваме политическа криза, от която трудно можем да излезем, посочва Гинча. "България страда от дълбока политическа криза, която започна през 2021 г. и продължава и до днес. Българите имат средно по един тур предсрочни избори на всеки шест месеца. Освен това от 2017 г. Румен Радев е проруски и антиамерикански президент. "Това ще доведе до политическа нестабилност, защото ще бъде много трудно да се сформира кабинет на парламентарното мнозинство. Търкания и падане на правителствата е достатъчно условие за "български сценарий", независимо кой ще се окаже президент", казва той.
Чешки сценарий
- С президент Калин Джорджеску - по-добър сценарий от българския, но не идеален. Чехите имаха 10 години (2013 - 2023 г.) евроскептик и антизападен държавен глава в лицето на Милош Земан, опитващ да задълбочи отношенията с Китай и да се отнася приятелски към Русия. Проевропейските сили могат да сформират кабинет, който да изолира и ограничи антизападните тенденции на един евроскептичен и проруски президент. Но в румънския случай президентът има повече власт от този в Чешката република.
Полски сценарий
- Със силно евроскептични, но не и антизападни, позиции "Право и справедливост" управлява през 2015 - 2023 г., предизвика конституционната криза и политиката, свързана с "реформата" на съдебната система, доведе до широкообхватни конфликти с Европейската комисия и ерозията по повод върховенство на закона в Полша. Насърчаваше социално дълбоко консервативен, националистически и антируски наратив. Румънският вариант, ако Джорджеску победи, би бил по-скоро проруски и дълбоко антиукраински заради кабинет на крайната десница. Това е сценарият на ужасите за прозападната ориентация на Румъния.
Молдовски сценарий
- Най-добрият за Румъния, с прозападни президент и правителство. Но да се реализира е нужно Елена Ласкони да победи на балотажа за държавен глава и коалиция от проевропейски партии да осигури стабилно управляващо мнозинство. Борба със засилени систематични действия за дестабилизация и прозападна ориентация на страната, финансирани и поддържани от руски и проруски актьори и олигарси. Такава кампания, изглежда, вече дава резултати сред живеещите в чужбина, които няколко пъти обръщаха вътрешните резултати в полза на проевропейски сили.
Дясноцентристкият кандидат Ласкони критикува това, че двама маргинални претенденти за президентския пост вкараха в политическия сблъсък съда, и настоява, че много по-добре е популистите и екстремистите да бъдат побеждавани в урната с бюлетини, а не в съдебна зала. Снощи тя каза, е по нейни данни щe се окаже, че е победила с около 200 хил. гласа преднина.
Ако днес съдът касира президентския вот, новите дати за прегласуване вероятно ще са 15 и 29 декември.
| Сериозна е неяснотата на кого от двамата повече биха се спрели румънците. Проучване на Ara, публикувано в събота, показа преднина за Елена Ласкони от 29-31% подкрепа (срещу 15-16% за Джорджеску), но и голям дял (29%) не са решили за кого да гласуват на балотажа и други 25% са предпочели да не отговорят. |
Преговорите за ново правителство
Сержду Мовиментою, професор по международни отношения във френски университет, коментира в неделя, че единственото решение е четирите проевропейските партии - социалисти, либерали, дясноцетристите от USR и партията на етническите унгарци (UDMR), да загърбят различията си и да сглобят новото правителство.
Това няма да е лесно, включително защото на 2 декември имаше видимо антиправителствен вот и двете управляващи партии изгубиха между 2 и 9 процентни пункта подкрепа спрямо предишните избори. Водещата по резултати социалдемократическа партия е с временен лидер, след като премиерът и партиен генерален секретар Марчел Чолаку подаде оставка, защото стана първият от 1989 г., който не е стигал до балотаж.
Евентуална широка коалиция ще има и разногласия по мерките за овладяване и намаляване на бюджетния дефицит - 8% от БВП, най-големият в ЕС.
От 2020 г. страната е в процедура на ЕС за прекалено висок дефицит и в края на октомври представи на Европейската комисия план, заемащ 7 години, за това как да го намали до не повече от 3%. Така че новият парламент ще се занимава с бюджета за 2025 г. и фискалната консолидация, защото рейтингови агенции и анализатори очакват мерките да включват повишаване на данъци, а те трябва да се гласуват от депутатите. И още:
- Не остана много време за използване на милиардите евро по Пална за възстановяване и устойчивост, по който всички плащания трябва да приключат в края на 2026 г. Румъния, подобно на България, има за одобряване реформи, които да отключат предвидените средства по ПВУ.
- Нужен е напредък и за по-доброто използване на кохезионните фондове на ЕС.
- Фискалната консолидация е ключова за достъп до близо 70 млрд. евро до 2027 г.
"На социалдемократите ще им отнеме няколко дни да заемат позиция и ще изчакат да бъдат ухажвани", каза политическият коментатор Раду Магдин, цитиран от "Ройтерс" "Коалиция с центристки партии е по-вероятна, отколкото с екстремисти. И много зависи от това кой ще стане президент."
По закон държавният глава провежда консултации с парламентарните партии и определя министър-председател, който да опита да състави правителство и програма за управление, за които да получи доверие от депутатите.