Рейтинговата агенция "Муудис" (Moody's Ratings) потвърди оценката си за България на ниво Baa1 със стабилна перспектива. Това е рейтинг за българското правителство като емитент на дългосрочни задължения, способен да ги обслужва, както и потенциала му да помага в отделни случаи на дългове и плащания по договори.

В съобщението се изброяват положителни очаквания за растеж на икономиката. Но и косвено се отправят предупреждения към политическата класа за състоянието на институциите и нестабилността на управлението, предизвикани от продължаваща трета година политическа криза.

Три са основните причини за запазване на рейтинга:

От "Мудис" изрично казват, че в момента възможностите и рисковете пред България са почти изравнени.

1. От една страна, фискалните и икономически резултати може да се окажат по-добри от прогнозите, но особено ако новото правителство извърши структурни реформи и подобри качеството на институциите.
2. От друга, "виждаме почти същия шанс за отслабване на фискалната сила повече от очакванията ни и институционални предизвикателства, които все повече засягат провеждането на политики отвъд Плана за възстановяване".

Освен това от "Муудис" прогнозират:

Дълговото бреме на България ще остава приблизително около половината от медианния показател на икономиките с рейтинг Baa1. Но достъпът до кредитиране ще отслабва, а обслужването на емитиран дълг ще става при по-високи лихви (отново, на ниво под една трета от такива разходи на страните с Baa1 за 2025-2026 г.).

Добра новина е, че няма експозиция към външен валутен риск заради режима на валутен борд и очакваното влизане в еврозоната през януари 2026 г. Рискове за фискалната сила от средносрочни до дългосрочни условни задължения на правителството в "Муудис" виждат това какви ангажименти ще бъдат поети за изпълнение на проекта за два нови ядрени блока в "Козлодуй.

Въпреки че новото правителство може да се задържи по-дълго от двете предишни редовни правителства, сформирани в края на 2021 г. и средата на 2023 г. съответно (никой от които не е останал на поста повече от девет месеца) виждаме значителни рискове за неговата дългосрочна стабилност и ефективност при напредъка на реформите.

Най-ясното доказателство за отслабване на институционалната ефективност е ограниченият напредък на България в прокарването на ключови реформи съгласно финансирания от ЕС План за възстановяване и устойчивост (RRP). Към днешна дата България е получила само един платежен транш, който се равнява на около една четвърт от 6.1% от БВП за 2023 г. под формата на безвъзмездни средства, финансирани от ЕС, които страната е отпуснала по нейния ППР.

България подаде своето искане за второ плащане по RRP през есента на 2023 г., но това не успя да бъде одобрено за изплащане поради неспособността на правителството да изпълни ключови етапи на реформата, по-специално свързани с либерализацията на енергийния пазар, декарбонизацията и контрола на корупцията. Освен това България не успя да договори глава RePowerEU от ППР, която би предложила допълнително финансиране в подкрепа на реформите и инвестициите в енергийния сектор.

Очакваме, че наскоро назначеното правителство трудно да напредва с ключовите реформи, които спират изплащането на втория транш, и че също така ще се бори с усвояването на по-голямата част от наличното финансиране по следващите траншове за плащане преди крайния срок в края на 2026 г.

Много от потенциално най-въздействащите реформи в рамките на ППР също е малко вероятно да бъдат изпълнени, което е в ущърб на дългосрочния потенциален темп на растеж на България."