Хиляди западни военни се изтеглят в последните години от държави с обща площ почти колкото Европейския съюз, превърнали се в център на тежестта на тероризма, докато всички гледат към Близкия изток и Украйна. Точно преди година 15 хил. миротворци на ООН завършиха операциите си в Мали, а оттогава Франция и САЩ се оказват без военно присъствие в регион, важен не просто за сигурността им, а и за прословутата, ползвана като предизборно плашило в Европа, борба с миграцията.

Междувременно епицентърът на тероризма вече се измести от Близкия изток към Сахел, където са над половината жертви на тероризъм, по данни от Global Terrorism Index за 2024 г., базирани на предходната.

Вакуумът в сигурността влошава кризата в бившите френски колонии, опитващи да заменят Запада с Русия; собственият им капацитет и координация още не са достатъчни. Управлявани предимно от военни хунти, те са изолирани, не владеят части от територията си (една от тях не контролира дори половината); една, твърдяща, че опитва да се върне към демократичното управление, ще получи помощ от все по-важните за Африка Обединени арабски емирства и дори от Унгария.

С престъпността, хуманитарните кризи, каналджийството - и все още далечния риск откровени джихадисти, свързани с "Ал Кайда" и "Ислямска държава", да владеят столица в пояса между Субсахарска Африка и северното крайбрежие, транзитна точка за мигранти - тези групировки остават заплаха за континента и света, дори когато не убиват граждани на европейски и арабски страни. А докато овладелите държавите армии се задъхват, конфликтите преливат в съседни страни.

Как изглежда регионът сега и защо борбата остава толкова трудна, отвъд схематичните опити Западна Африка да се раздели на "прозападна" и "проруска"? "Дневник" обобщава ситуацията, разговаряйки и с регионален наблюдател на конфликтите.

Особено тежко са засегнати трите държави, в които между 2020 и 2023 г. имаше вълна от преврати, поставили ги в изолация: Мали, Буркина Фасо и Нигер. Друга държава, където армията също взе властта, но след смъртта на дългогодишен лидер през 2021 г. (Чад, без обаче да бъде толкова изолиран), също се разделя с десетилетните си съюзници; а политическото бъдеще на огромната територия в сърцето на Африка остава под въпрос.

Прехвърлянето от Либия на някога работили за сигурността на Муамар Кадафи в Мали подхрани сепаратистки и ислямистки бунтове, за кратко смесили се, по-късно разделили се. Франция се намеси с хиляди военни, с операциите "Сервал" и "Бархан", създаде силите G5 Sahel с военни от Мавритания, Буркина Фасо, Чад, Нигер и Мали и с 5000 собствени; САЩ разположиха сили в Нигер, превърнал се и в ключов партньор на ЕС, и Чад. Мисията на ООН МИНУСМА е в Мали от 2013 г.

Неуспехите им, местната корупция и лошото управление подхраниха и ислямистките бунтове, и превратите. Мали, Буркина Фасо и Нигер замениха френските сили с руски - наемници от бившата "Вагнер". САЩ бях изгонени от огромна своя база в Нигер, който пък след своя преврат бе заплашен от военна интервенция на западноафриканския блок ECOWAS (Икономическа общност на западноафрикански държави).

Трите дошли на власт военни хунти създадоха Съюза на сахелските държави (AES), за да се пазят взаимно при нужда. Започнаха да се утвърждават за сметка на бившите управници, неуспели срещу тероризма, и Запада, който набедиха за враг, с всички грешки и зависимости в отношенията в изминалите десетилетия.

Засега обаче не изглеждат по-успешни.

И в трите страни обещавани избори непрекъснато се отлагат, докато военните опитват да затегнат контрола на публичното пространство. Сигналите за трудности, а понякога и за недоволство, обаче продължават.

В Буркина Фасо лидерът на хунтата уволни премиера след месеци на сведения за готвени преврати. През лятото стрелба проехтя в президентския дворец, после - край обществената медия. Указ отвори врата за принудителна мобилизация на пълнолетни.

Отказът от военно споразумение с Франция и от френския език тази година редом със затварянето на някои френски медии (това направиха и другите две в AES) вървеше ръка за ръка с още насилие. Атентат със стотици жертви в северната част на Буркина Фасо изложи на показ слабостта на хунтата, обещала да се справи с екстремистите - убити бяха много цивилни, накарани да изграждат окопи.

Барсалого, мястото на клането, е само на два часа от столицата. Два месеца преди този атентат групировката JNIM, свързана с "Ал Кайда", обяви убийството на над 100 военни при атака. Разраства се хуманитарната криза за 2 млн. разселени (около 10% от населението).

В Нигер според ACLED свързани с "Ал Кайда" и "Ислямска държава" групи са убили двойно повече цивилни след преврата, отколкото в предходните 18 месеца. Особено в югозападния район Тилабери, край границите с Мали и Буркина Фасо (край столицата Ниамей), където според не една медия са убити 91 военни при атаката през декември; след нея Нигер изгони Би Би Си за "фалшиви новини", макар да се появиха и още по-радикални оценки за загиналите. На прицел на групировките често са ключови транзитни коридори и местни пазари, жизненоважни за населението, отбелязва Институтът за изследване на войната.

Това лято Мали привлече световното внимание с най-голямата загуба на "Вагнер" край границата с Алжир (изглежда, с украинска помощ). Страната е в дълбока криза, вплитаща проточилия се бунт на туарегите, джихадистки тероризъм (някои се опасяват те да не създадат отново общ фронт), общностен конфликт и навлизане на военни в политиката. Чуждата помощ (особено в бойната авиация) е ограничена, групировките правят "пробиви" в градски центрове - бойци на "Ал Кайда" се промъкнаха незабелязано в столицата Бамако и рано сутринта, преди първата молитва, убиха десетки хора през септември.

Нидерландската медия ZAM публикува през лятото разследване, в което се твърди, че подкрепата за хунтите намалява.

Трудно е това да се потвърди на терен: средата в трите страни не го позволява, макар в някои райони да демонстрират с искане за по-добра борба с джихадистите.

Защо е толкова трудно?

Лавирането между политиката, натиска върху икономиката (под санкции), натягането на гайките и битките с бойците са изпитание. Военните трябва да решават дали да разговарят с бунтовниците, което само Нигер правеше (но вече не), и то тихомълком, без еднозначен резултат.

А и бунтовете се развиха с течение на времето, продължава Бевърли Очиенг - от по-малък мащаб атаките достигнаха градските центрове в развити райони. Те експлоатират етническите различия, икономическите конфликти, сблъсъците между земеделски и животновъдни общности.

С ресурсите, които имат, с проблемите пред себе си трите армии също така трудно могат да споделят. Съюзът на сахелските държави (AES), първо сплотил се за защита от евентуална интервенция на ECOWAS, осъзна, че трябва да работи срещу групировките. Съвместните удари в Северно Мали и Буркина Фасо операциите в Нигер по границата с Буркина Фасо засега няма как да са достатъчни да запълнят празнината, продължава Очиенг. След напускането на хиляди чужди военни и миротворци "ви остават само националните армии, които се опитват да се подкрепят, и руски паравоенни, които действат активно на фронта в Мали, но в Нигер и Буркина Фасо само обучават."

Засега вакуумът от изтеглянето на досегашните партньори след няколко години разпалване на антифренски настроения отеква в региона.

Второ, армиите вече проявяваха нетърпение заради малката според тях помощ, оказвана от Франция и международни актьори - базите се затваряха набързо, без технически процедури и подготовка какво ще последва вакуумът, продължава изследователят. Растеше напрежението между страни в региона. Съюзът на трите хунти още няма нужния оперативен капацитет.

Изтеглянето на френските сили от Чад и Сенегал, което двете държави обявиха в последния месец, ще е поредното главоболие - не толкова във все още стабилния Сенегал, чието ново правителство не се бори с ислямисти. Армията на Чад, страна с ключово положение между Нигер и Судан, има репутация на една от най-силните в региона, но спор дали Франция ѝ е предала нужни разузнавателни данни доотрови отношенията, напомня Бевърли Очиенг. От страната си тръгнаха и американски сили.

Чад според Бевърли Очиенг ще залага все повече на Обединените арабски емирства и Русия (дни след разговора с нея страната задълбочи партньорството с Турция), макар в последната година да се очерта неочакван партньор - Унгария. Покрай силната активност и на унгарския специален пратеник за региона, и на сина на премиера, Гаспар Орбан, 200 унгарски военнослужещи се очаква да пристигнат, за да помагат.

Какво прави впрочем Унгария (и защо я избира Чад)? Различни версии в последните месеци бяха подкрепени от наблюдатели. Дори тази, че европейско (натовско) присъствие, дори да е унгарско, е от полза на Европа и Запада, за да не гори напълно този мост. Обяснението на Очиенг: унгарските сили имат ограничен опит в региона, дори страната да е участвала в миротворческата мисия на ООН. Но за Чад е добре дошла всякаква подкрепа и особено от Будапеща, която, изглежда, опитва да гради име извън зоната си на комфорт, при това в сянката на африканска армия с много сериозна репутация (т.е. без сама да се излага на голям риск), и да работи по ключовия въпрос за миграцията.

Засега няма външна сила, съпоставима с хилядите военнослужещи, работили за мира в последните години. Епоха в битката за сигурност в Западна Африка приключи. В новата епоха Русия, изглежда, играе необичайна роля.

Москва все пак влияе на региона - но не по начините, които тръбяха хунтите.

Трите сахелски държави задълбочиха сътрудничеството с Русия чрез "Вагнер" и го продължиха с наследника, т.нар. Африкански корпус, който периодично набира хора за Африка въпреки войната в Украйна. Москва изпрати военни инструктори в Буркина Фасо и в Нигер; в Мали паравоенни се сражават на терен; тъкмо договорът с тях нажежи до червено връзките с Франция. Оттогава връзките конкретно на AES само се задълбочават; през септември АЕS подписа с руската страна сделка за телекомуникационно и сателитно оборудване.

Москва не може сама да запълни вакуума, тя няма и нужните ресурси, още по-малко - докато е заета в Украйна. Същевременно руското влияние върху тези държави е неочаквано за Африка, колкото и обичайно да изглежда в Европа. "То доведе до силно чувство за национализъм и суверенитет", казва Бевърли Очиенг.

Може да е положително влияние (Очиенг все пак използва думата за регион, белязан от усещане за неправдите на колониализма и "Франсафрик"), но се възприема и за дестабилизиращо, продължава тя: пристигналите паравоенни "вероятно влошиха въоръжените бунтове и директно, и косвено". Под второто тя има предвид обвиненията към "Вагнер" и продължението му, че на прицел са му конкретни етнически общности (в Мали идват и от ООН), а това подхранва напрежението вътре в страните). С антируска пропаганда се захранват и бунтовниците, тя се използва, за да се насърчават атаки срещу военните, но на свой ред захранва реториката и на паравоенни групи и ги насъсква, продължава Очиенг.

Ефективността на френската операция "Бархан" може да бе ограничена, "но тя успяваше да удържи контрол около ключови градски центрове" в Мали заедно с миротворците от ООН, се казва в GTI 2024, докато "Вагнер", участваща в минна и друга добивна дейност, е по-малко ефективна и според някои просто повтаря модела от Судан и ЦАР, където целта е заобикаляне на санкциите, се казва още в споменатия доклад на GTI.

САЩ предупредиха тази година кои райони смятат за следващите рискови - южно от трите държави, по крайбрежието на Гвинейския залив: Гана, но в голяма степен Того, Бенин и Кот Д'Ивоар. Само в Гана за няколко седмици през лятото имаше три големи военни учения. JNIM опита да разшири операциите в Того и Бенин през 2022 г., особено в райони около Буркина Фасо. В Бенин зачестиха отвличанията, свързани с терористични групировки.

По-далечен изглежда рискът в Кот Д'Ивоар според нея. Там впрочем остават активни и САЩ, и Франция (и е единствената по крайбрежието, където специалният представител на Франция за Африка Жан-Мари Бокел остана ангажиран с подпомагане на местните сили предвид свиващия се френски контингент на континента).

Какво ще последва е жизненоважно за региона и Европа. Редом с тероризма в региона расте организираната престъпност, както отбелязва GTI. Все повече жители опитват да избягат и европейските страни започват да забелязват това. Хаосът ограбва бъдещето на Африка и шансовете на Европа да си партнира с нея за своето.