Купуването на кола или на жилище може на пръв поглед да изглеждат като индивидуален избор, но всъщност могат да бъдат успешна климатична политика, ако са добре обмислени от държавата и подкрепени от политиците.

Първото в света изследване на ефективността на политиките срещу промените в климата стига до някои изненадващи изводи.

В САЩ значителното намаляване на емисиите в транспортния сектор е резултат на комбинация от данъчни стимули и субсидии за купуване на превозни средства с ниски емисии и въвеждането на стандарти за ефективност на СО2.

Последните две години са най-топлите в цялата писана история на изследванията на Земята, а през 2024 г. повишението на средните годишни температури за първи път премина границата от 1.5 градуса спрямо прединдустриалната епоха, смятана за критична, за овладяване на климатичните промени.

Въпреки това Съвместният изследователски център - научната служба на Европейската комисия, смята, че има време и че човечеството все още може да предотврати необратимите, и, според някои, несъвместими с живота, промени в климата на Земята.

За да стане това, в следващото десетилетие най-богатите държави в света трябва да направят повече за намаляване на емисиите от парникови газове - разглеждани като най-значимия фактор за затоплянето.

Според научния център въпреки че глобалните температури варират, всяка от последните 10 г. е една от десетте най-топли в историята. Бързото повишаване на глобалните температури е довело до значителни отрицателни въздействия, особено на екстремните метеорологични явления, влошени от климатичните промени.

Според доклада на центъра, публикуван в петък, седемте държави с най-развита икономика, от които три са европейски (Германия, Франция и Италия), трябва да произвеждат поне половината си електроенергия от източници, които не са изкопаеми горива като въглища и газ и петрол. Центърът изчислява, че чистата им енергия трябва да достигне поне 35% от общото им потребление.

Двадесетте най-големи икономики, сред които Китай, Индия, Бразилия и Русия, трябва да увеличат използването на улавяне и съхранение на въглерода, за да управляват около 5-20% от промишлените емисии, като същевременно увеличат максимално поглъщането на въглерод чрез използването на земите (особено селското стопанство) и управлението на горите.

Тази година от всички държави, подписали Парижкото споразумение, трябва да публикуват своите национално определени вноски (NDC) до 2035 г. - парите, които ще отделят за климатични политики.

Не всички климатични политики обаче са еднакво полезни. Това показва глобалното изследване на Потсдамския институт за изследване въздействието на климата, което беше представено пред Европейския парламент миналата седмица.

Изследването анализира 1500 климатични мерки, предприемани в 41 държави по света в последните 20 г.

Първото по рода си проучване, за което е използван и изкуствен интелект, стига до извода, че "много политически мерки не успяха да постигнат необходимия мащаб на намаляване на емисиите".

Идентифицирани са само 63 случая на успешни климатични политики, водещи до средно намаление на емисиите от 19%. Ключовата характеристика на тези успешни случаи е включването на данъчни и ценови стимули в добре разработени комбинации от политики.

Въпреки това според един от авторите му проф. Николас Кох намаляването на парниковите газове в степен, че да се постигнат нулеви емисии, е възможно, но е необходим по-голям мащаб и удачен подбор от политики, като регулациите и субсидиите например се комбинират с данъчни и информационни политики.

Изследването, което проследява ефективността на четири вида мерки - ценови, субсидии, регулативни и информация, изследва въздействието им в четири икономически сектора, които са сред най-големите замърсители: строителство, промишленост, транспорт и енергетика.

То стига до извода, че забраните са малко ефективни, когато се използват като единствен инструмент.

Успешните случаи възникват само в тандем с данъчни или ценови стимули. Примери за това са Великобритания, която затвори последната си въглищна централа през септември 2024 г. или Норвегия, където се продават практически само електрически автомобили.

То установява, че ефектът печели от мащаба на мерките и че екологичните усилия си струват, но въпреки това, отраслите си имат специфика и политиците трябва да я имат предвид, когато въвеждат законодателство.

В строителството например самостоятелните мерки от един тип като търговията с въглеродни емисии са по-ефективни, тъй като там печалбата е водеща и подходяща политика може да увлече отрасъла в изпълнението й.

В транспорта трябва да се търси по-разноцветна комбинация, тъй като в него частните потребители са доминиращи, а те "имат определени предубеждения, когато формират поведението си", казва проф. Кох. В този случай цената на въглерода и облагането на енергията могат да имат само допълваща роля.

Проф. Кох казва, че важни решения като купуването на автомобил или жилище се обмислят продължително от купувачите и затова трябва да са изключително добре обмислени от страна на управленците, за да накарат хората да поемат риска, избирайки ги.

Той смята, че купуването на автомобил например трябва да е обвързано със съответни данъчни облекчения за регистрация, с таксите и със схеми за компенсации.

Изследването стига до извода, че ценовите политики са по-успешни от останалите, особено в комбинация, но се използват сравнително рядко в сравнение с другите типове инструменти.

Специфика има и в отделните изследвани сектори. В енергетиката Великобритания свали емисиите посредством въвеждането на минимална цена на въглерода, субсидии за възобновяема енергия и план за постепенно премахване на въглищата.

Проф. Кох дава неочакван пример от Китай - най-големият производител на въглеродни емисии в света. Изследването установява, че между 2016 и 2020 г. г. Китай е намалил произвежданите парникови газове от промишлена дейност с 63%, прилагайки комбинация от политики, включваща:

Германия отпреди 10 г. е друг успешен пример за намаляване на емисиите заради т.нар." екологична данъчна реформа" в съчетание с разширяването на жп мрежата и други мерки, които макар да водят до чувствително намаляване на емисиите, и до днес не се приемат еднозначно. Критиците на екоданъка обясняват с него намаляването на конкурентоспособността на германската икономика.

Германската реформа предвижда рязко увеличаване на данъците върху горивата и енергията, които се използват за вноски в обществената пенсионна схема, като по този начин се намаляват разходите за труд извън работната заплата. По-високите цени на енергията служат и като стимул за енергоспестяване и по-висока енергийна ефективност, докато намаляването на разходите за труд, различни от заплащането, се очаква да стимулират заетостта.

Германският институт за икономически изследвания изчислява, че между 2005 и 2011 г. в резултат на реформата емисиите на въглероден диоксид намаляват с около 20 милиона тона, като в същото време са създадени приблизително 250 хил. допълнителни работни места. На нея се отдава и заслугата за въвеждането на различни технологични иновации, главно в енергийната ефективност и енергоспестяването.

В съпътстващия изследването визуализатор на резултатите Climate Policy Explorer за България се посочват само две години със значимо намаляване на промишлените въглеводородни емисии - през 2008 и 2009 г. Първата е след въвеждането на европейския пазар на търговия с емисии за някои от най-замърсяващите производства. Втората - в резултат на субсидиране. Така в периода 2006 -2010 г. парниковите газове от индустриални инсталации намаляват с 15.79%.

В транспортния сектор се вижда, че през изминалите 20 г. България е залагала основно на субсидии и повишаване на информираността, като средства за намаляване на емисиите. В енергетиката - на субсидирането и регулацията. В строителството като основни инструменти през годините са използвани ценообразуване и законово регулиране.