Милиардери под лупа
Един милион долара: според медиите толкова са платили онези богаташи с фракове и папийонки, които седнаха край трапезата (със свещи) на Доналд Тръмп ден преди неговото встъпване в длъжност. Там бяха включително и милиардери като Илън Мъск и Джеф Безос, за които (макар и не поименно) става дума в годишния доклад на хуманитарната организация "Оксфам" (Oxfam), публикуван почти едновременно с партито във Вашингтон и с началото на Световния икономически форум в Давос.
Докладът показва, че най-богатите хора в света продължават да изсмукват непропорционално високи печалби от икономическия растеж, докато милиони хора живеят в бедност. Особено по време на пандемията богатството на милиардерите се е увеличило значително.
"През 2024 г. общото богатство на милиардерите по света е нараснало с 2 трлн. долара", се казва в анализа. Богатството на един средностатистически милиардер се е увеличавало с два милиона долара всеки ден. А десетте най-богати личности в света са трупали по 100 нови милиона долара всеки ден. "Дори ако тези десет милиардери изгубят 99% от богатството си за една нощ, те пак ще си останат милиардери", пишат авторите на доклада. Той показва още, че най-богатият 1% от населението на света е привлякъл над 50% от ръста на световното богатство през последните години. Според "Оксфам" особено тревожен е фактът, че по време на пандемията са възникнали 62 нови милиардери, което авторите виждат като ярък контраст спрямо влошаването на условията на живот за много хора в по-бедните страни. Тук веднага трябва да се отбележи, че към докладите на "Оксфам" редовно се насочва и мощна критика. Но за това по-нататък.
От доклада научаваме, че през миналата година 204 досегашни обикновени милионери са се изкачили в групата на милиардерите. Авторите препращат към списъка на богатите на "Форбс" (Forbes), според който по цял свят живеят и печелят пари около 2769 милиардери. Най-много са те в САЩ, Китай и Индия, на голяма дистанция след тях идва Германия. "Оксфам" съпоставя четирицифрения брой милиардери с онези почти 3.6 милиарда души, които живеят под прага на бедността от 6.85 долара на ден - съгласно широкото определение на Световната банка.
Според "Оксфам", която обединява многобройни хуманитарни организации от цял свят, властта на милиардерите застрашава демокрацията. Без да назовава името на технологичния милиардер Илън Мъск, който по време на предизборната кампания в САЩ даде огромни суми в подкрепа на Доналд Тръмп и сега се е засилил към позицията на главен административен реорганизатор на правителството, "Оксфам" предупреждава за опасността от преплитането на корпоративни интереси и политика. В същото време тенденциите на развитие, свързващи богатството с политиката, невинаги пораждат само негативи.
Германският вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" пише в тази връзка следното: "Трябва да се отчита развитието на ситуацията в Китай. С капиталистическия курс под ръководството на комунистическата партия страната неимоверно се разви, броят на бедните хора намаля, а броят на изключително богатите се увеличи. В същото време Съединените щати, със или въпреки голямото неравенство, са желана дестинация за много имигранти в търсене на по-добър живот. И обратното, примерът на Куба показва, че ограничаването на икономическата и политическата свобода в служба на равенството не помага в борбата с широко разпространената бедност.
Какво да се прави, за да намалеят несправедливостите? На този класически въпрос "Оксфам" отговаря с редица препоръки за данъчни и инвестиционни инструменти:
- Да се въведат по-високи данъци върху високите доходи и богатството.
- Да се наложи глобален минимален данък за компаниите, особено за многонационалните корпорации.
- Сериозно да се увеличат инвестициите в обществени услуги като образование и здравеопазване, за да се намали бедността в дългосрочен план.
Реакциите по света: От "Осанна!" до "Разпни го!"
По повод доклада медиите припомнят речта в Давос на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, който подчерта, че "крайното неравенство е равносилно на морален фалит на нашето общество". Експерти като френския икономист Габриел Зюкман смятат, че докладите са изключително уместни и полезни. "Цифрите може и да не са съвършени, но те дават ясен знак, че нашата глобална система не е устойчива", обяснява Зюкман. Германската Лява партия също изрично приветства изводите в доклада и публикува специално съобщение за печата. Сенаторката Елизабет Уорън от Демократическата партия в САЩ също подкрепя изводите на "Оксфам".
Редом с подкрепата обаче базираната в Хага хуманитарна организация става обект и на сериозни критики. Някои икономисти я обвиняват, че в анализите си не отчита в достатъчна степен сложността на икономическите взаимовръзки. Други гласове като британския бизнес журналист Теодор Далримпъл предупреждават да не се надценяват докладите: "Оксфам" има ясен дневен ред. В анализите ѝ става дума не толкова за научна точност, колкото за политическа мобилизация". Кен Фишър, милиардер и инвеститор от САЩ, смята, че "Оксфам" пренебрегва положителните ефекти, които създава всяко богатство, например инвестициите в икономическа дейност и компании, които създават работни места.
На критична проверка се подлага и методологията на "Оксфам". Организацията често базира изчисленията си на данни от швейцарската банка Credit Suisse и, както стана дума, от класацията на милиардерите на "Форбс". Специалисти от бранша смятат обаче, че тези данни може да са неточни, в резултат от което се получава преувеличена картина на неравенството в световен мащаб.
Докладите на "Оксфам" несъмнено играят важна роля за повишаване на осведомеността относно това неравенство. В същото време продължават и дискусиите доколко те са обективни и релевантни в действителност. С оглед на непрекъснатото увеличаване на богатството на милиардерите и нарастващата пропаст между богати и бедни актуален остава и въпросът как правителствата и международните институции могат да противодействат.
Както стана дума, "Оксфам" призовава за по-високи данъци върху богатството и по-голяма прозрачност на корпоративните данъци. Но тези призиви се натъкват на сериозна политическата съпротива, особено от страна на лобистки групи и на определени икономически елити. Независимо от тази съпротива, до широката общественост достига едно ясно послание: Без решителни действия рискуваме да се превърнем в свят, където неравенството продължава да ескалира, а социалното напрежение да се увеличава - развитие, което е неустойчиво както от икономическа, така и от морална гледна точка.