Румъния като бойно поле между Европа и Русия, червена лампа за непредвидимите рискове от "Тикток" в демокрацията... изненадващият резултат на крайнодесния Калин Джорджеску на президентските избори разпали въображението на Запад и Изток (включително България) и събуди тревога от ставащото в Румъния.

Изборите в Румъния обаче не се свеждат нито до влияние на Русия, нито до "Тикток", нито до почти конспиративните твърдения за политическо инженерство, с което управляващите в опит да спрат противника на Джорджеску Джордже Симион се били престарали. За масово гласуване в полза на толкова изненадващ и непознат кандидат са нужни и масова умора и разочарование от познатите.

Понякога към този избор, обичайно мотивиран от икономиката, а не от политиката, тласка усещане за неудовлетвореност от проблемите и стандарта на живот - и Доналд Тръмп бе избран в миг, когато САЩ вече овладяваха инфлацията, но бе твърде късно новата тенденция да помогне на Камала Харис. В Румъния обаче въпреки икономическия напредък от последните години (или отчасти заради него) икономическите проблеми и разочарованието от напразно обещалите да ги решат не само въпрос на възприятия и парламентарните избори потвърдиха това с възхода на крайнодесните и разширяването на подкрепата им до една трета от парламента.

Намесата отвън е толкова по-успешна, когато по-плодородна почва ѝ предлагат кризите отвътре.

Съюзът за спасение на Румъния да не се опива от резултата си, гласуването за Джорджеску показва разочарованието от цялата политическа класа, каза социологът Джелу Думиника ден след президентските избори. "Част от румънското общество търсеше спасители", след като съюзът на социалисти и либерали "унищожи и малките проблясъци надежда", която таяха румънците към "старите" политически конструкции, продължава. Заради статуквото се насаждаше усещането, че политическото представителство е "бъркотия", а меритокрацията по пътя към държавната служба - само мечта. От думите му се разбра и че идеите на Джорджеску не са анализирани достатъчно, а за да се направи това, думите му трябва да се разгледат внимателно, без осмиване и пренебрежение.

Дана Максим, румънски журналист, не го видя точно като "спасител". "Джорджеску олицетворява точно това, което традиционната политическа класа не е: символ на други времена, "аутсайдер" с месианска реторика, противоречива фигура, която обещава промяна не чрез реформа, а чрез един вид връщане към "същността". Той не предлага конкретни решения, а говори за божествени призвания и национални мисии. Този дискурс, очевидно анахроничен, резонира учудващо добре сред част от румънското общество, хора, на които им е писнало от прагматизма на кариерните политици, написа в. România liberă след вота.

Затова, продължава авторът Дана Максим, електоратът му е пълен не само с изпитващи носталгия по миналото, но и с млади, израснали със социални мрежи, изпълнени с разочарование от демократичните институции. "За тези хора той не е просто кандидат, а протест. Гласуването не е акт на надежда, а на фрустрация."

Зовът за помощ поне отчасти бе чут от управляващите. Временният президент на Националлибералната партия Илие Боложан (заел поста след оставката на бившия премиер Николае Чука от ръководството заради резултатите му на изборите) изпрати следното послание до избирателите на Джорджеску миналата седмица: "Разбирам, че са гневни на политическия свят, от който аз съм част, но просто да гласуваш "против", невинаги е решение." Предупреди, че бъдещото управление и стабилността зависят от предстоящите парламентарни избори.

Парламентарният вот обаче показа, че и без Джорджеску да е в бюлетината, формации, представящи се като противници на сегашната политическа класа и поставящи под въпрос решенията на Румъния, се ползваха с висока подкрепа. Това потвърждава усещането, че наказването на политическата класа продължи и след първия тур на президентските избори.

Путинист, популист, който твърди, че ще направи Румъния отново велика и предлага програма, озаглавена "Храна. Вода. Енергия", Джорджеску твърдеше, че говори от името на "онези, които чувстват, че не са от значение, а всъщност са от най-голямо значение".

Това е важно в страна, която остава една от най-бедните членки на ЕС и в която една 32% бяха изправени пред риск от социално изключване, а медианният доход на домакинствата бе една трета от средната стойност за ЕС. В негативната класация на базата на данни на Евростат, представена в анализ на "Политико" за проблемите на Румъния, страната дори "изпреварва" България, в която 30% са в риск от бедност и социално изключване. Цените растат по-бързо от средните за блока.

Още примери от "Политико". Неравенството расте: дотолкова, че брутният вътрешен продукт на Букурещ е 177% от средния за ЕС към 2022 г., докато този на Североизточния регион е 46% от средния. Здравеопазването е белязано от дълбоки проблеми, образованието не отговаря на нуждите на пазара.

Средната заплата в Букурещ е осем пъти по-голяма, отколкото в румънската област Молдова.

Според проучване на INSCOP Research общо 31% от младежите на възраст между 18 и 24 години са гласували за Джорджеску. Двама събеседници на испанската медия същевременно признават, че почти не са се информирали за кандидатите, още по-малко - за парламентарните избори (репортажът излиза преди вота). Някои от младите предпочитат ясните позиции на крайнодесните по отношение на аборта, миграцията и сексуалните малцинства пред уклончивостта на традиционните партии.

Още данни от Евростат: няма страна в ЕС с толкова много преждевременно отпаднали от училище като Румъния - 16.6% (за сравнение, по този показател българският дял е близо до средния за Европа).

Усещането, което създават младежите, е, че не смятат живота си за добър и не виждат възможности за бъдещето.

Дългата обща граница с Украйна подхранва страховете, които AUR и Джорджеску могат да експлоатират. Според социолога от Фрайбургския университет Дани Санду близостта на Украйна играе роля, продължава "Ел Паис". По-нататък се говори за усещането, че много е направено за Украйна в последните три години, а малко - за румънците. Вярно или не, Калин Джорджеску и Джордже Симион, изглежда, успяха да убедят някои избиратели.

Последният пример на "Политико": Румъния е на 63-то място от 180 страни в изданието на Transparency International за 2023 г. на индекса за възприятие на корупцията. Медийни публикации и правителствени анализи изтъкват "сериозна правителствена корупция" и политически патронаж на всички нива на публичната администрация.

Затова няма изненада, че доверието в румънската политическа система се срива. Но дори когато действия на властта не са законово укорими, след всичко написано досега те могат да предизвикат гняв у румънците.

Дори само образът на управляващите в последните години бе достатъчен за разочарованите.

Премиерът Марчел Чолаку, лидер на наследика на комунистическата партия, летя до Франция на частен самолет, притежаван от закъсала компания за недвижими имоти, за да гледа "Формула 1" със сина си. Дори да е осъществил пътуването с частни пари, румънците бяха провокирани от реакцията му. Първоначално отричаше да е така; остана без ясно опровержение, когато бяха представени доказателствата, и даде да се разбере, че всеки на негово място би си го позволил, ако имаше възможността.

Накрая - дори далеч да не е само заради скандала - социалдемократите на Чолаку постигнаха най-слабия си резултат от 1989 г. насам. Подалият оставка като лидер на партията си Чолаку призна, че гражданите са изпратили "ясен сигнал".

Президентът Йоханис, някога избран изненадващо с много (също в известен смисъл протестни) гласове от многомилионната румънска диаспора през 2014 г. като спасение от разочаровалия мнозина Виктор Понта, често бе определян като арогантен, незаинтересован от проблемите. В последната си реч се извини, признавайки, че е направил грешки.

Президентът успяваше да създаде усещане за разточителство. На румънците често се набиваха на очи и частните луксозни самолети, с които се придвижваше Йоханис: например този, нает от компания в Люксембург, чието ползване според някои медии струва 3.5 млн. евро. Румъния няма президентски самолет от 2010 г. и ако Траян Бъсеску наемаше самолет от националния превозвач, Йоханис наемаше чартърен полет с част от делегацията си, а останалите летяха с редовни пътнически полети. Само през 2022 и първите 2 месеца на 2023 г. той е летял 26 пъти из страната и чужбина, в повечето случаи - със спирки в родния град Сибиу.

Ако усещането у румънците е, че са изостанали спрямо ЕС, казва също пред "Ел Паис" икономистът Дан Попеску, специално Йоханис ни най-малко не помогна това усещане да се промени. "Нищо не направи, само се разхождаше из целия свят, без да донесе никаква полза."