Пейджъри бомби и три думи могат да прекроят цяла държава
Можете да направите от пейджърите бомби, но не и от бомбите - пейджъри. Когато гръмнат, всичко приключва. Перифразата на думи на един балкански политик може да се приложи за мига, в който, след почти година обстрел по Израел от "солидарност" с палестинците в Газа, "Хизбула" пое - или израелските служби и армия я вкараха - по неизвестен път, от който няма връщане. С нея по този път най-вероятно тръгва и Ливан.
От начина, по който ще опита да приложи примирието с Израел, резолюция на ООН отпреди 20 години и мирно споразумение отпреди 35, зависи съдбата не само на Ливан, а на региона. Не само Сирия е на кръстопът: от това ще се възстанови ли "Хизбула", без да загуби оръжията си, зависи дали ще се възстанови ливанската държава с хронично слабата си армия. Важно за отговора е дали Иран ще се вгледа в собствените си проблеми засега. Направи ли го, регионът може да се възстанови. Ако не, следващият конфликт, раздиращ Ливан, може да не е с Израел, нито с който и да било съсед.
"Хизбула" сега е слаба, а за ливанското правителство най-важното е да е силно, ливанците да се обединят, да не се страхуват да се изправят срещу "Хизбула" и да заявят: Достатъчно", каза в разговор с "Дневник" Бушра Джабер, гост-изследовател в Белградския център за политика в сигурността. "Единственото опасение е от разцепление в обществото. Но някои рискове трябва да се поемат."
Нови възможности и нови рискове - кои ще са повече, кои ще надделеят? Какво следва за "Хизбула" и ще може ли Ливан да се изправи на крака, за да излезе от цикъла на политическа криза, икономическа социално напрежение и конфликти, ограбвал бъдещето на ливанците десетилетия наред?
От тези въпроси зависи стабилността на целия Близък изток, след като поражението на "Хизбула" не просто отслаби аятоласите в Техеран, а свали Башар ал Асад в Дамаск. "Дневник" потърси отговорите в знаците, които идват от Ливан, и в разговор с Бушра Джабер, автор на изследване за ролята на "Хизбула" в регионалната политика на ливанската държава.
"Хизбула" преди
Десетилетия наред "Хизбула" използва Ливан като плацдарм, гордее се със съпротивата срещу Израел, по време на чиято нахлуване в страната през 80-те години на миналия век Иран я създаде, а тя се утвърди.
"Ислямската държава е крайъгълният камък на интелектуалната структура на "Хизбула", пише в началото на века Амал Саад, дългогодишен изследовател на групировката. Ако обаче организацията не се занимава активно с този въпрос, то е заради неподходящите социални и политически обстоятелства, които изискват "отлагане с неопределено време" на създаването на такава държава в Ливан (независимо че една трета от жителите са християни) и избор на "пътя на самосъхранението". Така Амал Саад посочва като стълб на мисълта на "Хизбула" "политическото насилие в неислямски държави". По това време "Хизбула" се бе отказала да приема ливанската държава (само) като враг: от 90-те години участваше и в парламентарни, и в местни избори.
И след публикацията на изследването времето потвърди оценката на Саад. Двайсет години след книгата ѝ "Хизбула", с иранска помощ и на гърба на патронажната си мрежа, тя е водеща политическа сила с подкрепа сред шитите. Вместо ислямска държава "Хизбула" изгради пленена.
Предвид верски поделеното устройство на Ливан, дори едва петнайсетте процента от местата в 128-членния ливански парламент, заедно с иранските пари, отвори за групировката път към несъразмерно влияние.
| Другото ѝ лице, на най-тежко въоръжения недържавен играч в света със 100 хил. бойци, ѝ позволи да действа без отчетност, а държавата да не може да ѝ се противопостави. |
С нейни бойци е свързано убийството на ливанския премиер Рафик Харири през 2005 г. Тя, а не ливанската държава, воюва с Израел през 2006 г. - след това ООН прие резолюция 1701, с която трябваше да бъде разоръжена.
Без нея стана невъзможно да се одобрят определени членове на кабинета. Отчасти заради нея между 2009 и 2018 г. нямаше избори. През 2019 г., след протестите заради сриващото се качество на живот през 2019-а тя се научи да прокарва интересите си и в служебни правителства. Блокираше разследването на взрива в пристанището в Бейрут със стотици убити, хиляди ранени и много повече временно напуснали домовете си през август 2020 г., въпреки смелата съпротива в правосъдието.
Шестима са убити в Бейрут на протест на "Хизбула" срещу разследването на взрива на пристанището
Отчасти заради нейното решение да блокира процеса Ливан няма и президент от есента на 2022 г. насетне; тогава изтече мандатът на Мишел Аун, който дълги години бе в съюз с групировката.
И "Хизбула" сега
"Хизбула" се възползва от слабостите на Ливан и когато, по своя инициатива, започна да обстрелва северен Израел на 8 октомври 2023 г. "Солидарността" с "Хамас", която декларира дългогодишният лидер Хасан Насрала, се редуваше със "самосъхранението": Насрала дълго избягваше по-голяма ескалация. Същевременно 60 хил. души в Северен Израел не можеха да се приберат по домовете си.
Очаквано прибирането им бе обявено за цел на войната през септември. Израел след това нанесе съкрушителен удар по комуникациите с хиляди пейджъри, избухнали из Ливан и ранили стотици в групировката (включително цивилни); на инфраструктурата и ръководството - с удари по бази, оръжейни складове, на юг (където започна и сухопътна операция в шиитски селища, където групировката се бе внедрила), но и в Бейрут и долината Бекаа, отнели и живота на хиляди цивилни. Уби и Насрала, и смятания за негов вероятен приемник. Два месеца по-късно "Хизбула" склони на "разделяне на фронтовете": да приеме примирие в Ливан независимо дали има такова в Газа.
Новият лидер Наим Касем обяви "победа" след крехкото примирие, задължило я да се изтегли северно от река Литани, но и (въпреки че тя отрича) да предаде оръжията си на ливанската държава.
Скрит играч поддържа примирието на Израел и "Хизбула", но всичко може да се обърка
Защо Израел толкова лесно се справи с "Хизбула": заради шока след пейджърите сред ръководството и бойците, заради последвалата операция на Израел, на която пейджърите дадоха начало? Или просто защото тя никога не е била толкова силна, колкото постоянно се твърдеше?
"Всичко изброено", смята Бушра Джабер. "Но и в редиците им имаше саботаж. Това бе големият шок."
Предателите, след това убийството на лидерите, особено на Насрала, отслабиха бойния дух на "Хизбула". А и наистина не бяха толкова силни, колкото се представяха.
Според нея в групировката в момента няма дебат за бъдещето. Има обаче разлики между реакциите на ръководство и база. "Някои шиити казват: "Ливан ни продаде. Не беше до нас, когато най-много ни трябваше." Но "Хизбула" като ръководство и депутати все още продължава със същата пропаганда. Казват, че са победили."
Илюзията за победа е необходима на "Хизбула: ако я няма, не би могла да задържи политическата власт в Ливан.
Каквото и да следва, решаващ е Иран
Рухването на асадисткия режим в Сирия затруднява възстановяването на "Хизбула"; тя ще е под натиск да не нарушава примирието, докато и възстановяването на самия Ливан е изпитание. Насред щети от 8.5 млрд. долара и очакван срив на БВП с 6.5% според прогноза на Световната банка, а и при опасения дали примирието изобщо ще издържи, не е известно колко бързо могат да бъдат събрани.
Повечето шиити едва ли са готови за нова война: особено онези на юг и в Бейрут трябва да мислят за унищожените си домове, и трудно сами ще ги възстановят.
На карта е и захранването на политическата ѝ патронажна мрежа, изградена с помощта на Иран; загубилият пряк достъп до страната Техеран сега трябва да реши колко силно да протегне ръката си. "Дали ще издържи примирието, дали социалната мрежа ще издържи, зависи от финансирането", смята Джабер.
Отслабената ливанска армия и оръжията
След предишната война с Израел през 2006 г. "Хизбула" трябваше да бъде разоръжена от хронично недофинансираната ливанска армия, която и днес разполага със 70-80 хил. военни, по-малко от групировката, и се смята за една от най-слабите в Близкия изток. Тогава САЩ я финансираха (около 3 млрд. долара досега), но способностите ѝ останаха ограничени.
Две десетилетия по-късно мирът в Ливан отново се обвързва с въпроса ще предаде ли "Хизбула" оръжията, които тя отново опитва да задържи, и какво ще направят по въпроса на запад, в Залива и в Иран, след като предния път не го направи.
Набирането на стотици милиони за армията (започнало с конференция в Париж) продължава, но не решава проблема.
Докато Израел се сражава в Ливан, САЩ опитват да разместят политическите пластове
"Не мисля, че правителството има каквито и да било гаранции, доколкото "Хизбула" има последната дума. "Хизбула" ще опита да заобиколи", смята Бушра Джабер. А и "правителството всъщност не е способно да вземе оръжията на "Хизбула" със сила, тъй като това може да доведе до безредици."
Единственият специален статут, който има "Хизбула" сега, е поради това, че има оръжия. Щом ѝ ги вземете, ще е като всяка друга политическа партия.
Държавата вече е опитвала да разоръжи "Хизбула": в резултат страната бе разтърсена от вътрешен военен конфликт на 7 май 2008 г., когато тя завзе сунитски райони на Бейрут. През 2021 г. протести и престрелки с убити и ранени през 2021 г. пък трябваше да спасят двама нейни министри от съда.
Не би ставало дума за това "Хизбула" да се превърне в класическа политическа партия, защото и сега е много влиятелна партия в Ливан. Да действаме стъпка по стъпка.
"Ако те ("Хизбула" - бел. ред.) пропадат, ще повлекат страната със себе си", продължи Джабер, която не изключва опити за ново насилие в страната. ""Хизбула" винаги се е гордяла, че е рационална. Но сега не съм сигурна."
Друг въпрос е дали тя би си позволила да е ирационална, когато нито е толкова въоръжена, нито толкова подкрепяна.
Възстановяването
Ливан същевременно трябва да поеме към подобие на нормалност още преди да е разбрал отговора на горния въпрос.
На 9 януари парламентът избира президент, след като дузина гласувания се провалиха от 2022 г. В "наддаването" участват всички: Рияд, Париж, Вашингтон (който се надява на началника на армията Жозеф Аун, възприеман като "човек на американците"), самата "Хизбула", която подкрепи провеждането на вота.
"Ако (Жозеф Аун) стане президент, това би било силен сигнал, че властта на "Хизбула" е наистина отслабена", казва Бушра Джабер.
| Кой е президент, е важно и защото ще е главнокомандващ армията, и защото Ливан е в двоен вакуум, без редовно избрано правителство (служебното е с ограничени правомощия) и президент (чиито функции служебната власт изпълнява). Изборът отваря пътя за редовно правителство. Ако "Хизбула" не го блокира. |
Ливан спешно се нуждае от възможност държавата да поеме инициативата във възстановяването, привличайки средства, каквито години наред не можеше да набере насред икономическа криза - включително заради "Хизбула". Милиарди са нужни за изграждането наново и на селища южно от Литани, и на южното предградие, известно като "Дахия" ("крепостта" на "Хизбула", където Израел нанасяше мощни удари), не без помощта на арабите, САЩ и Франция.
Укрепване на властта и възстановяване - това е единственият път напред, ако Ливан има шанс да се изправи на краката си... и да избегне още един цикъл на насилие войни. Не можем да продължим със служебно правителство.
Три думи
С отслабването на "Хизбула" ще може да се потърси отговорност за взрива в Бейрут, за икономическата криза, прераснала след експлозията и в продоволствена, за отровения политически климат, в който се политизира дори часовникът. Ливанците, според прокуратурата, е ограбвал дори бившият гуверньор на централната банка Рияд Саламе обвинен в присвояване в хода на дълъг мандат: може да е изнесъл стотици милиони в Европа, отслабвайки банковия сектор.
Две трети от ливанците искат да емигрират, "умишлената депресия" изплаши кабинета
Важно ще е и какъв е следващият ход на Иран: да остане безучастен пред състоянието на създадената от него "Хизбула", или да реши, че ще се вкопчи в групировката и ще я подсили, смята Бушра Джабер. Но и какво ще направи Израел, предвид притесненията в сигурността и настояването, че си запазва правото да нанася удари.
САЩ, Великобритания и Канада санкционираха "най-корумпирания централен банкер" в света
Бъдещето на Ливан обаче ще зависи, както отбелязват наблюдатели като Бушра Джабер, но и Майкъл Янг от "Карнеги", и от още нещо: от три думи.
"Армия, народ, съпротива." Тази формулировка дълго се появява в изявления за политики на кабинета, но разделя привържениците на държавния монопол в насилието от убедените в обратното ("съпротивата" да се легитимира от държавата). Във вторите, без изненада, е лагерът на "Хизбула", която (както отбелязаха с насмешка някои коментатори) отново предложи лозунга. Години наред групировката успява да отблъсне възможността за изграждането на отбранителна стратегия, интегрираща оръжията ѝ в държавата. Колко силно е влиянието ѝ, когато е обезкървена? Това ще е показателно при съставяне на кабинет след избора на президент: ще се появява ли фразата в изявленията му?
"Ако я няма, ливанците против "Хизбула" ще кажат: приключи. Вече не сте силни. Трябва ни ново правителство." Вече не можете да сте въоръжена група и група за съпротива", казва Бушра Джабер.
Експлозията на пристанището в Бейрут стана заради хегемонията на "Хизбула". Заради корупцията. Защото държавата отсъства. Защото държавата е съучастник. Взривът символизира всички проблеми.
Нито християни, нито сунити, след дългогодишната регионална доминация на предимно шиитската "Ос на съпротивата" (Техеран, Дамаск на сем. Асад, "Хизбула") в региона, биха пропуснали възможността да ограничат полето за маневри на "Хизбула", пише на свой ред Майкъл Янг. Под въпрос, според него, вече са и потенциалът ѝ да мобилизира улицата, и подкрепата на шиитските партньори. Роля в развръзката вероятно ще изиграе и западната дипломация; но трите думи ще покажат колко дълго са готови партиите в Ливан да търпят въоръжена група да е над държавата.
"Хизбула" далеч не слиза от политическата сцена. Докато жителите обаче получават шанс да решават съдбата си с упадъка ѝ, в Ливан, станал синоним на пленена държава-жертва с предначертана съдба в последните години, вече нищо не изглежда предопределено.