Само израелският премиер Бенямин Нетаняху, част от коалиционните му партньори и заселнически общности останаха очаровани от идеята на американския президент Доналд Тръмп, който заяви пред гостуващия израелски лидер, че иска САЩ да притежават Газа и да я развиват. Франция осъди "контрол от трети страни" в ивицата; арабските страни я осъдиха, включително, по завоалиран начин, ключовият съюзник Саудитска Арабия. Русия и Китай също се възпротивиха. Иран каза, че все пак ще даде шанс на Тръмп (но не за Газа, а в отношенията с него по принцип).

Палестинският президент вече замина за Йордания за среща с крал Абдуллах Втори, шест дни преди последният да посети САЩ по покана на Тръмп. Саудитците предупредиха, че без палестинска държава (която ще включва Газа) няма да признаят Израел - ключова стъпка за архитектурата на сигурността в променен Близък изток, каквато си я представяха и Тръмп, и предшественикът му Джо Байдън. Това става, докато Израел и "Хамас" подновяват преговорите за бъдещето на Газа - бъдеще, към което Тръмп досега не е проявявал подобен интерес, за разлика от Гренландия и Панамския канал. Дори по неговите стандарти планът е по-скоро необичаен и буди въпроси.

Аргументите на Тръмп, че палестинците били в Газа само защото нямало къде да отидат и че САЩ щели да им намерят земя в друга държава, пренебрегват десетилетия история на конфликт, набраздил идентичността на палестинците, особено след "Накба" (Катастрофата), когато стотици хиляди напускат домовете си със създаването на Държавата Израел.

Няма арабска държава, способна да приюти тези 1.5 млн. палестинци. Населението на Йордания е в голяма част с палестински произход и сега. И тук, и при Египет съображенията не са само идеологически, а и икономически и свързани със сигурността. Приемащите този план биха дискредитирали целия си политически капитал в арабския свят - вероятно за сметка на Турция. Позорните кадри със стичащи се на територията им изселени палестинци са последното, което арабските страни в региона биха си позволили.

Изградилият кариера на строителен предприемач Тръмп знае, че дори готовите да дадат средства за целта, заинтересовани регионални играчи още нямат план как да бъде възстановена Газа.

Дори да бяха съгласни, няма правен механизъм, позволяващ на САЩ едностранно да овладеят нечия територия или да принудят цялото ѝ население да напусне, без да предизвикат крещящо нарушение на международното право, без Русия да го използва за свои пропагандни цели, а други държави по света да видят удобен прецедент.

Не на последно място, сред демократите се прокраднаха опасения, че САЩ ще рискуват да им бъде потърсена отговорност за крещящо етническо прочистване в свят, върху който невинаги ще имат сегашното влияние. Дори в контролиран от републиканците Конгрес предложението да се окупира внезапно чужда земя, особено в Близкия изток.

Така въпросите идват от неизпълнимостта на плана.

С всички свои коментари преди и след като стана президент, Тръмп свали летвата на изказвания, международно приемани като "допустими": от спирането на милиарди помощи за света с аргументи, че се давали 50 млн. за презервативи за Газа (изглежда все по-невероятно с времето) до искането да се овладеят Гренландия и Панамския канал или уверението, че севернокорейският лидер Ким Чен-ун имал "огромен капацитет" за жилищни комплекси и "голямо крайбрежие".

По този повод "Ню Йорк таймс" коментира, че макар Нетаняху да похвали желанието му да "мисли извън калъпа", във вторник не е било известно дали Тръмп изобщо е знаел, че има калъп.

Има обаче разлика между предложенията за контрол на "стратегически активи" в Западното полукълбо и малка Газа в Източното. "Предложението" изглежда контраинтуитивно дори за Тръмп. Президентът е гласовит привърженик на свиването на американския военен ангажимент в Близкия изток, който, според телевизия Ен Би Си, иска да го ограничи и в Сирия, излагайки на опасност борбата с "Ислямска държава" (а така - и собственото си наследство). Овладяването на късче земя, дори само 365 кв. км, е не просто оставане, а окопаване в региона, някога приравнен от Тръмп с "пясъци и смърт", и ще изисква още военни.

Всъщност контролът над Газа би поставил САЩ в центъра на един от най-сложните конфликти в дипломацията и националната сигурност, увеличавайки вероятността Тръмп да води страната тъкмо към чуждестранния ангажимент, който обеща на избирателите, че ще избягва, пише "Уолстрийт джърнъл". Екстравагантното предложение, което според изданието се държало в много тесен кръг досега, предполага ангажимент на САЩ към възстановяване за поне 10-15 години.

Дори само изселването на палестинците би предположило още милиарди долари и хиляди американски военни, докато Тръмп се готви да извади други (в Сирия) от Близкия изток.

Към казаното от вестника трябва да се добавят и въпросите за разходите по този нов ангажимент, докато Илон Мъск брои всеки изхарчен цент в името на правителствената ефективност. Фактическо овладяване на близкоизточна територия е ангажимент, за който трудно местен играч трудно ще се съгласи да плати сметката. А тя ще е различна от частните проекти, към които Джаред Къшнър, зет на Тръмп и някога движеща сила на идеите му за Близкия изток, вече проявява интерес.

Тръмп не импровизираше: напротив, четеше от подготвени бележки. В Израел това повдигна въпроса какво цели държавният глава.

Подкрепящи и предпазливи към Тръмп израелски медии са на едно мнение по този въпрос: инициативата на президента може изобщо да не е замислена да успее.

Думите на Тръмп изискват едно наум, казва в десния, близък до възгледите на "Ликуд" в. "Израел хайом". Според тази теза контраофертата на отправената от Тръмп също е: пълно прилагане на сделката, прогонване на лидери и бойци на "Хамас" и нормализиране със Саудитска Арабия без ангажимент към създаване на палестинска държава.

Възможно ли е изобщо последното? Саудитска Арабия засега казва "не". И застъпниците на Тръмп винаги изтъкват, че в света му всичко е обект на преговори. Екипът му работи по сделка с Рияд за нормализиране с Тел Авив още от 2020 г. (включително чрез довереника на Нетаняху Рон Дермер, който ще поеме и преговорите с "Хамас"), а в израелски, арабски и американски медии се говори, че разговорите по темата отново са в ход.

Ако действително някое от посочените отговаря на "целта", към нея отново ще се върви за сметка на палестинците, на продължаващата несигурност, в която те живеят десетилетия и от която войната в Газа, след 17 години управление на "Хамас" и блокада на Израел, бе само кошмарен епизод.

Ако се окаже, че всички съмняващи се в посланието на Тръмп грешат, същата равносметка за палестинците остава вярна.