Самолетната катастрофа до казахстанския град Актау в сряда с 38 загинали започна да прилича на трагедията с малайзийския боинг от полет МН17, който бе свален над Източна Украйна с руски зенитен ракетен комплекс "Бук" през юли 2014 г.

Множат се свидетелства, че изглежда Embraer E-190 на "Азербайджанските авиолинии" е ударен от осколки на ракета, избухнала в опашната част, когато самолетът е наближавал летището на Грозни. Има спекулации дори, че става дума за стрелба с комплекс "Панцир-С1".

Но също така не е изключено пораженията да са от експлозията при удара на самолета в земята, при който той се разпадна на две половини.

Водещата официална версия е, че е имало сблъсък с ято птици при захождането към чеченското летище. Но докато е в ход разследването, Азербайджан прекрати всички полети до Грозни и Махачкала, намираща се на стотици километри на изток.

В случая с МН17 загинаха всички 298 души на борда, а отломките и черната кутия паднаха в контролирана от сепаратистите зона на военни действия, което затрудни разследването. Сега оцеляха 29 души, много от тях в тежко състояние, но вероятно някои от тях вече са описали какво и кога се е случило. Черната кутия е в Казахстан и властите може да имат различна версия от тази на "Росавиация".

Самолетът от полет J2-8243 от Баку до Грозни е навлязъл в района приблизително по същото време, в което местните власти съобщиха за отблъскване на украинска атака с дронове. Киев не потвърди да е имало такава операция в Чечения и Южна Русия. Във Владикавказ пострада търговски център, като не е ясно дали е от свален дрон или от зенитна ракета на руската армия.

Двама от оцелелите пътници разказаха за държавния руски медиен портал RT, че при опита за кацане в Грозни чули взривове. Имало е три опита и при последния "нещо избухна, имаше взрив, не бих казал вътре в самолета... Там, където седях, се откъсна обшивката", описва Субхонкул Рахимов.

На кадри от останките от самолета в полето край Актау ясно се вижда, че в опашната част има множество отвори по корпуса, крилете и вертикалния стабилизатор, които много приличат на тези от шрапнелите при избухване в близост на зенитна ракета. Бойните глави на такива ракети поразяват не с експлозия, а с хиляди метални късове, предизвикващи механични щети, включително по хидравличната система за управление.

Това е възможно обяснение защо на любителските кадри самолетът не планира за твърдо приземяване (както обикновено се случва при загуба на двигател - или двигатели - от сблъсък с птици), а видимо изпитва проблеми с височината на полета и в края се обръща нагоре с колелата.

Необичайна е и траекторията във финалната фаза, което също се смята за сигнал за проблем с управлението. При опита за кацане в Казахстан също са направени три захождания, като се предполага, че при последното капитанът по-скоро е насочил самолета към рядко населена част.

Казахстанското министерство на здравеопазването съобщи, че на борда е "избухнала газова бутилка", но без подробности какво е причинило подобна експлозия и какви щети е нанесла. В този самолет такава бутилка има в предната част и предназначението ѝ е да захранва пилотската кабина при разхерметизиране.

Любителски кадри в социалните мрежи, за които се твърди (но няма независимо потвърждение), че са от вътрешността на азербайджанския самолет преди катастрофата, показват спуснати кислородни маски, продупчена спасителна жилетка и петна по пода, които приличат на кръв от раняване.

Според руската версия "Ембрайер" е бил пренасочен към най-близкото летище в Махачкала заради мъгла, но то било затворено. Затова се наложило да поеме през Каспийско море към Казахстан. Защо екипажът не е върнал машината в Баку не е ясно. Авиационни експерти, цитирани от "Ройтерс", се съмняват в достоверността ѝ, включително защото в момента не е миграционен период за птиците и вероятността от такъв сблъсък изглежда много малка.

Кадрите от разбилия се самолет показват още, че всяка от стотиците дупки, дори малките, е оставена от тяло с висока кинетична енергия, преминало, без да деформира фюзелажа, докато ударът в ято птици би оставил множество вдлъбнатини и само някои от тях биха стигнали до пробиви.

Ричард Абулафия от консултантската компания AeroDynamic Advisory каза за "Ройтерс", че при такава авария наистина може да се изгуби контрол над самолета, но резултатът е, че не може той да продължи да лети далеч от курса си.

Командир е бил Игор Кшнякин с над 15 хил. полетни часа, от които над 11 хил. като капитан. Последният технически преглед на самолета е бил през октомври.