Битката за Океания: кой плаща цената, докато САЩ и Китай оформят бъдещето
Пред известен хотел в спокойната столица на Тонга това лято бе забелязан надпис: "Търси се персонал. Всички позиции. Не е нужен опит. Добро отношение. Кандидатствайте вътре." А вътре с друга табела се предупреждава, че липсата на квалифицирани служители в Тонга ще попречи да бъдат обслужвани гостите за момента; квалифицираните, изглежда, са погълнати от мащабно събитие.
Архипелагът със 105 хил. души и площ 747 кв. км е със значително по-голяма икономическа зона от 700 хил. кв. км (по-голяма от Украйна) в южната част на Тихия океан. Той бе домакин на среща, видимо смутила обичайния живот според репортажи като този. Среща, събрала представители на над дузина тихоокеански държави със САЩ, Китай, Великобритания, Тайван, Австралия; последната обяви по време на събитието регионална инициатива в сигурността, с която ще се обучават полицаи и която струва колкото годишния брутен вътрешен продукт на някои от малките участнички. Други са по-богати, но с бедните ги свързва едно: след десетилетия може да потънат.
Тонга, опасно застрашена от изчезване на сушата с покачването на морското равнище, споделя съдбата на куп независими държави и отвъдморски територии, простиращи се от Палау край Австралия до Френска Полинезия далеч на изток - на 8000 км, колкото от Лондон до Пекин. Всички те години наред изтъкваха, че никой не им обръща внимание - нито САЩ на изток, нито Австралия на запад.
| Интересът на Китай предизвика обратното: всички погледи се впериха в Тихия океан, където рядко минават седмици без чуждестранен политик да дойде за подпис, обсъждане, меморандум. Особено в сигурността. |
През тихоокеанските островни държави, много от които членуват в едноименния междуправителствен Pacific Islands Forum (PIF), вече минава американско-китайски сблъсък, оформящ XXI век.
Само няколко новини от последните месеци:
- Науру получава от Австралия бюджетна подкрепа, колкото половината му икономика, в замяна Канбера може да блокира договори с други държави;
- сходни сделки са обявени с негови съседи
- Китай инвестира в полицейски и други спогодби на десетина страни
- в Папуа Нова Гвинея САЩ ще могат неограничено да ползват самолети и пристанища, а милиони ще бъдат заделени за военни обекти другаде.
Войната в Украйна забави това прехвърляне на вниманието, белязало още администрацията на Барак Обама. Но не го отмени.
Обгрижвани от световните и регионални сили, те, според Lowy Institute, могат да вземат най-доброто от всички светове, да задават цената. Не е така и те всъщност рискуват да станат разменна монета, казва в разговор с "Дневник" Сионе Текитеки, който допреди месеци ръководеше дирекция в секретариата на PIF и който е консултирал правителства в региона. За да е вярна подобна теза, трябва да има равнопоставеност между преговарящите, продължава Текитеки, сега преподавател в университета в Оукланд, Нова Зеландия, и коментиращ последователно неуспехите в политическия подход на региона.
"Ако погледнете къде са тихоокеанските държави, те са уязвими в много контексти - към климатичните промени, дългови въпроси. Вече са задлъжнели към някои от държавите, за които казваме, че трябва да оставят да играят една срещу друга", продължава той.
Заливани са от взаимодействия - дотолкова, че една от тях, Кирибати, затвори границите си за чужди дипломати за тази година - тези страни, по думите му, се чувстват принудени да казват "да" на инициатива, които големите сили често им предлагат поединично.
Ако погледнете доказателствата, е видимо, че в дипломацията те не задават, а приемат цената.
Как се стигна дотук и може ли нещо да забави или обърне процеса, чиито последици неизбежно ще отекнат и в Европа?
Предопределеният сблъсък
САЩ и Китай смятат за естествена намесата си в региона, на който са "съседи". Огромният воден масив, който ги дели, е осеян с островите. Непосредствено близката Австралия е член на PIF, американската територия Гуам е със статут на наблюдател; САЩ и Китай са партньори. Две членки (Нова Каледония и Френска Полинезия) са част от европейска държава. САЩ имат щат (Хавай) в съседство с блока, имат бази там, в Гуам, на Маршаловите острови и в Австралия и усилват военното си присъствие другаде. САЩ анексират Хавай в края на XIX в., водени от опасенията някоя европейска държава да не присъедини архипелага към тогавашната си империя.
Неравенствата сред членките само на PIF са огромни. Австралия е с БВП на глава от населението 67 хил. долара към 2022 г. Соломоновите острови - с 2200, Кирибати - с 1700.
Интересът към тях невинаги е бил факт през втората половина на 20 в. Определящо и тогава обаче е местоположението им: те са включени в американската стратегия за "островните вериги" за сдържане на Съветския съюз и Китай и отказване на морско пространство. В първата например влизат Тайван, Филипините и Борнео. Във втората и третата попадат част от тихоокеанските острови.
"Ако възникне конфликт, мисля, че първо ще обхване Южнокитайско море. Ако погледнете само отбранителните стратегии, Тихоокеанският регион е във втората и третата отбранителна верига", добавя Сионе Текитеки.
Но дори само от военностратегическа гледна точка, няма съмнение, че САЩ виждат Тихия океан като част от втората и третата отбранителна верига.
| Който иска да мисли за островите като шахматна дъска, първо трябва да ги пита какво мислят: техният поглед към Китай не е точно европейският. |
"Трябва да разбирате специфичния контекст в тихоокеанската история", казва Сионе Текитеки. Има предвид западната колонизация на островите, ползването им като ядрен полигон (с десетки тестове в Студената война; впрочем само ядрените опити на Маршаловите острови са с обща мощност 7000 пъти колкото бомбата, пусната над Хирошима). "Някои, например Нова Каледония и Френска Полинезия, още се борят за независимост."
Изборите, никелът или Азербайджан: какво възпламени Нова Каледония
А и Китай не стоеше със скръстени ръце последните десетилетия. "Когато в началото на века САЩ се фокусираха върху войната срещу тероризма и Близкия изток, имаше период, в който само Китай финансираше инфраструктура, градеше болници, а САЩ, Великобритания и другите си тръгнаха."
В Тихия океан много хора не мислят през идеологии. В Китай те виждат партньор, не например комунизъм. Идеологията тук няма чак такова значение. Въпросът е: можете ли да ни помогнете да се справим с въпросите пред нас? Ако САЩ не могат, защо да не е Китай?
За тези островни държави посланието на комунистически Китай е последователно, а не се променя със следващата администрация. Дори да има опасения у някои, свързани с непрозрачността на Китай, регионът смята всеки склонен да помогне за добре дошъл.
Приоритетите се разминават
Едва след засилен ангажимент на Китай към Соломоновите острови Вашингтон отвори там посолство през 2023 г., както направи и в Тонга и Вануату в последната година и половина. Бившият и бъдещ президент Доналд Тръмп първи прие лидерите на Свободно сдружилите се държави (Маршаловите острови, Микронезия и Палау) преди Байдън да проведе срещи с PIF през 2022-2023 г. Трите сключили Спогодби за свободно сдружаване (COFA) имат гарантирана финансова помощ от САЩ срещу някои права; територията им някога бе временно администрирана от САЩ.
Байдън едва не стана през 2023 г. първият действащ американски президент, посетил тихоокеанска островна държава, но му се наложи да отмени (китайският му колега направи това пет години по-рано). Байдън свика две срещи на върха САЩ - PIF от 2022 г. насетне; но Китай отдавна не пести време за отделни срещи на лидерите от PIF, което САЩ не са правили над две десетилетия.
| Регионът би могъл да ползва новото внимание за собствената си битка - климата, времето, природните бедствия, обичайни за Тихоокеанския огнен пръстен, в който се намират. Всяко рязко движение на природата ги прави уязвими. |
Земетресение преди две седмици с магнитуд 7.3 по Рихтер последва друго, което вече бе обтегнало ресурсите на страната до краен предел. Страната търси отчаяно инвестиции (и граждани). Тонга изнемогваше след иначе зрелищно, но опустошително изригване на вулкан, задействало и вълни цунами, прекъснали комуникациите. Страната полага усилия и сама, но ресурсите ѝ трудно могат да са достатъчни.
Когато стане такова нещо, икономиката ви се връща в изходна позиция: училищата, здравната система, всичко. Засяга цялото общество.
Климатичните промени са пряка заплаха за тикоокеанските острови. Тувалу се опасява, че когато потъне, жителите ѝ ще загубят икономическа зона колкото Франция и Германия, взети заедно, и води битка в ООН.
Потъващ тихоокеански архипелаг измисли начин да опази морските си граници
Засиленият интерес от големите сили може да помогне по тези въпроси, включително да се издейства подкрепа за концепцията, че държавата остава и след като земята ѝ потъне. Според Сионе Текитеки взаимодействията насочват внимание към страните, но още не им дава желаното влияние. Предвид огромните потоци от помощи, усвояването е предизвикателство. "А и няма достатъчно (национален - бел. ред.) фокус върху политики, нито върху публична подкрепа за трайността на държавите ни в тези преговори. Разговорът винаги е: как да вземем повече пари."
Пари обаче се предлагат за други битки.
Милитаризация
Текитеки има поглед върху работата на PIF, в чийто секретариат десетилетие е директор за управление и взаимодействие. Много лидери твърде лесно показват и дават на големите играчи картите си, казва той. "Вместо да действат като група, за да спечелят възможно най-много от картите си." Често казват "да" на първите сделки на масата. Лесно могат да си го позволят: политическите им системи трудно могат да упражняват надзор.
Голяма част от процеса се движи от политици, които вероятно чувстват, че имат лостове за влияние, но в голямата схема всъщност дават твърде много.
Изследователят вижда отбранителната дипломация като тема, която не е приоритет за региона, а по нея се работи активно. Някога в нея доминираше Австралия, изпращаше миротворци, обучаваше полицаи. Днес това се променя.
Споразумение на Китай със Соломоновите острови преди няколко години, след опустошителни безредици, трудни за местната полиция, стана известен пример. Малък полицейски контингент от Китай пристигна съгласно сделка от 2022 г. Изтекъл публично проектодокумент споменава разполагането на полиция и военнослужещи на островите и разтревожи някои американски наблюдатели (макар да не споменава военна база). Соломоновите острови задълбочават и икономическото партньорство с Китай, който отпуска грантове, създава работни места, организира културен обмен.
САЩ се притекоха на помощ на Тайван срещу дипломацията на Китай
Всъщност решение на Соломоновите острови през 2019 г., отвори вратата и за тази, и за други сделки: случаят им нашумя, но далеч не е единичен.
САЩ обмисляха да усилят капацитета си във Федералните щати Микронезия с разширяване на летище за 400 млн. долара като част от новата тихоокеанска стратегия. Далеч на запад, в Палау, проамериканският президент Суранджел Уипс бе преизбран във вот сред 16 хил. гласоподаватели през ноември; жителите гласуваха с мисъл за икономиката, но по-рано през годината Палау поднови споразумение със САЩ, чрез което (подобно на съществуващи пактове с Микронезия и Маршаловите острови) получава 890 млн. долара за 20 години, а в замяна дава на САЩ достъп до морската си зона, сушата и небето си. Темата колко близка да е страната им със САЩ разделя политиците в Палау.
През 2023 г. сенатът на Палау отхвърли предложение на президента за разполагане на батарея "Пейтриът" заради агресивното поведение на Китай в Тихия океан. Долната камара същевременно одобри разполагането на американска база, по предложение от 2020 г.
Китай опита да ангажира десет тихоокеански държави в сделка за търговия и сигурност през май 2022 г., но на среща във Фиджи външният министър Ван И се сблъска с отказ. Заедно със свободна търговия Пекин предлагаше рязко увеличаване на влиянието в сигурността и политиката. Информация от водещи агенции сочеше, че при подписване:
- Китай би обучавал полицейските сили;
- би сътрудничил в киберсигурността;
- би разширил политическите връзки;
- би получил по-голям достъп до ресурси (включително морските);
- би дал финансова помощ за милиони долари;
- би обсъдил свободна търговия.
Планът притесни част от държавите на срещата във Фиджи, чийто премиер Франк Байнимарама даде да се разбере на пресконференция, че няма консенсус:
Геополитическото отбелязване на точки не значи нищо за тези, чиито общности потъват под морското равнище, чиито работни места бяха загубени заради пандемията, чиито семейства са заасегнати от бързия скок в цените на суровините.
Министър Ван И компенсира с куп споразумения с отделни държави в хода на същата регионална обиколка, в която бе спирка Фиджи. Всеки ден той подписваше по нещо - споразумения в транспорта, земеделието, медиите, технологиите, енергетиката и, разбира се, полицейските въпроси - с девет държави и видя, че вратата за двустранни сделки остана отворена. Липсата на единство, за да се осигурят добри за региона проекти, е слабост.
Китайски пакт в Тихия океан събуди страх от нова "студена война" със САЩ
"Могат, за да получат максимална възможност за влияние, да са заедно, да действат като политически блок", казва Сионе Текитеки.
Но не става така: дори САЩ, Австралия действат двустранно. Реториката е: част от тихоокеанския регион сме, тихоокеанско семейство сме, искаме тихоокеанският регион да работи заедно. От американска или дори австралийска перспектива не е в техен интерес да събират тихоокеанските острови, защото значи повече работа за тях.
Регионални интереси се преплитат
Две години по-късно Австралия обяви регионална полицейска инициатива: създаване на многонационални полицейски сили с четири центъра из региона. Някои в PIF подкрепиха тази есен идеята за звено за реакция при кризи, за което Канбера заделя близо 400 млн. долара за пет години. Една от големите островни държави, Папуа Нова Гвинея, решително подкрепи проекта; други замълчаха, но междувременно базираният в Австралия център, в Брисбън, отвори през декември.
Отделно Австралия обяви този месец сделка за 118 млн. долара за финансиране и обучаване на нова полицейска сила на Соломоновите острови и създаване на тренировъчен център, за да намали "нуждата от външна подкрепа", без да принуждава островите да се отказват от партньорствата си (но налагайки се като фаворит). И то дни след сделки с други страни - Папуа Нова Гвинея, Тувалу и Науру - на практика даващи ѝ вето върху споразумения в сигурността.
Соломоновите острови, разбира се, са суверенна страна. Те прилагат някои мерки и очакваме това да продължи. В резултат от това споразумение целта ни бе да се уверим, че Австралия остава предпочитаният партньор.
Премиерът Джеремая Манеле пък поиска средства, с които да се удвоят полицейските сили на архипелага: до 3000 души.
"Всички партньори, не само Китай, са твърде влиятелни в местната политика", каза Сионе Текитеки. "Би било добре тези сделки да бъдат прекратени." Същевременно вижда известни нюанси. "Големият проблем с Китай е в прозрачността и в това, че не знаете каква е крайната цел. Със САЩ, Австралия и други е много по-лесно да разберете стратегическите намерения."
Австралия, най-близка до региона, показва особена активност тази година и то не само в сигурността. На Науру, с БВП 154 млн. евро за 2023 г., Австралия предложи 90 млн. долара помощ през декември, а водеща австралийска банка ще предлага услуги. В Папуа Нова Гвинея - създава ръгби отбор. За няколко обявени през декември сделки Австралия ще изхарчи 600 млн. долара за няколко години; за региона вече отиват 44% от чуждите помощи на Австралия.
В Австралия се пресичат интересите на САЩ (и съюза Петте очи) и собствените регионални. Австралия често е сочена като проводник на американската политика, но взаимодействието ѝ с региона отчита и собствените притеснения. Например присъствието на китайска полиция на кораби около Соломоновите острови ги докарва твърде близо до Китай, добавя Сионе Текитеки. Австралия не може сама, без помощта на САЩ и други. Докато тя защитава интересите си обаче, това устройва и стратегическия ѝ партньор.
"Призракът" на НАТО разтревожи Китай с протегната ръка на Изток
| Само до юли тази година, преди австралийските споразумения, "Гардиън" преброи 60 документа и инициативи, свързани с отбраната и полицейската дейност и засягащи Китай, САЩ, Австралия, Нова Зеландия и десетте най-големи по население държави в региона. Над половината са за полицейска дейност. |
Залог в глобалната битка се оказа дори бъдещето на трета държава, често пришивана към САЩ от критиците на Запада, но със собствен дневен ред: на карта е оцеляването ѝ. Тайван обвинява Китай във все по-агресивно "наддаване", непостижимо за вече по-малката му икономика, довело според него до решението на Соломоновите острови през 2019 г. да скъсат връзки с Тайпе и да признаят Пекин.
Тайван, откъдето може да са тръгнали част от жителите на архипелага, остана само с три съюзника (от общо 12 по света) в региона: Палау, Тувалу и Маршаловите острови, докато няколко се отказваха от него в полза на Тайван в последните години. Загубата на още един съюзник тази година, макар и не от региона, повдигна отново въпроса какво ще стане, когато островната държава няма нито един.
Геополитическото съревнование между САЩ и Китай, в комбинация с естествените интереси на Австралия и тревогата на Тайван да не загуби малкото си съюзници, всеки ден напомнят на региона, че в сблъсъка на слоновете страда тревата. Дори тези страни да не са първото поле на военна конфронтация, през тях Вашингтон и Пекин опитват да начертаят разделителна линия, която ще определи бъдещето на уязвим регион, обхващащ една трета от Земята, а с това - и на планетата.
