Някога Русия, Иран и "Хизбула" спасиха сирийския президент Башар ал Асад от рухване на режима му насред гражданска война, в която се впуснаха външни играчи, но властта му накрая изглеждаше непокътната. Въпросът кой ще го спаси, докато възходът на известните като джихадисти (смекчаващи позициите си от години) "Хайят тахрир аш Шам" продължават офанзивата си след светкавичното овладяване на Алепо - град, загубен от опозицията преди 8 години.

Изглежда, ХТШ подготвя операцията от седмици и то не без помощта на съюзени, но и на несвързани с нея, сирийски сили. Дали са очаквали толкова бърз успех в Алепо? Не е известно, но успехът им показва промяната в Сирия почти 14 години след като протести прераснаха във война, Русия и Иран се намесиха на помощ на президента Башар ал Асад, Турция подкрепяше бойци, които да го свалят, и проведе няколко операции срещу сирийските кюрди на север, а САЩ избраха последните за свой основен поддръжник срещу "Ислямска държава" и още държат стотици военни на североизток.

Как се стигна дотук? В Иран говорят за "израелско-американски" или "израелско-турски" план за Сирия, тъпчат банкноти, знамена и изображения на лидери на протест пред посолството на Техеран в Анкара днес, но обяснението вероятно е по-дълго (дори медии, близки до режима в Техеран, не го крият). Събития извън Сирия, обхващащи региона, в момент на смяна на властта в САЩ, забъркаха перфектната буря, причинило най-значимото събитие на фронта в Сирия от четири години и половина.

Уязвимостта на Асад днес не просто обяснява зашеметяващия успех на бунтовниците, а и повдига въпроси за бъдещето на властта в Сирия, дори да не я обрича незбежно на крах.

Ливанската шиитска групировка и създалият я Иран се намесиха във войната в Сирия през 2012 г., за да защитят Асад от бунтовниците, предимно сунити. Още оттогава обаче Израел водеше т. нар. война между войните - атаки по техни цели (в крайна сметка те обявяват Израел за смъртния си враг) на сирийска територия, отговорност за които официално не поемаше.

Тъкмо "Хизбула" помогна на Асад да отвоюва Алепо през 2016 г.

Конфликтът с "Хизбула" седем години по-късно, ескалирал покрай войната с "Хамас" в Газа, промени не само подхода на Израел към "войната между войните" в Сирия (през септември бе съобщено за изключително дръзка операция на спецчасти в Сирия срещу обект за производство на ракети на "Хизбула на 40 км северно от ливанската граница). Той принуди групировката да изтегли част от бойците си от съседната страна, за да се фокусират върху Южен Ливан.

Самите бойци от ХТШ посочват изтеглянето на "Хизбула" като една от причините да се сблъскат с толкова слаба съпротива от проправителствените сили в хода на изненадващата си офанзива към Алепо. Дори не е гарантирано, че крехкото примирие между Израел и "Хизбула", обявено миналата седмица, ще издържи, на фона на съобщения за нееднократното му нарушаване, удари с дронове, предупредителни изстрели от двете страни (последният случай е от тази вечер).

Едва ли нещо илюстрира опортюнистичното решение на ХТШ да действа пред отслабването на "Хизбула" по-добре от интервюто на анонимен бунтовнически командир в Сирия през израелския "Канал 12". Той дава да се разбере, че има връзка между израелските действия в Ливан и тези на бойците - в Сирия: "Видяхме споразумението (за примирие - бел. ред.) с "Хизбула" и разбрахме, че това е моментът да освободим земите си."

С други думи, "Хизбула" трудно ще се притече на помощ, както преди.

Без Москва и Техеран режимът на Асад трудно щеше да премине през бурята на кървавия конфликт, в който загинаха стотици хиляди сирийци, макар ООН да спря да брои още през 2024 г. заради проблеми с проверката на информацията.

Русия обаче воюва почти три години в Украйна. Преди това, в началото на десетилетието, тя имаше капацитета и вниманието за сложен танц с Турция и свързаните с нея бойци северно от зоната на контрол на ХТШ; през март 2020 г., след първата пряка операция на Анкара срещу режима на Асад, президентите Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган договориха пауза в сражения, които още преди тази операция бяха тласнали нова вълна сирийци към турската граница. В следващите три години и половина липсата на големи териториални промени създаде илюзията, че конфликтът е спрял.

Иран насочи вниманието си към "Хизбула" в Ливан, оказваше най-малкото дипломатическа подкрепа на "Хамас" в Газа, бе обвиняван в трафик на оръжия към Западния бряг. За близо 14-те месеца война в Газа и, на моменти, на други фронтове се оказаха под въпрос основните средства за възпиране на ислямската република в Близкия изток: посредниците като "Хизбула" и ракетният арсенал. Това го тласна едновременно към дискусия трябва ли да се ускори създаването на атомна бомба и сигнали, че желае диалог (за проваленото споразумение за иранската ядрена програма), отправяни и към Европа, и към САЩ.

Пред Си Ен Ен съветникът на Джо Байдън за националната сигурност Джейк Съливан заяви, че неслучайно бунтовниците атакуват тъкмо сега: така се възползват от новата ситуация, в която Русия, Иран и "Хизбула" са отслабени и разсеяни.

Иранският външен министър Абас Аракчи посети Сирия в неделя, за да демонстрира подкрепата си за Асад; в социалните мрежи се появиха и изображения как той яде шауарма в ресторант в Дамаск, като сигнал за "нормалността" в сирийската столица ("Незабравима нощ в Дамаск", започва публикацията му на арабски по-долу), преди да отлети за Турция. Не е известно обаче каква помощ може да окаже Техеран в момента, нито до каква степен Дамаск я желае. Русия, която смени командира на руските си сили в Сирия, нанася въздушни удари, но най-важно за нея ще е да защити военните си обекти в района.

Впрочем Асад не се включи в мобилизирането на "Оста на съпротивата" срещу Израел, след като терористичното нападение на "Хамас" с 1200 жертви на 7 октомври 2023 г. доведе до опустошителната война в Газа. Сирийският лидер стоеше безучастно дори когато Израел нанасяше удари по цели на "Хизбула" и бомбардира ирански дипломатически комплекс през април (и доведе до промяна на играта между Техеран и Тел Авив).

Турция подкрепя официално части от бунтовниците, които се присъединиха към водената от ХТШ офанзива. Елементите от Сирийската национална армия, пратени като подкрепление, се притекоха на помощ в момента на разнопосочни сигнали в регионални медии за това дали Турция има пряка роля в операцията.

Нейната позиция обаче видимо се промени, след като не бе приета внимателно протегнатата ръка на Ердоган на нормализиране на отношенията (според Анкара), а Асад се оказа разочарован, че Турция не могла да говори открито за проблемите (това заяви Асад пред парламента през август тази година) и че в противен случай страната му дори би отстъпила от условието турските войски да напуснат, за да преговаря. Среща на Ердоган и Асад, за която писаха турски медии през есента, не се състоя, въпреки настойчивостта на Турция да работи със Сирия за създаване на "зоната за сигурност" за връщане на милиони сирийци. "Асад не е готов за нормализиране", бе заключението на външния министър Хакан Фидан пред "Хюриет" в началото на ноември.

Месец по-късно той повтори нещо казано и в интервюто с "Хюриет": на пресконференцията с колегата си Абас Аракчи в Анкара заяви, че власт и опозиция трябва да се помирят. Виновен за офанзивата според него е Дамаск, защото отказал да разговаря с подкрепяната от Турция опозиция.

Негов заместник заяви в петък, че Турция предупреждавала за риска от ескалация и правела всичко възможно да се избегне още по-голям конфликт.

Те показват и че Турция, изглежда, е сметнала за подходящо да приключи споразумението с Русия за управление на напрежението в региона в момента на отслабването на "Хизбула" и Иран, пише Джихад Язиги, главен редактор на The Syria Report. Промяната в позицията, за която той говори, следва и ескалация между режима и опозицията на северозапад, довела до цивилни жертви и дала формален повод на ХТШ да нападне.

Друга експертна оценка сочи, че Турция вероятно е одобрила операцията, но освен че не е оказвала подкрепа в планирането, е подценила възможностите на ХТШ.

Изблици на недоволство срещу Асад има неведнъж в последните години; той често бива обвиняват, че дори след относителното си стабилизиране не успява да подобри живота на населението. "Ню Йорк таймс" писа, че Асад съзнавал уязвимата си позиция покрай неволите на съюзниците си и изтеглил част от силите си в райони, контролирани от бунтовниците на северозапад.

Не на последно място е състоянието на армията, където мобилизацията среща отпор и вълна от дезертьорство. "Най-малко изненадващото" за следящите Сирия сериозно в последните години е състоянието на бойния дух и способностите на сирийската армия и това се отнася и за държавните институции, отбелязва още Джихад Язиги.

Тъкмо в този период преди встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент втори мандат, в началото на работата на новата Европейска комисия, насред изпитанията пред основните сирийски съюзници, режимът в Дамаск се оказа пред изпитание, но и - ако се съди по скорошни публикации - може да се изправи и пред нови възможности.

САЩ и Обединените арабски емирства са обсъждали помежду си възможността да свалят санкциите срещу Асад, наложени заради погрома на протестите през 2011 г., ако се откъсне от иранското влияние и пресече маршрутите за доставки на оръжие за "Хизбула", казват за "Ройтерс" петима запознати с въпроса източници. Разговорите са се ускорили в последните месеци предвид евентуалното изтичане на действието на санкциите срещу Сирия, наложени от САЩ на 20 декември и от кампанията на Тел Авив срещу мрежата на Техеран. Известно до момента, от публикации в ливански медии, бе само че Израел е предлагал свалянето на американските санкции срещу Сирия.

При това разговорите са отпреди офанзивата в Алепо. Според същите събеседници на агенцията обаче напредъкът на бойците е тъкмо сигналът за слабостта на Асад, от който инициативата на Емирствата и САЩ се опитва да се възползва. Ако обаче Асад все пак приеме иранска помощ за контраофанзивата, задачата може да се усложни.

Това става в момент, когато ирански медии питат защо Асад посети Москва миналия месец, но не и Техеран, а в някои израелски и западни издания се споменава възможността за мълчаливо съгласие между Тел Авив и Дамаск за ударите по инфраструктурата на иранците в Сирия и по елементи на "Хизбула", които бяха нанасяни от Израел в хода на 14-месечния, прераснал в сухопътна операция конфликт. Едно от изданията, близки до Революционната гвардия, дори допуска, че върху Сирия може да се оказва натиск да завие на запад и да се откъсне от Оста на съпротивата.

Неизвестна е съдбата на тази инициатива по време на втория мандат на Тръмп, но първите сигнали ще дойдат още преди да е встъпил в длъжност, ако САЩ не подновят санкциите преди 20 декември. Междувременно Асад ще трябва да реши на кого да разчита, за да си подсигури по-добро бъдеще, каквото и да стане на фронта.