Заради Яхия Синуар лагерът на Иран е унищожен, а "немислимата" война – възможна
"Бурята Ал Акса" връхлетя Близкия изток, точно както очакваше лидерът на "Хамас" Яхия Синуар, когато започна атаката на "Хамас" с 1200 жертви на 7 октомври 2023 г. и ѝ даде точно това име. Вместо да отвее Израел обаче, тя потопи Иран и почти цялата му "Ос на съпротивата", докато отприщената от нея война давеше десетки хиляди палестинци.
Израел и Иран обаче може едва да започват конфликта си след две безпрецедентни директни атаки по еврейската държава от ислямската република тази година - за пръв път от почти половин век. Натискът за това сред израелски политици расте, докато йеменските хути усилват атаките срещу страната.
Удари по ядрени обекти в Иран вече не изглеждат немислими. Нито пълномащабната конфронтация на двете държави. Зашеметяващият успех на Израел срещу "Хизбула", която бе възприемана като екзистенциална заплаха, и свързаното с него рухване на режима на Башар ал Асад в Сирия дадоха аргумента на бранещите премиера Бенямин Нетаняху от вътрешнополитически и международни критики с аргумента, че в хода на войната той преобразил Близкия изток. Дори да е вярно, предвид нагласите на управляващите в две столици на 1500 км една от друга, краят на близкоизточният конфликт, белязал последните 15 месеца, остава отворен.
А непредвидимостта, която се очаква от Белия дом след 20 януари, го превръща в уравнение с много неизвестни, както сочат и думите на израелски политолог и ирански историк пред "Дневник".
Прекрачени граници
Иран и Израел не са естествени врагове; нещо повече - само преди половин век са партньори по някои регионални въпроси. Сблъска ги Ислямската революция, която, помела монархията през 1979 г., се нуждае от идеология. За аятолах Рухоллах Хомейни тя включва удобната конспирация как евреите искали да унищожат исляма и да владеят света. "Смърт на Израел" се превръща един от стълбовете на режима, търсещ "външен враг".
| Между четири пъти по-малкия от България по площ Израел и 15 пъти по-големия Иран има няколко граници на други държави и над 1000 км разстояние. Техеран и Тел Авив не спорят за ресурси и, както отбелязва Карим Саджапур от Carnegie Endowment for International Peace, по-скоро биха се допълнили, енергиен титан и технологичен иноватор. Свързва ги далечната история (Вавилонският плен, от който ги освобождава цар Кир) и съвременната (Иран е втората мюсюлманска държава, признала Израел). |
Всъщност, продължава Саджапур, режимът на аятоласите е сред малкото, посветени в по-голяма степен на унищожаването на друга държава, отколкото на напредъка на собствената. Крещи "Смърт на Израел", за да сплотява, вместо "Да живее Иран", макар подкрепата за такъв лозунг сред населението да е съмнителна.
Още със създаването му режимът гради две средства за възпиране на "врага": мрежа от партньори с основни брънки "Хизбула" в Ливан и режимът на сем. Асад в Сирия, допълвана от все по-мощен арсенал ракети и дронове. С времето започна да се осланя на трето: ядрената програма (и някога настояваше, че е за мирни цели). Санкциите на ООН доведоха до сделка, спряла обогатяването на уран; изтеглянето на Тръмп от нея и рискът от възстановяване на санкциите на ООН променят средата. Техеран се смята за държава на ядрения праг.
Коварното затишие след израелските удари: ще създаде ли Иран ядрена бомба
Допреди малко над година "Оста" изглеждаше в апогей. Синуар и ръководителят на политбюро Исмаил Хания възстановяваха връзките с Техеран. Революционната гвардия изтъкваше как помогнала за създаване на всички ракети в Газа и Ливан; срещу нея с мълчаливото съгласие на Русия Израел водеше "война между войните" в Сирия. През Йордания оръжия влизаха и в Западния бряг. От Багдад през Дамаск и Бейрут до Сана, от Средиземно до Арабско море, гвардейци неуморно обикаляха между съюзници.
Навярно затова атаката на "Хамас" събуди паниката от възможна пълномащабна война в Близкия изток. "Хизбула" и хутите в Йемен се включиха от "солидарност". Иран изрази одобрение за атаката, сварила го иначе неподготвен.
Техеран обаче спря тук и даде да се разбере, че няма сам да раздухва пламъците. Месеци наред поддържаше с Израел "баланс на агресията" - никой не прекрачваше границите.
До април, когато Израел уби революционни гвардейци и свръзки на "Хизбула" в сграда към иранското посолство в Дамаск. Техеран отговори със стотици ракети и дронове. Повечето бяха свалени със западна и арабска помощ (а и Иран отрано предупреждаваше, че стреля). И въпреки това конфронтацията бе безпрецедентна.
В следващите месеци Тел Авив уби лидерите на "Хамас" в Техеран и на "Хизбула" в Бейрут (с втория загина и елитен ирански генерал). През октомври последва, с два месеца забавяне (защото според президента Махмуд Пезешкиан САЩ помолили за пространство, за да не се пречи на преговорите Израел - "Хамас"), и отговорът на Иран на всички тези атаки - този път известни щети имаше. "Солидарността" на Иран със създадената от него "Хизбула" обаче се изчерпи дотук. Иран не просто не спаси групировката от избиването на почти цялото ѝ ръководство, но и подкрепи разделянето на "фронтовете": примирие в Ливан да е възможно без примирие в Газа.
Така нито дроновете, нито "Оста на съпротивата" се оказаха ефикасно възпиране; а когато Иран остави режима на Асад да рухне (а Ирак не пусна милициите му през границата в Сирия), второто започна да се разпада. Още преди това обаче в ислямската република се поведе дебат да се ускори ли работата по ядрена бомба или да се преговаря, а в Израел - дали да се удря по Иран, за да се избегне първият сценарий, докато е слаб.
Скритият въпрос зад кризата с "Хизбула": какво ще направи Израел с Иран
Удар по ядрените мощности: с бомби или документи
Сирия трябваше да е пиронът в ковчега на "Оста на съпротивата". Каквото и да казва иранският външен министър Абас Арагчи. В скорошно интервю той обясни, че САЩ и "ционисткият режим" причинили станалото; че било известно какво ще стане, че се работело срещу "Оста" и Техеран казал да Дамаск за подготовката в Идлиб, за силата на опозицията. Неочаквани обаче били степента на разпада на сирийската армия и скоростта на успеха на бунтовниците. Армията се поддала на психологическа кампания. Сухопътният коридор от Сирия към Ливан и Израел е прекъснат, до "Оста" щяла да се реорганизира.
"Размяната на удари между Иран и Израел със сигурност повиши опасността от пълномащабна конфронтация", каза в писмени коментари за "Дневник" Араш Азизи, автор на изследване за глобалните амбиции на Иран, а наскоро - и на What Iranians Want: Women, Life, Freedom. "Но не съм сигурен, че шансът е особено голям сега."
Иран загуби голяма част от "Оста", която трябваше да е щит. Не може да устои на силен израелски военен натиск. За война ви трябват двама!
По-скептична е Сюзън Малоуни от "Брукингс". Историята показва, че зрелищният успех на Израел едва ли ще сдържи Иран, написа наскоро тя. "Вместо това нормализирането на директния военен конфликт между Иран и Израел е сеизмична промяна, която създава дълбоко нестабилен баланс. Иран само може, отслабен, да се изолира още повече и да продължи ядрения път. "Израел постигна значима победа, но и иранските, и израелските лидери вярват, че заплахата от другия остава екзистенциална и неотслабваща."
Намалявайки прага за директни удари, размяната на атаки увеличи шанса двете най-силни държави в Близкия изток да влязат в пълномащабна война, която може да въвлече САЩ и да има опустошителен ефект върху глобалната икономика.
Посланията от Израел показват, че той не изключва втория сценарий. В това няма изненада. Борбата с "Хизбула" и Иран мобилизира израелските политици във власт и опозиция повече, отколкото нееднозначно споделяният лозунг за "тотална победа" над "Хамас". Дори примирието с "Хизбула" бе прието от мнозина в опозицията през зъби, докато Израел се утвърждава като водеща сила в Близкия изток. Бени Ганц, който до юни бе във военния кабинет, призова за удари по Иран, за да спрат атаките от хутите.
Успехите на Израел (не само тактически, но и разузнавателни) и американските предупреждения, че никога няма да се позволи на Иран да използва ядрени оръжия, в комбинация с легитимността, която на практика дават мнозина на запад и в арабския свят да действа срещу Иран, създават "по-голяма възможност за Израел да направи нещо за иранската ядрена програма, ако смята, че тя ще успее", каза в разговор с "Дневник" изследователят Йонатан Фрийман, който преподава международни отношения в Еврейския университет в Ерусалим.
- След като обявиха за унищожени немалка част от активите на армията на режима след стотици удари за няколко дни след падането на Асад, военните посочиха въздушното превъзходство над Сирия като възможност за удари по иранската ядрена програма.
- "Следващата ни цел е Иран." Това казва образователният министър Йоав Киш в интервю, в което обяснява: "Войната трябва да приключи така, че Иран вече да не е заплаха за Израел. Точка."
- "А сега, Иран", отбелязва близкият до възгледите на властта "Израел хайом" в края на привидно само косвено свързан с темата коментар.
В Израел има и други мнения. За ползата от ново споразумение говори например бившият заместник-съветник за националната сигурност на Израел Чък Фрайлих в публикация в "Аарец". Той вижда възможността Техеран да сключи ново споразумение и да облекчи напрежението - предпочитан вариант за желаещите да го спрат и по-добър от нови санкции и военна атака.
Израел няма непременно да отговори на Иран с военни удари: отслабването на Техеран и съдружието с държави, които не го гледат с добро око, рухването на "Оста" дават по-голям шанс Израел "да усили работата си, за да попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие", смята Йонатан Фрийман. С други думи, Израел просто държи всички възможности на масата и ударите са една от тях? "Да."
Израел ще трябва да вземе предвид, ако направи нещо директно срещу Иран, как ще отговорят Иран и посредниците му.
Задачата на Израел не е лесна и защото предстои да се види колко знае Иран за него (за година бяха изобличени десетки шпиони), така както самата израелска държава събира информация за врага чак край иранско-пакистанската граница.
Удари на Иран "срещу Израел" в Ирак и ядрена държава разтърсиха региона
Какво мисли Иран
"Израел трябва да работи, за да укрепи видимия интерес на администрацията на Тръмп да бъде постигнато ново споразумение с Иран", пише още Чък Фрайлих. Бъдещият американски държавен глава показа интерес към преговори: сближилият се с него Илон Мъск се срещна с иранския посланик в ООН седмици след изборната победа.
От публикации в американски и израелски медии дойдоха сигнали, че САЩ при Тръмп може да се включат в удари по ядрени обекти или просто да ги насърчат. В първия си мандат обаче Тръмп показа, че комбинацията от изказвания, течове в медиите и други сигнали често е преговорна тактика и метод за извиване на ръце; зависи какво ще направи другата страна.
А в Иран дебатът за бомбата тече от рухването на двете средства за възпиране. Съветник на Хаменей говори за преразглеждане на ядрената доктрина, ако има заплаха (Русия вече мина по този път).
Същевременно шокът от събитията в Сирия не предполага резки маневри в ислямската република. Ако в Иран имаше понятие за отчетност на Хаменей и гвардията, те биха били изправени пред лавина от въпроси.
- Иран е изхарчил 30-50 млрд. долара за Сирия от 2011 г. насам според Никол Грайевски, изследовател от "Карнеги".
- Над 2000 ирански войници и генерали са убити в Сирия по оценки на Санам Вакил от "Чатъм хаус". А само по официална информация толкова са общите представители на "Оста" (вкл. наемници от други страни).
- В споменатото интервю външният министър Аракчи не изключва проиранските милиции в Ирак да са следваща цел на Израел, докато САЩ опитват да убедят Багдад (политическата му власт и духовенството) да действат срещу милициите по мирен път.
Дали последното ще проработи, предстои да се види: Ирак е силно зависим от Иран, като например внася 30% от електричеството си от него. Развръзката обаче предстои. Ако проработи, на Иран остават хутите в Йемен, но за тях Техеран е само средство, дори Израел някак да се справи с тях.
Костелив орех: защо САЩ не успяват да удържат хутите
Междувременно страната е обхваната от енергийна криза, сблъсква се с икономически проблеми, недоволство от корупцията. Близки до властта медии плашат с бунт сред малцинствата на араби и кюрди, подстрекаван от бившите бунтовници в Дамаск. Сред реформистите, от които е президентът Масуд Пезешкиан, има призиви за граждански контрол на Революционната гвардия (контролираща външната политика), които върховният водач аятолах Али Хаменей отхвърля. Пезешкиан впрочем полага усилия да намери отдушник на вътрешното напрежение, като опита да отложи затягане на правилата за носене на хиджаб, които две години след смъртта на Махса Амини могат да засилят антиправителствените настроения.
И на този фон Иран загуби (засега) Сирия, организационното ядро на "Оста", събираща шиитски сили от Ливан, Пакистан, Афганистан, самия Иран и помагаща да се подкопава суверенитета на редица арабски държави. Политологът Али Алфоне разказва в подкаст за причудливи коментари, с които Техеран опитва да опровергае провала на непопулярната си политика: Иран казвал на Асад да разговаря с опозицията и да подобри демокрацията, но напразно, според коментар на полуофициалната агенция "Фарс". "Това, изглежда, е опит за хумор, върховният водач стана учител по демокрация", отбелязва Алфоне.
Ако има нещо, което правителството в Иран иска да направи повече, отколкото да мрази Израел, да вреди на израелците и страната им, това е да бъде на власт, да съществува.
"Мисля, че Иран ще избере преговори, а не ядрена бомба", смята Араш Азизи. "Подкрепящите последното пренебрегват огромните технически трудности, свързани с това, и факта, че всяко устремяване към бомбата ще предупреди САЩ и Израел и вероятно ще изиска свиреп отговор от тях. Би било игра с огъня - особено с Тръмп от другата страна."
Иран заяви пред Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), че ще се съгласи на по-стриктен надзор в обекта във Фордоу, където се извършва основното обогатяване. В диалога с Иран в последните години обаче всеки ангажимент на ислямската република изглежда предпоследен.
"Споменавате сделка с Иран; да, това е възможност", продължава Йонатан Фрийман. "Израел винаги е казвал, че няма проблем да се сключи сделка, просто иска да е добра. Предишната, с администрацията на Барак Обама, имаше множество проблеми: с прозрачността, с това кой прави проверките, проби на почвата, колко дни предизвестие има за инспекция." Според него обаче бъдещи ангажименти на Иран трябва да включват ограничения за "агресивните му тактики".
Скрит играч поддържа примирието на Израел и "Хизбула", но всичко може да се обърка
Топката е в Техеран
Убитият при престрелка през октомври Яхия Синуар може и още да не е освободил Палестина, но освободи Сирия. Едва ли аятоласите ще са следващите. Но грижата да не станат предполага, че Техеран вече не може да решава проблемите си с досегашните методи. "Ястребите" в Техеран ще искат ядрена бомба, но всяка нова крачка може да доведе до удари от Израел и САЩ, заедно или поотделно, още санкции, дистанциране на Китай, Русия и дори Саудитска Арабия, помиряването с която би останало в историята.
Китай, Саудитска Арабия и Иран показаха на САЩ променен Близък изток
"Вярвам, че загубата на "Оста" и очевидният провал на иранската политика ще предизвикат промени в Техеран", отбелязва Араш Азизи.
Ще отнеме известно време, но Техеран в крайна сметка ще се откаже от антиизраелската си регионална политика и ще се съсредоточи върху собствения си дом. Дори ако може да се наложи да чакаме Хаменей да умре.
"Иранският режим е застрашен и отслабен, каза Араш Азизи, но в момента шансовете за вътрешна трансформация са по-големи от какъвто и да било външно предизвикан срив." А в друга публикация отбелязва: Техеран е най-засегнат от падането на "Оста". Регионалната му политика трябваше да сдържа Израел и САЩ; а стана точно обратното.
Сигналите и от двете страни са недвусмислени. Това оставя топката в Иран.