В столицата на Чад Нджамена е спокойно, но има напрежение. Такава е обстановката ден след като нападатели, въоръжени само с ножове, убили охранители в президентския комплекс, а от атаката им са се чули изстрели. Всички са ликвидирани, но някои са успели да избягат. Шайка дрогирани несретници заплашили единството на страната.

Обширната африканска държава Чад - голяма колкото Франция, Германия и Полша, взети заедно - сякаш живее в тези две взаимноизключващи се състояния едновременно. Страната с една от смятаните за най-ефикасни армии в Африка, превърнала се в остров на стабилността, дори и заобиколена от конфликти и терористична дейност, се оказа въвлечена в инцидент, който не може да обясни изцяло. Последиците от него, докато изгонените от Чад френски сили се изтеглят, а САЩ засега напразно опитват да изградят наново мост с централноафриканската държава, може да се усетят из целия регион.

В сряда 19 души бяха убити при сблъсъци между силите за сигурност и въоръжени бойци при опит за нахлуване в президентския дворец. Шестима бяха ранени. Източник на "Франс прес" бързо обвърза станалото с джихадистката групировка "Боко харам", но властите отрекоха; "опит за дестабилизация е осуетен", каза външният министър Абдераман Куламала.

В столицата Нджамена животът на пръв поглед се върна към нормалността, министърът похвали армията. Тя на практика постави Махамат Деби Итно, син на президента Идрис Деби, убит през април 2021 г., начело. (Тогава Франция и други в международната общност не осъдиха действията поради важността на Чад в сърцето на Африка за сигурността и миграцията.) Оттогава президентски и парламентарни (миналия месец) избори опитват да създадат усещане, че преходът към демокрация върви, а страната сменя партньорите си в сигурността: помоли френските сили да напуснат, изгони американски спецчасти и ще работи с други, сред които е дори Унгария.

Отговорите за станалото, докато западните сили напускат Чад, а нараства военното влияние на Русия, Обединените арабски емирства и може би Турция, вероятно биха очертали трудния път за борба с все по-агресивните джихадистки групи в регион, превърнал се в глобалния епицентър на тероризма и създаващ заплаха за континента и дори за Европа.

Според министъра пред президентството "терористични елементи" извършили "неразбираем опит" да дестабилизират страната. Четирима охранители били намушкани от нападатели, които нямали бойни оръжия: той ги нарича "шайка престъпници", носещи алкохол в малки бутилки за вода (приличал на уиски) и под въздействието на наркотици - досущ като герои от стария френски комикс Les Pieds Nickelés за неволите на млади анархисти, някога олицетворяващ в публичния дискурс лентяйството. И изобщо не били организирани.

Успели да изминат малко разстояние в помещенията на президентството, а след това били неутрализирани. Куламала бил впечатлен от действията на военните, когато пристигнал на място малко след първите съобщения. "Имаме много добра армия, чадците могат да спят спокойно."

Освен източник на "Франс прес" зад другата версия, изглежда, стои и саудитската, излъчваща от Обединените арабски емирства (един от все по-важните съюзници на Чад), телевизия "Ал Арабия". "Боко харам" напада президентския дворец", е заглавие на видеоексплейнър в информационна дописка на сайта. Според източници на медията извършителите не целели преврат, но нападнали близо до частта на двореца, където живее президентът. Някои успели да избягат. Освен това се чули изстрели.

За силни изстрели и експлозии в района говорят и жители, паника обхванала някои в околните квартали, пише нигерийското издание The Sun (по-късно, след думите на министъра, че бойците били въоръжени с ножове, това потвърди прокуратурата, макар никъде да не се отбелязва кой е стрелял). Районът е отцепен от властите в хода на разследването.

Атаката обаче засилва опасенията от политическа нестабилност, пише цитираният нигерийски вестник в публикация в петък. Обръща се внимание на телевизионна реч на Махамат Деби (който, изглежда, е невредим), в която говори за "акт на тероризъм" срещу единството на страната. Извършителите по думите му ще бъдат наказани. "Напрежението е много високо в президентския дворец", цитира вестникът Енрика Пико от Международната кризисна група. "Деби знае, че има много врагове, които искат да го заменят или да променят начина, по който Чад се справя с различни кризи."

Също в сряда в Нджамена бе външният министър на Китай Ван И, но за момента няма доказателства, че двете събития са свързани. Ватиканското радио нарича всяка връзка "непотвърдени слухове". Същият министър обясни на Ван, че Чад полага усилия да се освободи от чуждите сили и иска да задълбочи връзките с Пекин.

След по-малко от месец би трябвало да завърши и изтеглянето на френските сили, което Чад поиска в края на ноември, след като бе останал една от двете работещи с Франция страни в региона (в три от държавите в него военни хунти шумно изгониха Париж и погледнаха към Москва).

Франция всъщност бе близък съюзник - толкова, че президентът Еманюел Макрон отиде в Нджамена след убийството на Деби, без да критикува последвалия фактически преврат, а Париж бе безпощаден към Нигер, когато властта там се смени. Тази есен решението на Чад да изгони френските военни изненада мнозина.

Пред "Ал Джазира" Бевърли Очиенг - изследовател, базирана в Дакар, която наскоро разговаря с "Дневник" за рисковете в региона - обяснява, че не е нелогично да се допусне "Боко харам" като извършител, но това би предполагало "сериозен пробив в сигурността" в двореца. Според нея някои във властите може да предпочитат да обвинят външна сила за проблемите си.

Към споменатото от медията може да се добави проблемът със съседите: Нигер (сам несправящ се с клоновете на "Ислямска държава" и "Ал Кайда") на запад, Нигерия на югозапад, Камерун и Централноафриканската република с въоръжени групи на юг, Судан, с опустошителната война, в която 30 млн. души спешно се нуждаят от помощ, на изток, Либия на север.

Чад има петролно богатство, но и стагнираща икономика и неблагоприятен сахелски климат. Преди Махамат Деби Идрис Деби управляваше автократично 30 години. Синът му, макар правителството на армията да изпълни обещанието да свика избори като начало на "демократичния преход", и макар да се яви на избори, на които бяха обявени 60% подкрепа за него, не се смята за много харесвана фигура. Някои наблюдатели видяха в изгонването на французите опит да увеличи рейтинга си, докато антифренските настроения още владеят региона.

В подобен вакуум фактът, че държава с репутация в борба с тероризма (колкото и да се показва устойчив и неизкореним) като Чад може да допусне пробив в двореца, не вещае нищо добро за региона.