Петима кандидати ще се явят на изборите. Един ще ги спечели. Малко остават президентските избори с по-малко интригуващ край от беларуските (и руските). Опит това да бъде променено през 2020 г. беляза дълбоко страната, след като Беларус, изправен от хиляди протестиращи пред най-голямото си предизвикателство, потуши недоволството със сила и погром над опозицията, принуждавайки лидерите ѝ да избягат или да станат политически затворници.

Днес Александър Лукашенко се опитва да смекчи образа, който Минск си създаде с репресиите, но и с още по-голямото сближаване с Русия и помощта, оказана ѝ във войната в Украйна. Прави го часове преди вота, с който ще бъде обявен за президент със седми мандат начело на страната и на който (ако се вярва на ЦИК) предсрочната активност е колкото общата в някои избори в България.

Европейският съюз, който от предишния вот не го признава за президент, не изглежда убеден. "Изборите са пълна измама", каза външнополитическият говорител на блока Анита Хипер. "И не са избори, когато вече знаете кой ще спечели."

Беларус видя намеса в тези коментари, макар очакването недвусмислено да е 31-годишното управление на Лукашенко да се удължи с още четири. Наблюдатели свързват решението му да отложи вота, който трябваше да е през август, с желанието този път да се избегнат масови протести. Независимо от времето няма кой да му се противопостави: в страната няма опозиционер, който да е на свобода.

Масовият гняв все пак остава нежелан: тъкмо на гребена на неговата вълна, насред хаотични реформи след разпадането на Съветския съюз, дойде Лукашенко, почитател на държавно контролираната икономика, но с обещание за стабилност. Субсидиите и политическата подкрепа от Русия, която Беларус допусна на своя територия (заедно с ядрените ѝ оръжия), бяха коз, помогнал на репресивния апарат. Блокирани бяха независими медии.

С освобождаването на затворници Лукашенко за пореден път се заиграва със Запада: помилвани през последните месеци са 250 души. Освен това, за разлика от 2020 г. - когато според активисти бяха задържани общо 65 хил., беларуският президент е в силна опозиция, защото срещу него няма действителни кандидати. Още поне 1200 несъгласни остават в затвора. Опозицията в изгнание също нарече вота "фарс". Наблюдатели няма; беларуската ЦИК обяви в четвъртък, че за три дни 27% са гласували предсрочно.

В този климат посланието на някои опозиционери в чужбина днес е коренно различно от това преди четири години. Не е моментът за опозиционен натиск преди изборите, каза в разговор с "Дневник" Татяна Хомич, сестра на хвърлената в затвора Мария Калесникава, известна през руски като Мария Колесникова.

Дали Мария Калесникава е сред помилваните в петък, бе неизвестно към момент на публикуване на тази статия. Достъпът на близки до нея обаче бе облекчен заедно с този до кандидат-президента от 2020 г. Виктор Бабарико, за чиято кампания тя работеше.

Така опозицията приветства действията на Лукашенко; задоволи се с това да предупреди, че още мнозина остават в затворите. Цихановска по-късно каза в интервю за "Ройтерс", че освобождаването на заложниците на партиди е част от играта със Запада.

Въпреки че резултатът не е под съмнение, Лукашенко е изправен пред големи предизвикателства в отношенията както с Москва, така и със Запада, докато се насочва към седмия си мандат на фона на вероятни мирни преговори за прекратяване на руско-украинската война.

Лукашенко позволи на руския си колега Владимир Путин Москва да използва Беларус като стартова площадка за нападението над Украйна през февруари 2022 г. - и плати цената под формата на западни санкции. На следващата година Путин обяви разполагането на руски тактически ядрени оръжия в Беларус. Периодично Лукашенко изпраща към Киев и заплашителни послания.

Ако войната приключи - нещо, което бъдещият президент на САЩ Доналд Тръмп обеща да доведе бързо - тогава политическите анализатори очакват Лукашенко да търси размразяване на връзките с Европа и САЩ и да се опита да свали санкциите, отбелязва "Ройтерс". "Това би било в съответствие с неговия десетилетен опит да флиртува периодично със Запада, за да попречи на Беларус да стане напълно зависима от Русия и да рискува да бъде погълната изцяло от много по-големия си съсед."

Беларус иска да размени политически затворници за сваляне на санкциите, каза и бившият докладчик на Европарламента за Беларус пятрас Аущрявичюс пред "Дойче веле".