На деца кюрди се отказва правото да учат майчиния език, казват семействата им

На деца кюрди се отказва правото да учат майчиния език, казват семействата им

Невзат Йешилбадан и синът му Мухамед Несрур четат книга на кюрдски в Истанбул, 4 септември 2024 г.
Reuters
Невзат Йешилбадан и синът му Мухамед Несрур четат книга на кюрдски в Истанбул, 4 септември 2024 г.
Предложението на турското правителство за прекратяване на продължилия десетилетия конфликт с кюрдските екстремисти отново постави правата на това малцинство в светлината на прожекторите във време, когато кюрдските лидери казват, че репресиите са повсеместни, а свободите, извоювани преди повече от десетилетие, са ерозирали.
Едно от тях е правото да се изучават два часа кюрдски език в училище. Промяната бе въведена от турския президент Реджеп Тайип Ердоган през 2012 г. като "историческа стъпка" в страна, която някога напълно забраняваше кюрдския език.
Повече от дузина родители, кюрдски политици и образователни експерти казаха пред "Ройтерс", че децата им днес не могат да получат езикови курсове дори в най-големите градове на Турция и не всички кюрдски семейства знаят за правото да ги поискат.
Турските кюрди съставляват около една пета от населението, наброяващи около 17 млн. Кюрдският е майчин език за повечето и правото на образование на кюрдски е едно от основните им искания. Конституцията обаче гласи, че "никой друг език освен турския няма да бъде преподаван като майчин език на турските граждани".
"Правото на кюрдския народ на образование на техния майчин език е от съществено значение за изразяването на тяхната културна идентичност и социално равенство, каза Гулистан Килич Кочигит, председател на прокюрдската партия DEM в парламента. Образованието на майчин език е от съществено значение за мира, равното гражданство и защитата на културните права."
Ключовият съюзник на Ердоган в неговия управляващ алианс направи шокиращо предложение през октомври хвърленият в затвора кюрдски военен лидер на ПКК Абдуллах Йоджалан да прекрати бунта на своята група в замяна на възможността да бъде освободен.
Преди това мирният процес с екстремистите беше започнат през 2012 г., но се провали през 2015 г. и беше последван от ново насилие и репресии срещу прокюрдското политическо движение.
"Незадължителните часове по кюрдски език станаха невидими в училищата след края на мирния процес", каза Ремезан Алън, преподавател в катедрата по кюрдски език и култура на университета "Артуклу" в югоизточната провинция Мардин на Турция. Катедрата е сформирана през 2009 г.
Две от децата на Алън не са имали достъп до кюрдски клас в Диарбекир, град с 1.8 млн. жители в предимно кюрдския югоизток. "Имаше достатъчно заявки, но нямаше учител", каза той.
Попитано за класовете, турското министерство на образованието, което говори от името на училищата, каза, че "е възможно курсът да бъде преподаван, ако са записани поне 10 ученици". То не коментира ситуацията в отделните училища.
Министърът на образованието Юсуф Текин миналия месец отрече държавата да пренебрегва исканията на родителите за уроците или да ги обезсърчава да ги искат. Според него, ако няма достатъчно ученици, това се дължи на бойкота на уроците през 2012 г. от партията - предшественик на ДЕМ, според която два часа не са достатъчни.
Родителите искат децата да учат кюрдски в училище, за да могат да четат и пишат на езика, казват те.
Худай Морарслан, член на синдиката на учителите Egitim-Bir-Sen, който се бори за правата на учителите и образователните права, казва, че учениците имат достъп до незадължителни кюрдски часове само в 13 града в Турция. Той води кампания те да бъдат достъпни в Бингол, град в предимно кюрдския югоизточен регион.
Невзат Йешилбадан и синът му Мухамед Несрур четат книга на кюрдски в Истанбул, 4 септември 2024 г.
Reuters
Невзат Йешилбадан и синът му Мухамед Несрур четат книга на кюрдски в Истанбул, 4 септември 2024 г.
"Всеки се страхува да пита", каза той и добави, че има постоянен страх да не бъдем стигматизирани от държавата и свързани с ПКК, определена като терористична група от Турция, Съединените щати и Европейския съюз.
През ноември турските власти задържаха 231 души и смениха шестима прокюрдски кметове заради заподозрени връзки с ПКК. Партията DEM каза, че сред задържаните има местни служители и активисти.
По-рано десетки хора, пеещи и танцуващи на кюрдски песни на сватби, бяха задържани по обвинения в "разпространение на терористична пропаганда", което според партията DEM показва "нетолерантност към кюрдската идентичност и култура".
Правителствени служители казаха, че песните са израз на солидарност с ПКК и заплаха за националното единство.

Бавен напредък

Забраната на кюрдския език в Турция беше отменена през 1991 г. Седемнадесет години по-късно държавната телевизия TRT стартира кюрдски телевизионен канал, който някои кюрди бойкотираха и критикуваха като правителствена пропаганда.
На деца кюрди се отказва правото да учат майчиния език, казват семействата им
Reuters
43-годишният Невзат Йешилбаадан живее в истанбулския квартал "Бааджълар" със семейството си. Той казва, че три от молбите на децата му да учат кюрдски са били отхвърлени от училището поради липса на учители или недостатъчен брой ученици. "Основното ни искане е да се обучаваме на майчиния си език, но избираемият курс е важна стъпка към тази цел."
Проучване, публикувано от Rawest Research, мозъчен тръст, фокусиран върху кюрдските въпроси, установи през 2020 г., че само 30 процента от около 1500 родители са запознати с факултативните курсове по кюрдски език.
Ихсан Йълдъз, 42, който работи в строителния сектор в Истанбул, каза, че 15-годишната му дъщеря Мерием не е получила отговор на молбата си за кюрдски клас от нейното ислямско училище "Имам Хатип". Тогава тя спря да пита.
Децата му разбират малко кюрдски, но не могат да го четат. "Майка ми, която живее с нас, не говори турски. Превеждам, когато децата ми говорят с баба си. Това е толкова тъжно.