Споразумението, отварящо пътя за размяна на десетки заложници с различни гражданства (включително хора с български произход) срещу над 1000 затворници, бе потвърдено на пресконференция в Доха катарския премиер Абдуррахман Ал Тани. Предстои и съвместно изявление на САЩ, Катар и Египет. Спирането на огъня влиза в сила в неделя, но прилагането му е въпрос на "добрата воля и на двете страни".

Различията обаче оставаха до последно - особено по въпроса колко да се изтегли Израел от Газа и дали и до каква степен да допусне връщане на стотиците хиляди разселени от север в хода на войната, избягали на юг. Към 19 ч. българско време още имаше въпроси: израелски представители твърдят, че палестинското движение е отправило ново искане в последния момент. Самата групировка по-късно отхвърли това твърдение пред катарската телевизия "Ал Джазира" преди малко; оказа се, че спор в последния момент е имало, но той е разрешен.

Едва днес източници на арабски медии и "Ройтерс" заговориха, че "Хамас" е потвърдила устно готовността си да приеме споразумението. А и нищо не е завършено, докато израелското правителство - в чийто крайнодесен сегмент има дълбоки разделения по темата - не гласува в следващите часове.

Планът, напомнящ на друг обявен през пролетта, предвижда споразумение с прекратяване на огъня в три фази, на базата на оповестеното досега в различни медии (което предстои да бъде потвърдено):

Ще има механизъм за наблюдаване на примирието, който ще включва и САЩ, Катар и Египет.

Това е почти същото споразумение като огласеното от американския президент Джо Байдън предложение през май, около което започнаха преговори. Те обаче се размиха във втората половина на лятото, когато двете страни се обвиниха взаимно, че са поставили нови червени линии и не искат компромис, а Израел уби лидера на "Хамас" Исмаил Хания в Техеран. Тогава към Тел Авив имаше критики, че само симулира интерес към края на войната, а всъщност издига нови бариери; към "Хамас" - че е неотстъпчива въпреки тежки удар, насенен от израел на редиците ѝ и смъртта на хиляди бойци като част от над 46 хил. (или може би много повече) загинали в конфликта.

След известен застой преговорите същевременно се ускориха отново покрай края на мандата на Джо Байдън като президент на САЩ, а Тръмп, който ще поеме властта в понеделник, изпрати свои представители на преговорите.

Според някои арабски представители пратеникът му за Близкия изток Стивън Уиткоф е провел напрегната среща с израелския премиер Бенямин Нетаняху, улеснила пробива.

Премиерът на Катар, попитан какво е довело до успеха този път, бе уклончив. "Ние сме само посредници, всичко зависи от определен брой фактори или променливи." Същевременно "всички партньори действаха като екип в последните дни, за да постигнем този смел пробив", каза той.

Ако успее, планираното поетапно прекратяване на огъня може да спре боевете, които опустошиха Газа, разселиха по-голямата част от предвоенното население от 2.3 млн. души и убиха десетки хиляди хора. Десетки загиват в удари, насочени по цели на "Хамас". Макар да няма потвърждение колко от тях са цивилни, за палестинците ужасът продължаваше дори в хода на преговорите.

Конфликтът причини неизмеримо страдание на палестинците и отчужди Израел (настояващ, че "Хамас" ги използва като живи щитове) от част от арабския и мюсюлманския свят (нещо, което Тръмп казва, че ще се опита да поправи), раздели политици и обществеността в Европа и САЩ. В Израел, също разтърсен от атаката на 7 октомври 2023 г., конфликтът и особено подходът към връщане на над 100 останали от края на 2023 г. заложници (десетки вече не са между живите) отекваха силно в обществото, но войната на много фронтове, отприщена с включването на иранската "Ос на съпротивата" от "солидарност" с палестинците, беляза още една промяна: утвърди мястото му на водеща сила в Близкия изток и поведе Оста към разгром.

Краят на конфликта, прелял отвъд израелските граници, на свой ред може да облекчи напрежението в по-широкия Близък изток, където войната подхрани конфликта в окупирания Западен бряг, Ливан, Сирия, Йемен и Ирак и породи страхове от тотална война между Израел и Иран.

На палестинците, арабски държави (като Египет, Йордания и тези от Персийския залив), Израел и САЩ все още им остава да постигнат съгласие за визията си за следвоенна Газа - както във възстановяването, така и в изготвянето на гаранции за сигурност, които да успокоят и Израел, и палестинците. Засега "Хамас" остава на терен в ивицата.

Вчера американският държавен секретар Антъни Блинкен, дни преди края на мандата на Джо Байдън, представи визия за управлението на Газа след войната, в която отново призова Израел да спре да се съпротивлява срещу създаването на палестинска държава и срещу връщането на Палестинската власт в ивицата. Този план щял да бъде предаден на следващия президент Доналд Тръмп, чиито представители вече участваха в преговорите.

Блинкен предупреди снощи и че "Хамас" вече е набрала толкова бойци, колкото е загубила във войната.

Бъдещият съветник на Тръмп за националната сигурност снощи подкрепи позицията на Израел, че "Хамас" не бива да участва в бъдещото управление на Газа. Израелският премиер Бенямин Нетаняху същевременно дълго се съпротивляваше и срещу роля на Палестинската власт.