Сирийските бунтовници, които свалиха Башар ал Асад и превзеха столицата Дамаск, включват бойци от различни фракции, докато други групи също държат територии на други места.

Това са някои от основните:

Нейният лидер Ахмед аш Шараа, който години наред използваше бойното име Абу Мохамед ал Джолани, реши първо да се отдели от зараждащата се групировка "Ислямска държава", а след това през 2016 г. от глобалната организация "Ал Кайда". Премина през няколко промени в името, като в крайна сметка се преименува на ХТШ, докато ставаше най-силната група в главния бунтовнически анклав около провинция Идлиб на северозапад.

ХТШ и нейният лидер бяха определени за терористи от Съединените щати, Турция и други, но продължиха да се сражават заедно с основните бунтовнически групи и подкрепиха администрация в Идлиб, която нарекоха Правителството на спасението.

Шараа представи по-умерен образ по време на светкавичната кампания, която свали Асад, но някои сирийци вероятно ще продължат да се страхуват от крайните му намерения.

Въстанието в Сирия беше дълбоко раздробено, с объркваща мозайка от местни групи, изповядващи набор от ислямистки и националистически идеологии. През годините някои от тях се раздробиха още повече или се сляха с други групи.

Коалиции като Свободната сирийска армия и Ислямския фронт имаха влияние в различни периоди от конфликта. Относителната им мощ също се определяше от това дали са базирани в региони, превзети от Асад, или са останали извън ръцете му.

В северозападен Идлиб, който до зашеметяващия напредък миналата седмица беше основната крепост на бунтовниците в Сирия, редица групи се сражаваха заедно с ХТШ в обединено командване на военни операции.

Други групи доминираха на юг. Поредица от победи на Асад през 2018 г. ги принудиха да приемат управлението му, но без да предадат всичките си оръжия или да се върнат под пълен контрол над Дамаск. Миналата седмица те се надигнаха отново, превземайки югозападна Сирия.

Турция изпрати войски в Сирия от 2016 г., за да изтласка кюрдските групи и "Ислямска държава" далеч от границите си. Основен поддръжник на бунтовниците, в крайна сметка той формира някои от групите в Сирийската национална армия, която, подкрепена от пряка турска военна мощ, държеше участък от територия по сирийско-турската граница.

Докато ХТШ и съюзнически групи от северозапада напредваха срещу Асад миналата седмица, Сирийската национална армия също се присъедини към тях, биейки се с правителствените сили и водените от кюрдите сили на североизток.

Водените от кюрдите Сили за защита на народа (YPG) поеха контрола над големи райони в североизточна Сирия през 2012 г., когато правителствените сили се изтеглиха, за да се бият с бунтовниците на запад.

Турция гледа на YPG като неотделима от Кюрдската работническа партия (ПКК), която води десетилетия на бунт в Турция и която САЩ смятат за терористична група.

Докато "Ислямска държава" напредваше в Сирия през 2014 г., YPG се присъедини към други групи, за да ги задържи, подкрепяни от САЩ. Те сформираха Сирийските демократични сили (SDF) от кюрдски и арабски милиции, подкрепяни от САЩ и техните съюзници.

Сега SDF контролира по-голямата част от квартала на Сирия, който се намира на изток от Ефрат, включително бившата столица на "Ислямска държава" Ракка и някои от най-големите петролни полета в страната, както и някои територии на запад от реката.

Нейните сили се бият с подкрепяната от Турция SNA около град Манбидж.