Но докато близки до властта медии опитват да дискредитират студентите, протестиращи три месеца срещу рухването на козирката на частично ремонтираната гара в Нови Сад (отнело живота на 15 души), президентът Александър Вучич търси изход от най-голямата политическа криза след бурните години между падането на Слободан Милошевич и убийството на премиера Зоран Джинджич. Какво ще направят той и студентите ще е решаващо за пътя на Сърбия. Вучич днес направи още една крачка.

Преди малко сръбският президент, който всъщност управлява страната и след като се прехвърли в президентството през 2017 г., помилва 13 души, между които шестима студенти и четирима директори, задържани в хода на протестите след трагедията. До последно опитал да избегне тази стъпка, защото тя щяла да отвори "кутията на Пандора", защото имало подозрения, че те извършили престъпления.

С това той опитва да изпълни още едно искане на протестиращите, след като твърдеше от седмици, че направил всичко по силите си. "Гняв, какъвто не бих виждал никога през живота си. И това ме плаши", каза Вучич, преживял югославските войни като министър на информацията на Слободан Милошевич. Само преди седмица за последно нарече станалото "цветна революция, нямам никакво съмнение".

Гневът всъщност расте лавинообразно и не се нуждае от "цветни" сценарии. Протест след протест, от недоволство след изборни нарушения и побой над опозиционер до мръсен въздух и спорен литиев проект и или друг спорен строителен, в последното десетилетие всеки повод все по-често се превръща в искане за дълбока промяна на организираната (в момента) около Вучич страна.

Станалото в Нови Сад - втория сръбски град и централен елемент от изгражданата от китайци жп линия Белград - Будапеща - същевременно утвърди студентите като фактор. В сряда те се присъединиха към протест на инженерната камара, която иска деполитизация и независимост от транспортното министерство. Подкрепят ги учители, лекари, земеделци, някои от които се включиха в тяхната демонстрация.

Оставката на премиер отваря няколко възможности. До 30 дни след обявяването ѝ трябва или да бъде избрано ново правителство, или да се състоят нови избори. Вучич обеща решение в следващите 10.

Чисто теоретично премиерът връчва оставката си на парламента и информира президента. Докато е без мандат, кабинетът работи със силно ограничени правомощия, не може да предлага закони, нито да приема подзаконови актове освен по изключение (например свързани с отбраната или бедствия).

Наследникът на премиера се предлага от държавния глава, като депутатите трябва да го гласуват. До избори се стига, ако няма избран премиер до 30 дни след обявяването. С други думи, ако Вучич, с чиято воля все още се съобразява управляващата партия дори след като формално спря да ѝ бъде лидер, реши да има избори.

Ако курсът към избори се потвърди по-рано, обявяването им е и формална отговорност на Вучич: правителство в оставка не може да предлага разпускане на парламента.

Президентът изключва към момента съставяне на "преходно" (нещо подобно на експертно или служебно) правителство, което опозицията приветства като идея с надеждата, че то ще може да организира честни избори. Според Вучич подобен кабинет би пуснал опозицията във властта през задния вход.

Предсрочни избори обаче няма да решат проблемите, заради които протестират студентите. Сръбската опозиция остава слаба и разединена, а студентите не се припознават в тези партии.

Какво ще се реши в следващите десет дни, за които говори Вучич, очевидно зависи и от това как ще протекат протестите. Зависи например и колко души ще се присъединят към студентския поход от Белград към Нови Сад в четвъртък и петък, в който сърбите бяха призовани да се включат, в памет на петнайсетте загинали.

Или колко голям ще бъде митингът в събота вечерта, точно три месеца по-късно.

Гневът, споменат от Вучич, задава тона на досегашните демонстрации, каквито се разразиха и след блокадата на "Аутокоманда" - когато студенти бяха бити в Нови Сад вечерта преди блокадата. Не помогнаха на властта и другите две атаки, извършени от водачи на автомобили върху студенти, отбелязващи минута мълчание в памет на жертвите.

Двама играчи са силни сега в Сърбия - СНС и студентите, заяви професорът от Факултета по политически науки Душан Вучичевич пред N1 (той впрочем изрази мнението, че по-добре да има служебно правителство).

Определяща може да е реакцията на Запада, който Вучич твърди, че искал да го свали и който всъщност го подкрепя.

Близките до властта таблоиди в Белград опитват да внушат, че "колективният Запад" води хибридна война срещу властта. Засилиха например думите на прессекретаря на Кремъл Мария Захарова за "цветната революция", това какво Западът не могъл да прости на Сърбия, че останала вярна на себе си (очевидно заради санкциите), и използвал същите методи за дестабилизиране по цял свят.

Всъщност повечето правителства в западните столици нямат проблем с Вучич и властта му. Германският канцлер Олаф Шолц, френският президент Еманюел Макрон охотно работят с него. Близък до него е и специалният пратеник за кризи на Доналд Тръмп, Ричард Гренел. Така не е известно коя държава на Запад би го свалила; не са и САЩ, с чиято администрация Вучич в момента е в добри отношения.

На протеста няма европейски знамена не заради дълбока симпатия на участниците към Русия, а защото ЕС отсъства от картината. Мълчанието на европейската дипломатическа общност е оглушително.

Мълчи и Европейската народна партия - най-голямата група в Европейския парламент, от която е част и СНС. Много критици на Вучич държат ЕС отговорен за станалото, вярвайки, че без него властта на Вучич нямаше да оцелее. Десетина известни личности в Сърбия се обърнаха с писмо към ЕС и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, еврокомисаря за разширяването Мартин Кос и други, за да поискат поддръжка за демократичния процес в страната.

Някои евродепутати, например групата на социалистите и демократите, открито подкрепиха исканията на студентите, а зелените оцениха, че Сърбия се е запътила към дълбока криза.

Както отбелязва обаче сръбско-хърватско-босненската секция на "Свободна Европа", ЕС нито веднъж не е заявявал дали поддържа исканията на студентите, изразявайки загриженост спазва ли се правото на протест и заради инциденти с пострадали демонстранти, защото според говорителя на комисията Гийом Мерсие "участието на гражданите има жизненоважна роля в развитието на държавата и демократичното общество", включително за насърчаването на прозрачност и отговорност.

Докато властта твърди, че ще публикува всички документи, свързани с ремонта на гарата (след като се оказа, че от "пълния" вече публикуван набор липсват най-малкото такива, свързани с изпълнителя), разследвания дават достъп до други.

Те често не са свързани пряко с рухналата козирка, но например публикуваното от "Нова економия" показва как Ивица Коич, шефът на кабинета на Вучич, координира работа по железниците в този участък: опитва да ускори ремонта на участъка от Нови Сад до унгарската граница и да премахне "ограничаващи фактори" по проекта, след като е помолен за това от китайския консорциум зад него, компаниите CRIC и CCCC. Той обещава пред изпълнителите да "забърза всички дейности".

Кореспонденцията от януари 2023 г. се появява по-малко от месец след като премиерът Александър Вучич поиска от изпълнителя да завърши ремонта на пътя година преди крайния срок. В доклада на CRIC и CCCC се посочва, че жп участъкът ще бъде завършен до края на 2024 г. "съгласно желанията на Негово превъзходителство председателя Вучич и Правителството на Сърбия", но за ускоряване е нужно извънредно финансиране от сръбска страна.

Подобни случаи оставят горчивото чувство за намеса на най-високо ниво в проект, свързан с жп инфраструктурата в Нови Сад, и повдигат въпроси можело ли е да се обърне повече внимание и на ремонта.

Властта повече от веднъж подхвана темата за "цветна революция" с ясното внушение, че който се включи, го чака опасност.

Вучич видимо е неподготвен. Тъй като няма ясен политически враг, с какъвто е свикнал в лицето на традиционната опозиция, властта опитва да сплашва ученици и родители, а негови критици го обвиняват, че с думите си застрашава живота на участници: имаше блъснати студенти, участващи в акции за загиналите в Нови Сад, когато шофьори се врязаха в тях в два отделни инцидента. Председателят на парламента Ана Бърнабич открито заяви, че ако блокадите продължат, а студентите не изпълнят изискванията за годината, ще останат без стипендии и общежитие - десетки хиляди може да бъдат засегнати.

Но парламентарни избори биха могли да успокоят напрежението дори за кратко и да помогнат на Вучич да спечели време. СНС опитва да убеди десни партии да се обединят зад него на вота. Но в последните години дори преди избори с предизвестен резултат напрежението около Вучич не стихва.

Натискът расте и чрез Сръбската православна църква, на чийто сайт преди два дни се появи уверение, че студентите живеят в "паралелна вселена". Църквата се разграничи (макар да призова всички да видят посланията на патриарха, изпълнени от загриженост за социалния диалог), а самият патриарх Порфирий осъди насилието срещу протестиращи - трети ранен студент, този път в Нови Сад - и поиска отговорните да бъдат наказани. Но все пак авторът на текста, Душан Стоканович, се бе подписал като длъжностно лице в патриаршията.

Тези и всички други похвати засега не намаляват напрежението, а само засилват недоверието, разширяващо пропастта между държавата и голяма част от гражданите ѝ.

Както и да продължи кризата, преди месец и половина Вучич предупреди - неизвестно защо сравнявайки се с отговорен за смъртта на стотици хиляди автократ - че никъде няма да ходи.