ЕС има с какво да посрещне икономическия ефект "Тръмп", но е важна бързината

ЕС има с какво да посрещне икономическия ефект "Тръмп", но е важна бързината

След седмица Доналд Тръмп ще стане 47-ят президент на САЩ и изглежда е подготвил да подпише около 100 указа още в първите си часове в Белия дом, като много от тях ще са свързани с икономиката и търговията. В месеците след победата му на 5 ноември 2024 г. така и не стана ясно какви политики е предвидил в тази сфера, но чухме още от заплахите му за наказателни мита. Номинациите му за ключови висши служители във финансите, икономиката и търговията са в типичния му стил - разнопосочни и на места вътрешно противоречащи си като цели.
Какъв ще е ефектът "Тръмп" за икономиката на Европейския съюз и има ли средства, с които ЕС да смекчи удари и да намери нови възможности?
На първо място трябва да не се забравя, че той идва с ясен мандат за промяна на икономиката. И то голяма промяна.
  • През миналата седмица американският институт "Пю" публикува данни от допитване от пролетта на 2024 г., според което общо две трети от анкетираните казват, че е нужна "пълна реформа" (20%) или "големи промени" (46%) в икономическия модел. Четири пети (74%) казват, че децата им ще живеят по-зле от родителите си.
  • В същото време целта на търсената промяна не изглежда да е търсене на някаква социална справедливост чрез намаляване на неравенството, което е сериозен проблем в САЩ и много други държави. Че това е голям проблем са казали 76% от последователите на американската левица, само че тя изгуби изборите. Около половината (55%) от хората в политическия център мислят така, но в триумфиралата в Републиканската партия консервативна десница това е важна задача за решаване само за 30% (това се смята за вид индикатор за одобрение за съкращения на федерални разходи, сред които социалните програми са най-големите пера).
Понеже цялата кампания и планове на Тръмп и републиканците са фокусирани върху това да направят "Америка велика отново", то и икономическите им политики ще са такива: националистически, срещу досегашните елити (и техните експертиза и правила), както и популистки с елемент на разрушителност - творческа или не.
ЕС има с какво да посрещне икономическия ефект "Тръмп", но е важна бързината
Reuters
След като толкова американци гласуваха за Тръмп и MAGA, очевидно достатъчно вярват на икономическите му обещания - поне така, както са ги разбрали. След като толкова дълго дърпаха струните на икономическото недоволство, хората на новия президент получиха това, че 57% от всички американци (69% от републиканците) искат мерки, защитаващи американския пазар, а не свободния пазар. Само 37% смятат, че свободният пазар е ценност и постижение за защитаване.
Това не е само реакция на Китай, в който е фокусирана значителна част от вниманието на задаващата се администрация. Сред хората, които Тръмп номинира във финансово-икономическия блок, има професионалисти, но те споделят идеите му. Което не е добре за разбирателството с европейците или не показва особена загриженост за ефекта от мерките в икономиката, отбраната и международните отношения върху сигурността на Европа.
Мантрата в тези среди, вкл. от хора като Марк Рубио (бъдещ държавен секретар) и Майк Уолц (съветник в Белия дом по националната сигурност) звучи приблизително така: "Първо да си плащат сметката и да се оправят с проблеми, които са си техни". Има и още: Европа е икономически слаба, технологичният ѝ сектор го няма никакъв, военно са слаби и зависими от САЩ... с две думи, туристическа дестинация, която източва ресурсите на САЩ.
Няма начин това да не влияе и върху икономическите политики. Подгответе се за неприятелска към ЕС администрация във Вашингтон по който и да е въпрос.
ЕС има с какво да посрещне икономическия ефект "Тръмп", но е важна бързината
Reuters
Основните икономически политики на Тръмп 2.0 са изброявани неведнъж далеч преди изборите:
  • данъчни съкращения (но това ще удари и приходите в бюджета в момент, когато дълговете са около 120% от БВП, а една от целите е дефицитът да падне под 3%)
  • мита (масово 10-20%, но в отделни сегменти и в частност за Китай и още по-високи; последиците вероятно ще са по-високи цени за бизнеса и за потребителите, т.е. и инфлация)
  • заеми (приходите от мита ще компенсират частично ефекта от свитите данъци, но за държавата ще стане по-скъпо да взима дългове - многомилиардни инвестиции вече се насочиха към дълговите пазари в САЩ заради по-високата очаквана доходност - а изчисления на Комитета за отговорен федерален бюджет показаха добавяне на 7.75 трлн. долара дългове за 10 години)
  • имиграция (не е изключено да бъде постигната отрицателна имиграция; масовото изгонване на милиони незаконно влезли в САЩ бе в сърцевината на предизборната кампания, сега се оказва, че в Конгреса вероятно ще одобрят мярката само за извършилите престъпления; заедно със затягане на визовата политика САЩ ще се лишат от евтина работна ръка в момент, когато се пенсионира цяло поколение; бизнесът ще трябва да вдигне заплатите за американци с ефект за инфлацията и цените)
  • независимостта на Федералния резерв (централната банка започна да сваля лихвите, но действа предпазливо и може почти да не прави следващи стъпки през 2025 г.; Доналд Тръмп не харесва това и може да засили политическия натиск да има думата в монетарната политика - Майкъл Бар от банковия регулатор ще се оттегли всеки момент, мандатът на Джером Пауъл, председателят на Фед, е до май 2026 г.).
Вотът от 5 ноември само потвърди, че в Белия дом и двете камари на Конгреса на власт ще има една партия. Тръмп има и достатъчно назначения, лоялни и симпатизиращи му в съдебната власт и напълно развита информационна и медийна екосистема в негова подкрепа. Което трябва да означава, че иска управлението му да започне решително и може да започва нови драстични мерки през две седмици, като се позовава на защита на националната сигурност или извънредно положение в икономиката.
ЕС има с какво да посрещне икономическия ефект "Тръмп", но е важна бързината
Reuters
На тях няма да може да се реагира бързо, защото първо трябва да се види колко по-високи ще са митата, какви ще са изключенията от тях, близко ли ще са до обещаваното, как се комбинират с други стъпки, с фискални мерки, с данъчно облекчаване и др.
Най-вероятно Тръмп ще иска да принуди другите държави да платят цената за ефекта от действията му в американската икономика.
За ЕС, който ще бъде с минимален растеж - и той ще бъде ударен от американските мита - тази година не е ясно как това се съчетава с искането му съюзническите страни да увеличат разходите си за отбрана и помощ за Украйна, докато да купуват повече американски суровини и стоки. При 20% мито загубите само за Германия, от която се очаква ръководна роля, са около 180 млрд. евро.
Тръмп не е показал в плановете му Европа да присъства като някаква специална тема, изискваща повече внимание.
Още в първия си мандат републиканецът показа, че не обича Германия, дразни се от евроинституциите в Брюксел и предпочита да се договаря двустранно. Което в случая с единния пазар на ЕС няма как да стане, защото тази политика е делегирана на Европейската комисия.
Добрата новина е, че новата комисия на Урсула фон дер Лайен има повече от преди правомощия, за да реагира бързо.
Проблемът е, че не едно национално правителство ще бъде изкушено да се договаря във Вашингтон или в Мар-а-Лаго отделно по важните за неговата икономика въпроси и след това да се опитва да формализира това през Брюксел. Иначе казано, постигането на консенсус в евроинституциите най-вероятно стане по-сложно. И да не се забравя, че Виктор Орбан е способен винаги да блокира нещо в подготвяните решения, което Тръмп не харесва.
"В сърцето си Тръмп е бизнесмен и иска сделки - това е начинът да работите с него", препоръчва в интервю за германския в. "Ди Цайт" Бьорге Бренде, председателят на Световния икономически форум (WEF). "В първия му мандат Европа се справи доста добре и затова не съм песимист, има и възможности", допълни той.
В края на 2024 г. се бяха очертали 4 средства, с които ЕС да реагира:
  • Убеждаване. Основно става дума за ангажиране с новата администрация в САЩ, за да се обясни защо е по-добре да избягва митата срещу Европа, да се изясни кое точно най-много ги дразни, какви биха искали да се купува повече... Но ако в САЩ са решили, че огромният пазар на ЕС трябва да плаща наравно с Китай, тогава това средство губи остротата си.
  • Разубеждаване. Казано накратко, това е информиране, че Европа има подготвени контрамерки и те няма да са безболезнени за американците - за хората, за бизнеса и за политиците. Републиканците искат да обърнат много от климатичните и енергийните политики, но от евтините кредити и субсидии по зеленя преход, започнат от президента Джо Байдън с т.нар. Inflation Reduction act, се възползваха много компании в щати, гласуващи или сменили при изборите вота си в полза на Тръмп и партията му. В САЩ вече е в ход следващата предизборна кампания, тази за частичното подновяване на Камарата на представителите през ноември 2026 г., и не един федерален или щатски политик, конгресмен, губернатор и спонсор на републиканците ще се замисли.
  • Ответен удар. Никой не иска пълномащабна търговска война, защото в нея оръжията не са само митата. Има доста други инструменти - от регулаторни мерки до таргетирани търговски санкции срещу конкретни бизнесмени и компании, например.
  • Нови съюзи. Европа може - а и вече търси - като алтернатива търговски съюзници и партньори по света и сделката Меркосур с държави в Южна Америка, сближаване с тихоокеанското споразумение CPTPP, защита на финансови пазари от рисковете от американско дерегулиране са само три от примерите. ЕС продължава да бъде възприеман в чужбина като блок с влияние и то растящо в следващите десетилетия. С важна уговорка - съмишленици може да бъдат открити, стига да бъде защитаван европейският икономически интерес, а не да се агитира за някакъв вид либерална съпротива срещу тръмпизма. (Както стана дума по-горе, това средство се нуждае първо от консенсус между 27-те страни членки, който по-скоро ще е по-трудно да бъде постиган).
Скот Бесент е предложен за министър на финансите.
Reuters
Скот Бесент е предложен за министър на финансите.
ЕС вече работи (и може да продължи по-усилено да го прави) за по-гъвкави правила в Световната търговска организация. Хора от задаващата се власт в САЩ неведнъж са се заканвали страната да напусне тази организация. Но, както напомни в интервюто си Бьорге Бренде от WEF и в първия мандат на Тръмп се говореше така, но и днес 70% от световната търговия е в рамките на СТО.
"Оттеглянето на САЩ би довело до пълно раздробяване на световната търговия и носи риск за спад от 7-8% на световния БВП, което е много драматично и нещо, което никой не желае. Дори по време на първия мандат на Тръмп, когато той наложи мита на Китай, обемът на търговията между Китай и САЩ всъщност нарасна", допълни Бреге.
Според Крион Бътлър, ръководител на Програмата за глобална икономика и финанси на британския институт Chatham House, най-големият риск от новото президентство на Доналд Тръмп е светът да изгуби вяра в способността на САЩ да бъдат управлявани добре, да вземат решения на базата на факти и обективен анализ, да защитят институциите си (особено правораздаването) от политизиране и съюзите си по света. Според него заплахите с широкообхватни мита е по-скоро средство за извличане на преговори по-изгодни условия.
И затова е важно как другите държави и ЕС ще се подготвят и реагират без да изпадат в паника.