Роботизирани апарати на Луната, проби от невидимата ѝ страна, докосване на Слънцето, зрелищно изстрелване и спускане на най-мощната ракета в света, начало на пътешествие до Европа (спътника на Юпитер), частна разходка в Космоса... някои от тези зрелища от 2024 г. ще се повторят през 2025.

Но нови в следващите 12 месеца ще донесат Илон Мъск, изтъкнат конкурент и по-малките стартъпи, НАСА, Китай и може би дори Доналд Тръмп, след като се върне в Белия дом. А и (поне в САЩ) усилието двама души, изведени в орбита само за няколко дни, най-после да се приберат и да празнуват Великден у дома.

Годината очаквано ще е с лунен привкус. Белязана е обаче не само от планираните космически мисии, но и от отложените. "Артемида II" (Artemis II), след дебюта на кораба преди две години и първа обиколка на капсулата "Орион" около Луната без екипаж, се готвеше за първата пилотирана мисия - първо отложена от 2024 за 2025, но миналия месец пренасрочена за април 2026.

С други думи, човек няма да се завърне на Луната най-рано до 2027 г., почти 55 години след последния път. Това забавяне е в известна степен заради проблеми със скафандрите и апарата, с който астронавтите ще се прилунят.

При бъдещо забавяне някои наблюдатели са склонни да се запитат дали следващият човек на Луната ще говори английски или мандарин. "Китай обеща да прати астронавти на Луната до 2030 г. и има навик да спазва срокове", пише Джако ван Луун, който преподава астрофизика в Keele University.

Америка все пак остава начело засега. А междувременно и други апарати може да развълнуват света, дори да не е както го направи Starship, най-мощната изграждана ракета, през ноември 2024 г. Очаква се тази ракета на SpaceX да осъществи 25 полета като демонстрирания в присъствието на Доналд Тръмп през есента в подготовка за кацането на Луната. Новозеландската компания Rocket Lab ще тества собствена ракета след успешно извеждане на сателити в орбита в последните години. Sierra Space, друга частна компания, за пръв път ще опита да достави товари на Международната космическа станция с апарата си Dream Chaser.

С други думи, начело ще остане и "Спейс Екс", макар и с (бледи засега) наченки на конкуренция. Компания на друг милиардер, Blue Origin, на Джеф Безос, най-накрая обяви готовност да изстреля мощна ракета за многократна употреба. New Glenn би могла да извежда спътници (включително военни, в които обаче "Спейс Екс" е лидер) и апарати за Луната и Марс.

Но всички тези постижения ще са само крачки в маратона, който оформя космическата надпревара.

Лунните изследвания ще са значима тема през 2025 г. и заради встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент на САЩ. Дали втората му администрация ще запази приоритета на първата, който бе продължен при Джо Байдън: приоритизиране на Луната пред далечното пътуване до Марс. Ще остане ли бюджетът на ракетата, която трябва да върне астронавти на Луната? Какво влияние ще окаже върху него Илон Мъск, който от години гледа към Марс и който на практика живее в Мар-а-лаго, за да си гарантира пряк достъп поне до 20 януари?

Новите мисии до Луната не могат да съобразят графика си с това. Спускаеми апарати от американската компания Firefly Aerospace и японската Ispace ще излетят с една и съща ракета на SpaceX още в средата на този месец. Мисията на Firefly ще бъде първото пътуване на спускаемия модул Blue Ghost и ще носи товар, платен от НАСА. За Ispace това е втори опит: спускаем апарат се разби в повърхността на Луната през 2023 г.

Най-късно в края на зимата и началото на пролетта се очаква Intuitive Machines да опита отново да спусне апарат на Луната: предишният, през февруари 2024 г., направи това, но се повреди, вече кацнал на повърхността. Новият апарат се нарича Athena и също ще носи инструменти, финансирани от НАСА; с един от тях ще се търсят проби от лед. Също на борда на SpaceX ще бъде Lunar Trailblazer на НАСА, който от орбита ще изследва водата на Луната. Полетите на "Спейс Екс" също са част от "Артемида".

Тази година ще покаже може ли Индия да завърши първия си собствен пилотиран апарат, за да го изстреля успешно през 2026 г. Индийската космическа агенция ISRO подготвя за тази година тестови полети без екипаж като част от програмата си Gaganyaan и други изпитания за засега по-далечното (за следващите 10-15 години) изграждане на собствена космическа станция и изпращане на човек на Луната. Изпробва се нова технология за извеждане на сателити.

Частна мисия на тексаската Axiom Space трябва да отведе тази пролет индийски астронавт до Международната космическа станция, където той да прекара 14 дни с колеги от Индия и Полша.

Междувременно китайската космическа програма, успяла първа да върне проби от обратната страна на Луната, продължава да сгъстява графика си: през пролетта предстои първа мисия за вземане на проби от астероид, първа за азиатската страна. Конкретният астероид, Kamo'oalewa, се смята от някои изследователи за парче от Луната, отделило се при сблъсък. Целта е да се съберат малки парченца от астероида и да се освободи капсула с проби, които да се върнат на Земята през 2026 г.

Същият кораб, Tianwen-2, ще продължи пътешествието си: очаква се той да се завърти около Земята и да използва гравитацията ѝ като прашка, за да я изпрати да лети към комета, известна като 311P/PANSTARRS. Очаква се сондата да пристигне на кометата в средата на 30-те години.

През 1998 г. САЩ подписаха с Русия, Япония, Канада и 11 европейски държави план за мирно използване на Международната космическа станция. Без Китай, който не бе допуснат, отново по американско решение, до станцията, когато поиска това преди около 15 години. Аргументът бе да не се споделя с Китай информация, която ще му даде предимство.

Днес Китай работи за предимствата си и напредва, а това поражда и споменатите опасения за възхода на космическата му програма. "Небесният дворец", или "Тиенгун", действа в орбита от втората половина на миналото десетилетие; първият модул бе изстрелян през 2011 г.

Докато азиатският гигант разполага със собствена станция и работи по космически проекти с партньори (и теоретично би допуснал други страни на борда на "Тиенгун"), пред САЩ и НАСА остава рискът Китай да се превърне в единствената държава със собствена станция след края на МКС през 2030 г.

Възможните решения идват от бизнеса. Едно от тях се очаква в орбита тази година, но не по-рано от август. Калифорнийският стартъп Vast се очаква да изстреля първата по рода си търговска космическа станция в орбита тази година. Haven-1 също ще лети със SpaceX, като ще може да приютява до четирима астронавти екипаж на мисии с продължителност до 30 дни. Засега ще се тества като пълноценна станция, но в бъдеще може да стане модул към все още разработван апарат.

Със "Спейс Екс" е и партньорството, създало амбициозния план за собствена космическа мисия - Vast 1. Дати за нея обаче все още няма.

Vast същевременно има свое предложение за наследник на МКС: миналата есен обяви, че планира Haven-2 да функционира в орбита до 2028 г., т.е. две години преди края на МКС, като я "превъзхожда по обем, изследователски помещения и финансова целесъобразност".

Бъдещето на Haven-2 обаче вероятно зависи от дебюта на Haven-1 и след това на Vast-1. И от това какво ще предложат междувременно конкурентите ѝ в частния сектор. Например Voyager, която ще изстреля собствена станция, Starlab, през 2028 г.

Ако и трите проекта се провалят, САЩ, но и всички негови (и китайски) партньори ще могат да разчитат само на една държава при нужда в ниска околоземна орбита.

Отвъд изследването на нови хоризонти и усилването на космическия трафик към Луната, на борда на МКС предстои по-малко бляскава, но крайно необходима за репутацията на НАСА и американската технологична индустрия задача - да приберат двама астронавти у дома.

Разходка "за осем дни" през юни на Суни Уилямс и Буч Уилмор с конкретни задачи до Международната космическа станция ги направи заложници на най-големия постоянно обитаем човешки обект в Космоса, след като технически проблеми на докаралия ги апарат удължиха мисията им. Капсулата, отвела ги на МКС, Starliner на Boeing, трябваше да върне заедно с двама други астронавти като част от ротацията на екипажа.

Първоначално изглеждаше възможно да се приберат преди Коледа, но нерешените технически въпроси подтикнаха НАСА да отложи прибирането им поради риск за живота им. В средата на декември, когато се очакваше връщане през февруари, американската космическа агенция обяви ново отлагане, за март или април 2025 г. Причината е забавяне в алтернативната капсула Crew-10 - на SpaceX на Илон Мъск - която няма да е годна за полети преди края на март. Редом с обичайните доставки апаратът, заредил МКС, донесе и коледни подаръци, за да разведри малко екипажа по празниците.

Обикновено мисиите на МКС продължават шест месеца, макар няколко да са достигали година. При връщане през април Уилямс и Уилмор ще са прекарали в космоса поне 10 месеца. Ако няма ново отлагане, може и да се върнат навреме за Великден, който тази година православни, католици и протестанти отбелязват на една и съща дата.

Crew-10 ще замени Crew-9 в транспортните мисии до МКС. Или до наследника ѝ. Но кризата с двамата заседнали астронавти показва ограничения все още капацитет на земната космическа индустрия да реагира при подобни ситуации.

През февруари НАСА започва и мисията SPHEREx, чиято цел е да картографира цялото небе във видима и близка до инфрачервения спектър светлина. Над 100 млн. звезди в Млечния път ще бъдат наблюдавани, данни ще се съберат за още 450 млн. други галактики.

Подобно на прочулия се "Джеймс Уеб" в последните две години и половина, телескопът ще търси и ясни признаци на живот, сигнатури на вода и органични молекули. НАСА се надява и SPHEREx да допринесе, в мисията с продължителност две години, за познанието на човека как се формират галактиките, а и Вселената такава, каквато я познава хомо сапиенс.

Още това лято Земята може да се сдобие с още един способ да ги наблюдава: астрономическата обсерватория "Вера Рубин" в Чили, която, с най-голямата дигитална камера в света, ще запечата южното небе в детайли, помагащи да се изучава тъмната материя.

Други гледки ще са достъпни и с просто око. Например метеорния поток Квадрантиди, който продължава до средата на януари (но достига пик на 3-и). Или метеорния поток Ета Акварииди - от 20 април до 21 май, видим и на север от екватора (макар най-добре да се вижда от тропиците на юг).

Пълно лунно затъмнение ще е видимо на 14 март в части от Западна Европа (но най-вече в Западното полукълбо, което свършва при Гринуичкия меридиан), а на 7 септември - и в други части на континента, в Азия и в Австралия. На 29 март затъмнението ще е частично.

По-малко зрелищно, но ценно за европейската наука: Европейската космическа агенция започва мисии за анализ на екосистемите на Земята, фотосинтетичната активност чрез нови, изключително чувствителни инструменти. Подробни данни биха помогнали по-добре да се оформят политиките, свързани с климатичните промени, земеделието и продоволствената сигурност.