Гръцките депутати не успяха да изберат нов президент на първия тур от гласуването, започнало в събота. Мнозинство от 200 гласа в 300-местния парламент е необходимо за един от кандидатите, предложени от политическите партии, да поеме поста, разполагащ до голяма степен с церемониални правомощия.

Второ гласуване ще се проведе на 31 януари, но се очаква то също да бъде без отговор кой ще е държавен глава. Необходимото мнозинство пада до 180 гласа след два кръга и след това до 151 гласа.

Щом в последния, четвърти, тур на гласуването е необходимо обикновено мнозинство от присъстващите, дясноцентристкото правителство на "Нова демокрация" ще прокара своя кандидат. Партията, което контролира 156 места, предложи бившия председател на парламента Константинос Тасулас за поста.

През 2020 г. настоящият гръцки президент Катерина Сакеларопулу спечели изборите с 261 гласа.

Правилата за избор са в сила от края на диктатурата на гръцката хунта през 1974 г. Възможността за победа с обикновено мнозинство на четвъртия кръг се дължи на конституционна поправка от 2019 г.

Това би направило Тасулас първият гръцки президент, който заема най-високата длъжност в държавата без одобрението на поне една от големите опозиционни партии. Изглежда, че само някои членове на "Спартанци", крайнодясна партия, която наследи вече забранената дясноекстремистка партия "Златна зора", ще го подкрепят - перспектива, от която той не изглежда особено доволен, пояснява "Дойче веле".

Тасулас е и първият кандидат, който трябва да победи множество опоненти, след като досега в Гърция се наблюдаваше повече консенсус, отколкото конкуренция, по време на президентските избори.

Когато министър-председателят Кириакос Мицотакис обяви на 15 януари това, което мнозина възприеха като силно партийна кандидатура на председателя на парламента, социалдемократическото Общогръцко социалистическо движение (ПАСОК) номинира бившия министър на труда Тасос Яницис, известен с неуспешен опит да проведе пенсионни реформи в началото на 2000 г.

Лявоцентристката СИРИЗА или това, което е останало от нея след разцеплението през 2023 г., издигна Лука Кацели, който беше министър на икономиката при последната администрация, водена от ПАСОК. През 2011 г., в разгара на дълговата криза в еврозоната, тя си изгради имидж на защитник на дребните длъжници на банките.

Дори новата ултраконсервативна партия Ники (Победа) представи свой кандидат - малко известния юрист Костас Кириаку.