Балканските лидери вече употребяват Тръмп, но някои ще останат с пръст в уста

Балканските лидери вече употребяват Тръмп, но някои ще останат с пръст в уста

Президентът на Република Сръбска Милорад Додик пред президентството в Баня Лука, 6 ноември 2024 г.
X @MiloradDodik
Президентът на Република Сръбска Милорад Додик пред президентството в Баня Лука, 6 ноември 2024 г.
"Направете Америка велика отново", пише на познатата червена шапка на 6 ноември 2024 г.. Президентът, който я носи, дава коктейл, говори за "връщане към ценностите, които ценим дълбоко - семейство, свобода на избор, право да пазим собствените си традиции." "Фокс нюз" се вижда на гигантски плосък екран, певец редува националистически текстове с мелодията на хармоника. В социалните си мрежи пише: изборите дадоха повод американското знаме да се вее отново.
Това описание е от празненство за победата на Доналд Тръмп, но не в САЩ, а в босненската Република Сръбска.
Президентът е Милорад Додик. В Сърбия държавният глава Александър Вучич, по същото време уверява победителя, че в цяла Европа никой не го обича колкото неговите съграждани (може и да е вярно) и му предлага страната си за среща с руския колега Владимир Путин. На юг още по-важен в българската политика премиер, посетен неотдавна от близки на Тръмп, таи смътна надежда.
Ако в Западна Европа победата на Тръмп обезпокои мнозина, силните на деня лидери на Западните Балкани, обединени от ценности, опортюнизъм и близостта с унгарския премиер Виктор Орбан, я посрещнаха със задоволство. Не всички ликуват; в балканските столици обаче очакват началото на втория мандат, след часове, да се усети в региона.
Но какво точно ще се усети и какво очакват те? "Дневник" разговаря с експерти, базирани в региона и в САЩ, с различни нагласи за следващите четири години, за да даде примери от няколко държави. "Новите времена" може да не отговарят точно на представите в Белград и Баня Лука. Очакванията в Скопие пък пряко ще засягат София.

Надежда за всички

"Победата на @realdonaldtrump (профила на Тръмп в Х - бел. ред.) е важна за Република Сръбска", написа още Додик в Х на 6 ноември. "Това е и наша победа." Видя несправедливост в предишната администрация; сега Република Сръбска очаква сваляне на санкциите, първо наложени по време на администрацията на Барак Обама, дни преди Тръмп да започне първия си мандат.
Додик, някога смятан от Запада за реформатор, рязко обърна курса: човекът, приемал, че в Сребреница е извършен геноцид през 1995 г., днес води агресивна кампания срещу босненските институции, за да създаде паралелни (критици на запад виждат в национализма му параван за ширещата се корупция и облагодетелстване на приближените до него и семейството му).
Окуражаван от вниманието, което му оказват Орбан в Будапеща и Путин - в Москва (но не само там), той настойчиво говори как Дейтънското мирно споразумение (приключило войната и оформило босненската политика) не работи, а мирен развод е най-добре. Ако Тръмп се върне на власт, ще обявя отцепване, каза през 2023 г. С връщането на Тръмп ще вземем важни решения за "разчистването" на Дейтън, добави през януари (защото Тръмп щял да каже за вътрешното напрежение: "То си е ваша работа.").
Междувременно в Белград посланикът на Вашингтон така и не изключи възможността за среща Тръмп-Путин. Вучич, отправил тази покана, изрази надежда за по-добри времена за многовекторна Сърбия, докато светът "бавно" се променя. Неговата страна е изправена както пред вътрешнополитически трудности, така и пред криза с газовите доставки, натиск да санкционира Русия и санкции пред "собствената" (но мажоритарно притежавана от "Газпром" петролно-газова компания на Сърбия, НИС, ако руският гигант не се раздели с дела си.
Вучич помни как Ричард Гренел, заемал (дори съвместявал всичките през част от 2020 г.) постовете директор на националното разузнаване, посланик на САЩ в Германия и специален пратеник на Тръмп, бе видимо по-близък до Сърбия, отколкото до Косово, докато уж работеше за прокарване на мост между тях. В съседно Косово, в последната година на мандата на Тръмп, настоящият и тогавашен премиер Албин Курти още обвинява Гренел, че бе архитект на свалянето му от власт. Курти се върна през 2021 г., с много по-голямо мнозинство; но на 9 февруари ще се бори за преизбиране (затова побърза да поздрави Тръмп, макар да бе за Байдън; първата му битка е в урните).
Още преди първата балканска задача на Гренел, план за размяна територии между Косово и Сърбия, наричан от някои "гранични корекции", раздели Европа, но тогавашният президент на Косово го прие. Той дори засегна темата в атрактивен разговор с Вучич на известен форум. Идеята не се осъществи, но Сърбия опипваше и почвата и с други концепции.
Години по-късно Гренел се връща в екипа на Тръмп като "пратеник за специални мисии". Той вероятно е изиграл роля за одобряването на проекта на зетя на президента Джаред Къшнър в Белград. Свързана с Къшнър компания ще изгради и луксозен курорт в Албания, чието строителство бе одобрено от властите миналата седмица.
Сръбски таблоид прокламира "нова ера" в партньорството с Вашингтон след победата на Тръмп. При това, от последните дни на Байдън (след скорошно пътуване на зам.-държавния секретар Ричард Върма в Белград), САЩ дадоха началото на стратегически диалог (с малката подробност, че такъв се води и с Косово).
Уверен съм, че ще направим – той ще направи – Америка отново велика и че ще направим Сърбия подходяща страна, която ще може да си сътрудничи много добре със Съединените щати.
Пратеници на Гренел, обикалящи региона за разгръщане на мрежа от контакти, прие през лятото и македонският премиер Християн Мицкоски, сближил се с оста Белград-Баня Лука-Будапеща, лидери, свързвани от идеология, опит с демократичния упадък и проблеми с Брюксел. Мицкоски се похвали с покана за церемонията по встъпване на Тръмп в длъжност.
"Уверен съм, че всички актьори на Балканите ще се трудят да обяснят позициите си на новата администрация", каза анализаторът Алберт Муслиу от Северна Македония в разговор с "Дневник". Мицкоски не е изключение, "за да им обясни позицията, нуждите, кои могат да са вариантите за изход" от големия проблем пред Скопие в момента.

Балканите са малки, Тръмп - многолик

Пред търсещите помощ от САЩ в региона има само един проблем.
"Бях в Америка за изборите. Нито в кампанията, нито на самите избори - една дума нямаше за Балканите", каза още Муслиу. Освен ако Тръмп не слуша Орбан внимателно, западнобалканските лидери ще трябва да се борят за вниманието на Тръмп.
Но на кого да се обадят, за да се свържат с Тръмп? Ако политиката в Сърбия може да се върти изцяло около Вучич, в Америка не е толкова просто.
Дори в първия мандат на Тръмп имаше паралелни пратеници на Балканите: Гренел и дипломат от кариерата. Къшнър е зет на Тръмп, но този път не пое роля в администрацията. Държавният му секретар, Марко Рубио, смекчи позициите си в последната година, но дълго бе известен като "ястреб", интернационалист, неоконсерватор и изобщо не толкова благосклонен към сърбите (през 2011 г. обясни, че САЩ спрели "нацизма и комунизма и други злини като сръбското етническо прочистване), а и зависи как ще сформира екипа си за Европа. Известен финансист, системен играч, Скот Бесент ще държи жизненоважното финансово министерство (от което впрочем идват санкциите срещу Додик).
Всеки има очаквания от Тръмп, но който отправя искания, ще се изправи пред някое от тези лица. В първия мандат, по важните теми за Тръмп, лицата се обединяваха: Авраамовите споразумения, постигнати почти в семеен кръг, са нагледен пример. Но така ли ще е за Балканите, които от десетилетия само епизодично са център на световното внимание?
Може би личното отношение с Макрон или Си Цзинпин би влияло на администрацията, но дори Унгария не е в позиция да го убеди или да напътства какво да прави в администрацията си. Прекалено малки сме.
Силен интерес към балкански въпроси е малко вероятен от администрацията на Тръмп, "освен ако например Босна може да изскочи на радара на Тръмп покрай 30-годишнината от Дейтънското споразумение", каза за "Дневник" политологът Ясмин Муянович, който живее и работи както в региона, така и в САЩ.
Не че няма идеологическа синергия между Тръмп и изброените лидери, но "хората от малки държави като тези на Балканите просто не разбират колко огромна е машината на американската външна политика, колко хора участват в изготвянето на политиките", продължи той. Срещу всяка "радикална ос" на Тръмп с Вучич, Орбан и Додик ще има отпор и колебние от кариерни дипломати, военни, разузнавачи, но и от политическите назначения в администрацията.
А и имат ли страните капацитета, за който претендират? Домакинство на среща Путин-Тръмп например може да е твърде голяма лъжица за устата на Сърбия.
"Една държава трябва да има адекватни възможности за организиране на срещата на върха, както и компетентна дипломатическа служба. Сръбският капацитет в най-добрия случай е съмнителен на този фронт", каза в писмени коментари за "Дневник" Вук Вуксанович, изследовател от Белградския център за политика в сигурността. Пита се дали Белград би бил приемлив и за Москва и за Вашингтон като посредник и дали не е уязвим в това качество предвид нерешения въпрос с Косово. А и, следва от думите му, на Вучич може да не му е нужно непременно да спечели "домакинството", за да трупа точки:
Вучич иска да се възползва от своята многовекторна външна политика, за да спечели както в Москва, така и във Вашингтон, и да използва този капитал по-късно, за да се рекламира на вътрешния пазар, когато е изправен пред вътрешни предизвикателства.

Всеки има какво да спечели (и загуби)

Сърбия все пак може да е изключение. Тя разви връзките с Гренел, гради нови с Къшнър, освен терен за среща би искала да предложи ценни активи в лицето на НИС на западни (може би американски) компании. Тръмп и приближените му може да поискат да надградят Вашингтонското споразумение, подписано от Вучич с предишния косовски премиер през септември 2020 г. предвид засечките пред изготвеното от Европа Охридско.
Припламващите между Сърбия и Косово искри (особено в Северно Косово, където живеят много етнически сърби) в мандата на Джо Байдън гасяха, в поне привидна координация, Вашингтон и Брюксел. Но след инциденти през 2023 г. и екипът на Байдън започна да вижда повече камъни в градината на Албин Курти, обвинявайки го в неотстъпчивост пред искания на Сърбия.
"Белград може да получи по-добра сделка от администрацията на Тръмп" по въпроси като икономическите права и политическата автономия на косовските сърби и защитата на сръбски културни и религиозни обекти в Косово, каза Вуксанович. Курти, обратно, има повече причини да бъде недоволен от администрацията на Тръмп, след като вече разгневи САЩ по начин, който никой от неговите предшественици не би могъл да си представи. "Сега той може да очаква враждебност по-специално от Гренел" и от неговите стъпки зависи ще се върне ли на масата размяната на територии, на която Курти твърдо се противопоставя.
Междувременно Сърбия "положи огромни усилия за инициация с Тръмп и разширената Trump Organization в последните 4 години", каза Ясмин Муянович, според когото финансовите интереси на Къшнър може да повлияят на възгледите на президента в региона. "Но нямаме индикации, че тя ще е сериозен приоритет за Тръмп."
Друг приоритет за американския президент може да е проблем за Белград. "Приоритизирането на Тръмп на съперничеството с Китай ще бъде основната болезнена точка в отношенията между САЩ и Сърбия, а не напрежението около Косово или връзките между Сърбия и Русия", смята Вук Вуксанович.
Додик "имаше огромни очаквания от първия мандат на Тръмп. А получи много малко в замяна", каза Муянович, обръщайки внимание и че администрацията на Тръмп всъщност разшири санкциите срещу него.
"Балканските силни лидери и националисти особено обичат да хвърлят ръкавицата към новите европейски и американски власти, за да ги изпробват", казва Муянович. Проблемът с Додик е, че той е в слаб момент, под натиск от санкции, затегнати от САЩ и вече уязвяващи режима финансово (дори по негово признание). "Няма капацитета в момента за значим ход към отцепване. Това не означава, че няма да продължи да заплашва и опипва почвата... но имаше моменти в последните 2-3 години, когато заплахите будеха много по-голямо доверие, отколкото будят сега."

Северна Македония, САЩ и България

Почти седем месеца след като дойде на власт на гребена на недоволство от "френското предложение", но в по-голяма степен от икономиката, Мицкоски се сблъска с първата си стачка в администрацията, срещу ниските заплати. Предизборно разходите за общините ще са изпитание преди местния вот през есента, първия, откакто ВМРО-ДПМНЕ притежава властта на всяко ниво в държавата. Част от тях са подсигурени със заем, договорен с Орбан, но може би от Китай. Европреговорите на Скопие не започват, защото не вписва българите в конституцията; Мицкоски настоява на отложено влизане в сила.
Македония се намира в ситуация на самоблокада, защото преговорите ни с ЕС не зависят от никого, а само от нас. Тук някои се надяват на малка благосклонност от новата администрация по-активно да се включи в преодоляването на ситуацията.
"Вярвам, че това ще бъде намерението", особено предвид здравите отношения с Вашингтон, стратегическото партньорство, казва Алберт Муслиу, попитан дали Мицкоски цели да включи САЩ в търсенето на изход от задънената улица. "Мисля, че и за гражданите включването на Америка е знак за сигурност."
На Америка, дори да има резерви и някои негативни позиции за нея, генерално ще ѝ се гледа като на по-обективен посредник, който им сила. Затова за всички източноевропейски страни е важно кой е президент и какво отношение имат с него.
Той не очаква Вашингтон да отиде по-далеч. "Сега американците повече ще се концентрират върху отношенията на Косово и Сърбия, за да решат този проблем", вместо грубо да се месят в българско-македонския спор. Може би "ще ги улеснят, може да дойдат до някоя идея как да се надмогне", но едва ли ще приемат ролята на арбитър. Въпросната "по-груба намеса" (дори да е само политическа) може да се очаква само "ако има риск за сигурността, както бе преди влизането на Македония в НАТО." "Тогава американците бяха по-активни от другите, защото знаеха преди другите, че може да стане каквото се случи в Украйна."

Чий проблем са Западните Балкани

Това са само част от темите в региона. Черна гора, за която Тръмп около влизането ѝ в НАТО каза, че може да започне "Трета световна война", е белязана от напрежение на президент и премиер, потенциално застрашаващи евроинтеграцията. В Албания санкциониран при Байдън опозиционен лидер (подобно на македонски албански опозиционни лидери) се бори за властта на парламентарните избори през април. Перспективата за присъединяване към ЕС на повечето страни изглежда далечна.
Четири години ЕС и САЩ търсеха заедно решения на кризите на Балканите, поне на думи. Възможно е това да се промени при Тръмп, който подхожда различно към Европа? В последните години, по думите на съветник на негов предшественик, с когото "Дневник" разговаря, имаше "подновен ангажимент към региона".
Винаги е имало нещо като двупартиен консенсус сред американските лидери по отношение на Балканите: че това е е европейски проблем. Проблемът с тази гледна точка исторически е, че на ЕС му липсват капацитетът, желанието и ноу-хауто да се справи с Балканите. Просто не е надежден външнополитически фактор, каза Ясмин Муянович.
"И така САЩ отново и отново по същество биват принудени да се ангажират на Балканите въпреки своята категорична незаинтересованост и категорично убеждение, че това не трябва да бъде основна грижа за Съединените щати. Мисля, че това отново ще излезе на преден план през следващите няколко години", продължава Муянович. Накрая политиката на Балканите ще е версия на видяното досега: как ЕС "опитва да се приспособи към САЩ в известна степен в регионалната политика".
А може би промяната ще е само козметична по друга причина?
Докато Байдън обичаше голямата игра на евроатлантическите партньорства, при вглеждане в детайлите САЩ правеха каквото смятаха за най-подходящо. При Тръмп ще има силно желание да демонстрира, че може да свърши работата, която европейците не могат, особено като е известно презрението му към Европа, която той смята за некомпетентна.
Часове преди началото на мандата на Тръмп сигурен изглежда друг риск: силното хвърляне на ръкавицата от лидерите, очаквали Тръмп с подчертано нетърпение, нагнетява атмосферата вътрешнополитически и отклонява вниманието от проблемите на балканското настояще и бъдеще.