Едва ли някой се е съмнявал, че отиващата си седмица ще е "американска" заради встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като 47-и президент на САЩ. (Затова е този бюлетин е необичайно посветен на една тема.) Очаквана беше и хиперактивността му, заради която четирите му работни дни изглеждаха като поне две седмици (да, събота е петият му нормален ден в Белия дом).

Гледката как бюрото му в Овалния кабинет е затрупано още първата вечер след полагането на клетва с десетки папки с укази и заповеди, а служителите носят още и още, вече е историческа. Последиците са внушителни, защото дори консервативни издания пишат, че администрацията на САЩ е почти парализирана, докато се ориентира и адаптира. Това е целта на Тръмп и той не я криеше по време на кампанията си и след победата на 5 ноември.

Засега президентът изпълнява само едно от големите си обещания - за затвори границата с Мексико и да започне депортиране на незаконно влезли мигранти със самолети на армията. Какво ще стане с второто голямо обещание - да спре "зелените" политики и да върне САЩ в епохата на изкопаемите горива, тепърва ще се види. Има сигнали, че "Уолстрийт" не е във възторг от размаха му, а това е сила, с която почти никой президент не се е справял. Обещанията му за налагане на високи мита веднага бяха облечени с "първо да проучим", "ще изчакаме" и говорене за много по-ниски ставки, но пък с тях заплашва Дания и Путин. За свалянето на цените и инфлацията, с което всъщност спечели изборите, се говори от време навреме и има защо - през декември тя бе под 3% и консенсусът на анализаторите и да е около 2.5% за цялата 2025 г.

Има причина Тръмп да бърза толкова, вкл. със спорни от законова гледна точка действия - след по-малко от две години има избори за целия състав на Камарата на представителите и за една трета от Сената, които може да изгуби. Освен че показва решителност, превърната в характеристика на неговия бранд, той знае, че прозорецът на одобрение бързо се затваря. Проучване на "Уолстрийт джърнъл" показа, че избирателите искат по-меки мерки срещу незаконната миграция, повечето се съмняват с смисъла на масовата замяна на кариерни служители, 57% са против амнистията му срещу щурмувалите Капитолия на 6 януари 2021 г.

Все пак добавяме две събития, които също заслужават внимание:

Лавината от укази на Доналд Тръмп използва законен инструмент, към който всички съвременни президент в САЩ прибягват в преследването цели, чието реализиране през парламента би отнело твърде много време. Но обхватът и дълбочината на подписаното от него довежда САЩ до предела на това, което традиционната система на взаимен контрол между отделните власти може да поеме като удар. Отвъд този предел е предифинирането на цялата властова система на страната, източникът на властта, мястото в нея на трите власти, балансът между тях.

И в този момент се заговори за завръщането на "имперския президент".

Терминът е от 70-те години, дело е на историка Артър Шлезинджър, обозначава надхвърляне от изпълнителната власт на конституционните ѝ правомощия и е използван предимно от демократите предимно за президенти републиканци. Поводът за определението "имперско президентство" е стореното от Ричард Никсън и екипа му, който не просто агресивно политизира институции като правораздаването, но и го прави чрез престъпления.

Позволяват го позоваването на националната сигурност (разбирана доста широко) и изключителните и често безконтролни правомощия, дадени на държавния глава покрай огромната икономическа криза през 30-те години и Втората световна война.

През 1974 г. Конгресът приема закон, с който си гарантира почти пълен контрол над решенията за федералните разходи. И това изглежда логично - 453-ма конгресмени представляват избирателни райони с различни интереси и нужди, Вашингтон трябва да намери баланс между тях.

Доналд Тръмп би харесал да го нарекат имперски президент, заяви тази седмица в коментар Даниел Хенинджър. Той замества федерализма от интереси с простичката и всеобхватна идея за национален интерес, дефиниран и защитаван от президента.

Проблемът не е само в Тръмп и в правомощията на американския президент. А и в масовото недоволство на американците от това как функционира държавата им, от почти парализирания парламент, създаденото от политици и медии впечатление за някаква изключителна и извънредна ситуация (посред солиден икономически растеж и ниска безработица), която няма как да се реши, освен с извънредни пълномощия на Белия дом.

Точно това казва и Тръмп - имам мандат за действията си от американския народ (не е вярно, малко под 52% от участвалите в изборите гласуваха за него). И в Овалния кабинет го очакваше нужният инструментариум. Някой може ли да гарантира, че ако след него президент стане кандидат на Демократическата партия, няма да използва същите инструменти с аргумента, че бързо трябва да се поправят щетите? Законно.

Но "силигархия" (от "Силициевата долина" и "олигархия") изглежда най-точното описание на мъжете, оценявани заедно на над 1 трлн. долара, които Тръмп постави точно зад семейството си на церемонията при встъпването в длъжност в понеделник.

За мащабите на най-голямата икономика в света терминът е подвеждащ, отбеляза сп."Икономист" тази седмица. Илон Мъск, Марк Зукърбърг и Джеф Безос контролират около 10% от стойността на активите по борсите в САЩ и допринасят за 1.8% от БВП на страната (ако добавим Тим Кук от "Епъл" и Сундар Пичай от "Алфабет", които не са смятани за ентусиазирани поддръжници на президента, но бяха там) ще станат 3.1%. За дела на служителите им на пазара на труда дори не си струва да се говори.

Изданието цитира за сравнение доста стари (от 2004 г.) данни за руските олигарси, според които за тях е работил всеки пети руснак и са контролирали 77% от производството на добивната индустрия и промишлеността. С оттеглянето на западните инвеститори и минаването на руската икономика на военни релси тези пропорции са станали още по-впечатляващи.

Данни на Euro-Phoenix от 2024 г. показват, че приближените на Виктор Орбан контролират 20-30% от унгарската икономика.

Продължават изслушванията в Сената на САЩ на ключови номинации за администрацията на Тръмп. В Израел продължава освобождаването на заложници от групировката "Хамас".