Напрежение между Армения и Русия в последните дни се превърна в симптом на тревогата в Москва, че Ереван упорито прави крачки встрани, дори да не къса връзки с номиналния си "съюзник". Арменското външно министерство привика руския посланик Сергей Копиркин след "разкази, насочени срещу суверенитета на републиката".

Предаването от 12 януари, в което се казва, че упорството в диалога с Азербайджан, сближаването с Франция и амбициите за ЕС "няма да свършат добре", следва още една крачка, отдалечаваща страната от Русия, след като напрежението не стихва няколко години.

Ден след излъчването на предаването държавният секретар на САЩ Антони Блинкен и външният министър на Армения Арарат Мирзоян подписаха във Вашингтон текста на стратегическо партньорство, пазен в тайна до момента на събитието.

Той включва различни икономически, енергийни и политически разпоредби, но в отбраната включва механизми за "консултации". във военната сфера. Вашингтон предлага обучение и програма, насочена към "увеличаване на "оперативната съвместимост" на арменските отбранителни системи с тези на "евроатлантическите институции".

Предстои екип от митническата и гранична служба на САЩ да посети Армения за програма за обучение като част от усилието да повиши "способността на Армения да бъде силен партньор и да може да се грижи за собствените си граници".

Това става месеци след изтегляне на руската гранична служба към контраразузнаването ФСБ от арменските граници с Турция и Иран. След подписването на споразумение през 1992 г., след разпадането на Съветския съюз, тези служители бяха разположени по сухопътни граници и на летището и изпълняваха спомагателни функции в паспортния контрол - до март миналата година, когато арменското правителство ги уведоми, че трябва да напуснат. От декември не пазят и границата с Иран и остават само по тази с Турция, докато Анкара и Ереван не могат да изгладят отношенията си.

Има още нови сфери на сътрудничество: киберсигурност (арменски държавни институции говорят за атаки, за които се твърди, че са от Русия) или в ядрената енергетика.

Реакцията на Кремъл официално бе по-сдържана, отколкото при закани на Ереван от последните години като тази да напусне Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС, в който Русия замрази участието си) или когато преди година и половина проведе 11-дневни учения със САЩ. Първият дипломат на Русия Сергей Лавров този път нарече партньорството "решение на две суверенни държави", а и това бил термин, използван и от Москва за връзки с партньори. Острите послания обаче дойдоха по друг канал.

В епизод на предаването "Вести недели" по телевизионния канал "Россия 1" Дмитрий Кисельов обсъди и отношенията на Армения и Азербайджан редом с други теми. Премиерът Никол Пашинян напълно пренебрегвал задълженията си по споразуменията с Азербайджан след края на последната карабахска война, а и ангажимента за т.нар. Зангезурски коридор (връзка между Азербайджан и ексклава му Нахичеван през арменска територия, край границата с Иран).

При това, одобрявайки законопроект за присъединяване към ЕС (на 9 януари), страната продължава линията на "ограничаване на отношенията с Русия", която е сегашният ѝ съюзник и партньор, без да спира да се ползва от облаги като руски газ на намалена цена. Условията обаче ще отпаднат за нея, ще ги загуби след напускането на Евразийския съюз (Москва многократно предупреждава, че двата блока са несъвместими).

Армения същевременно остава силно зависима от Москва, особено в търговията и енергийните доставки, и има голяма руска военна база на своя територия (а и засега не смята да напуска Евразийския съюз). Споразумението не променя из основи сигурността на Армения, нито включва гаранции за сигурност, но е ясен сигнал преди началото на мандата на Доналд Тръмп, докато Ереван опитва да диверсифицира външната си политика.