Възможно ли е митата на Тръмп да демократизират Китай
Оценките на плановете на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да наложи високи мита върху китайския внос са склонни да се съсредоточат върху вероятните им икономически последици. Но въздействието на митата върху политиката на Китай може да се окаже много по-дълбоко.
Западните лидери отдавна вярваха, че интеграцията на Китай в глобалната икономика естествено ще доведе до възхода на силна средна класа, която ще настоява за демократизация.
| В Тайван например възходът на средната класа предшества демократичния преход, който започна през 1987 г. По това време БВП на глава от населението ($5325) вече се доближаваше до праг на доходите от $6000 - ниво, което прекрачи на следващата година ($6338) - и разполагаемият доход на домакинствата представлява 67% от БВП. |
Но стабилната и продемократична средна класа, която американските лидери очакваха, така и не се материализира в Китай, не на последно място поради политиката на страната за едно дете на семейство.
- Тъй като делът на хората в трудоспособна възраст спрямо децата и възрастните предполага много нисък коефициент на зависимост, китайските семейства успяха да свържат двата края дори с ниски доходи.
- Добавете към това реформирането през 1994 г. на данъчната система, която увеличи бюджета на централното правителство за обществени услуги - и китайските домакинства почти не забелязаха, че доходите им не са в крак с растежа на БВП.
| Днес БВП на глава от населението на Китай не е далеч от висок праг на доходите от 14 005 долара, след като бе достигнал 12 681 долара през 2023 г. Но разполагаемият доход на домакинствата като дял от БВП намаля от 62% през 1983 г. на 44%, доста под международния средно 60-70%. Не е изненадващо, че потреблението на домакинствата също спадна като дял от БВП през този период от 54% до едва 37%, в сравнение с 60% в световен мащаб. |
Проблемът е, че вместо да се съсредоточат върху стимулирането на вътрешното потребление чрез повишаване на доходите на домакинствата като дял от БВП, лидерите на Китай се опитаха да се справят с недостига на работници и индустриалния свръхкапацитет в страната, като поддържат голям търговски излишък - особено със САЩ.
Китай не е изненадан от завръщането на Тръмп, но не е сигурен какво следва
Решението на американския президент Бил Клинтън от 1994 г. да разграничи търговския статут на най-облагодетелствана нация на Китай от правата на човека проправи пътя за този подход. Но присъединяването на Китай към Световната търговска организация през 2001 г. бе това, което отвори шлюзовете.
Клинтън вярваше, че членството на Китай в СТО ще намали двустранния търговски дефицит и ще бъде "троянски кон" за демократизацията.
Вместо това търговският излишък нарасна:
- през 2018 г. износът на Китай за САЩ възлиза на 539 млрд. долара, докато вносът достига само 120 млрд. долара;
- полученият от това търговски излишък от 419 млрд. долара е 62 милиона пъти средната годишна заплата на работниците вътрешни мигранти в Китай, които съставляват 80% от работната сила в производството;
- тези масивни и постоянни излишъци утвърдиха модела на развитие на Китай, възпрепятстваха необходимите реформи и позволиха на правителството, залято от богатство, да стане все по-авторитарно.
Междувременно производството в САЩ рязко намаля:
- между 1971 и 2000 г. броят на работниците в производството в САЩ остава стабилен на около 17.7 милиона души, а делът на страната в глобалната добавена стойност на производството и износа се движи съответно около 24% и 13%.
- след присъединяването на Китай към СТО обаче, работните места в производството на САЩ рязко намаляха, достигайки едва 11.5 милиона през 2010 г. Към 2022 г. САЩ представляваха само 15% от световната добавена стойност на производството и 6% от износа.
Изчезването на добре платени производствени работни места в САЩ подхрани общественото разочарование, особено в т.нар. Ръждив пояс. И така, когато Тръмп обеща да върне производствените работни места в САЩ чрез налагане на нови мита на търговските партньори на Америка, особено Китай, той намери аудитория, отворена за идеите му.
Заканите на Тръмп за Гренландия породиха в Китай дебат за Тайван
Но митата, които наложи по време на първия си мандат, имаха ограничено въздействие, не на последно място защото Китай намери начини да ги заобиколи, като например чрез реекспорт и девалвация на валутата. Това вероятно няма да е възможно сега.
Тръмп заплашва да наложи 60% мита върху китайските стоки, както и 10-20% мита върху вноса от всички други страни.
- При такъв режим Китай не би могъл просто да прехвърли износа си към други страни, защото, изправени пред собствените си мита, тези страни не биха могли да реализират по-големи излишъци със САЩ.
- Със засилващия се натиск върху дълга тези страни може да наложат свои собствени мита върху китайския внос.
- Една по-слаба китайска валута би довела до изтичане на капитали и свиваща се средна класа.
Но с добре калибрирана реакция Китай може да гарантира, че всички печалби на САЩ няма да са за негова сметка.
Първият стълб на такъв отговор е структурната реформа, насочена към увеличаване на дела на разполагаемия доход на домакинствата в БВП. Това би стимулирало вътрешното потребление (включително търсенето на внос от САЩ), би намалило свръхкапацитета и улеснило семействата да отглеждат деца, като по този начин спомагат за предотвратяване на демографския срив.
| Най-важното е, че този подход също ще разшири средната класа, която може да започне да изисква по-големи свободи, точно както Западът си представяше преди три десетилетия. Тогава китайската политика може да започне да става по-съвместима със западната демокрация. |
Китай също така трябва да коригира структурата на вноса и износа, като намали вноса на нересурсни стоки от страни като Бразилия, Русия и Саудитска Арабия - с които Китай има търговски дефицити - за да освободи пазарен дял за вноса от САЩ. И трябва да продължи индустриалното сътрудничество със САЩ - подобно на това, моделирано от Tesla - като по този начин помогне на страната да подмлади своя производствен сектор и същевременно запази пазарния дял на Китай.
И накрая, Китай трябва да работи със САЩ за изграждане на взаимно доверие. Дори ако САЩ успеят да повишат съотношението си износ към внос, те ще продължат да поддържат дефицити със света поради ролята на долара като глобална резервна валута. За да осигури възможно най-голям дял от тези излишъци, Китай трябва да работи за подобряване на двустранните отношения, като например сътрудничество със САЩ по ключови приоритети - от намаляване на потоците на фентанил до укрепване на водения от САЩ международен ред.
Търговските дисбаланси между САЩ и Китай може да изглеждат като икономически проблем, но политическата ангажираност е съществена част от решението. Принуждавайки Китай да подхранва средната си класа, митата на Тръмп може дори да отворят пътя за дълбока политическа трансформация.
