На пространна пресконференция руският външен министър Сергей Лавров намекна някои елементи от бъдещите разговори за сигурността на Украйна ("държавата, която се нарича" така), отправи поредни руски обвинения, че САЩ опитвали да унищожат минаващия през България "Турски поток" и направи очаквани паралели между амбициите на американския президент Доналд Тръмп за Гренландия и руската позиция за Крим.

От думите му следва, че се очаква президентът Владимир Путин да обсъди с Тръмп, след смяната на властта в Белия дом, някои гаранции за територията на Украйна, която остава неокупирана, но при трудно въобразими за Киев искания: само ако страната бъде разоръжена и ако споразуменията вземат предвид "евразийския контекст". "По-широко споразумение" можело да даде гаранции за Киев, но разговорите трябвало да включват само Русия и САЩ.

В замяна Лавров нямал нищо против Гренландия или Панама да решат да станат част от САЩ.

Според Лавров САЩ се опитвали да прекъснат газопровода "Турски поток" с помощта на удари, нанесени от украински дронове, а украинските клиенти на Вашингтон били инструктирани да го правят, защото "САЩ не могат да толерират никаква конкуренция в никоя сфера". Руският първи дипломат има предвид атаката срещу компресорна станция, за която бе съобщено вчера и която Кремъл определи като "енергиен тероризъм".

Според него администрацията на Байдън поставя препятствия пред Тръмп, като например дава нови помощи на Украйна или оказва натиск върху Сърбия да се погрижи "Газпром" да се раздели с дела си в петролно-газовата компания NIS, на която е мажоритарен собственик.

Бъдещата власт в САЩ обаче не е отправила конкретни предложения за украинския въпрос, твърди още Лавров. Приветства и готовността на Тръмп да започне да говори за "реалността на терен" в Украйна. По думите на Лавров това се виждало както в изказванията на избрания президент, така и на номинирания от него съветник по национална сигурност Майк Уолц. Последният каза в почивните дни: "Не мисля, че е реалистично да се каже, че ще прогоним всеки един руснак от всеки един сантиметър украинска територия, даже и от Крим." Президентът Тръмп призна тази реалност и мисля, че с признаването на тази реалност от целия свят е направена една голяма, голяма крачка напред. Нека сега продължим напред.

Лавров не изрази разочарование от експанзионистичните амбиции на Тръмп. "Мисля, че първо трябва да се вслушаме в гренландците, точно както правим, каза той. Като съседи от други страни, ние се вслушваме в жителите на Крим, Донбас и Новорусия."

Това става дни след като Тръмп поднови заплахите си към самоуправляващата се датска територия, зависима от Копенхаген във външната политика и отбраната, предлагайки да я купи, без да изключва нито икономически отговор (мита), нито военен, ако това не стане. Синът на Тръмп - Доналд Тръмп-младши, посети острова миналата седмица.

Лавров изтъкна, че правото на народите на самоопределение е част от устава на ООН. "Най-голямата държава е длъжна да не се противопоставя или да възпрепятства такъв акт. Не както направиха испанците с Каталуня или както се случва с Шотландия", подчерта външният министър. Тези на Москва, след "референдума" в Крим, обявен за незаконен и манипулиран от международни наблюдатели през 2014 г., са, че Великобритания и Испания пречат на съответните си съставни части да напуснат (макар досега проведените в Шотландия допитвания да не дават такава възможност, а в Каталуня също незаконният референдум да скри, че поддръжката за независимост от много години е около една трета).

Накратко гренландците трябвало да кажат към коя страна искат да принадлежат - нещо, което впрочем Копенхаген приема, стига да се състои референдум за независимост.